Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

                              

 

                гр. Варна ,29.03.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 87 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

  

   Производството е по въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД против решение № 558/23.11.2010г. по т.д. № 6/10г. на ВОС , с което въззивникът е осъден да заплати на Е.Г.Т. сумата от 60000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2007г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.226 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; на И.Т.Т. сумата от 55 000лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2007г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.226 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; на Д.Т.Т. сумата от 55 000лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2007г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.226 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; на П.Д.Т. сумата от 30 000лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2007г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.226 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

   Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение , тъй като за ищците липсва правен интерес от насочване на иска спрямо застрахователя при влязла в сила присъда в гражданската й част спрямо прекия причинител на вредите. Исковете са и неоснователни , тъй като по образуваното изп.дело от деликвента вече са събрани суми в общ размер на 2100лв. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което исковете бъдат отхвърлени с присъждане на сторените от ответника , сега въззивник разноски.

   В писмения си отговор въззиваемите страни Е.Т. , И.Т., Д.Т. и П.Т. оспорват основателността на въззивната жалба. Правят възражение , че дори и да е събрана някаква сума по едно от изпълнителните дела , от удостоверението е видно , че тя не е била разпределена , съответно не е получена от Е.Т..

   ВнАС намира следното:

   В исковата си молба Е.Г.Т., И.Т.Т., Д.Т.Т., Д.Е. Т. и П.Д.Т. твърдят , че на 25.06.2007г. Т. Д.Т. е починал в резултат на ПТП. С влязла в сила присъда на извършителя Й.Т.Д. е наложено съответното наказание. С присъдата ВОС е уважил и предявените граждански искове от първите трима от ищците, четвъртия ищец – починалия на 02.02.2010г. Д.Е. Т. и от Д.П. Т., починала на 30.04.2009г., общо в размер на сумата 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на влязлата в сила присъда са издадени пет броя изпълнителни листи и са образувани изпълнителни дела. Лицата, в полза на които са издадени изпълнителни листи, са поискали от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който е извършено ПТП  - ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане”, да им заплати сумите, за които е осъден виновният водач, въпреки  представените в оригинал на дружеството изплънителни листи, плащане не е последвало. Суми не са заплащани и от прекия извършител на ПТП.  Сочат, че след смъртта на Д.П. Т. правото й да получи обезщетение за неимуществени вреди е наследено от И.Т., Д.Т., Д. Т. и П.Т., поради което претендираните от ищците суми са както следва: Е.Г.Т. - 60 000 лева, И.Т.Т. – 45 000 лева, Д.Т.Т. – 45 000 лева, Д.Е. Т. – 40 000 лева, и П.Д.Т. – 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие загубата на Т. Д.Т., починал на 25.06.2007г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Й.Т.Д., при управление на МПС „Ланчия” с ДК № Х ХХХХ ХХ.

Д. Евен Т. е починал на 02.02.2010г., поради което с определение от 11.11.2010г. съдът го заличи като ищец. След заличаването на му претендираните от ищците суми са както следва: Е.Г.Т. е предявила иск за сумата 60 000 лева, И.Т.Т. – за сумата 55 000 лева, от които 40 000 лева на лично основание, 5 000 лева в резултат на наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди на Д.П. Т. и 10 000 лева като правоприемник на основание чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса Д.Е. Т., Д.Т.Т. – за сумата 55 000 лева, от които 40 000 лева на лично основание, 5 000 лева в резултат на наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди на Д.П. Т. и 10 000 лева като правоприемник на основание чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса Д.Е. Т. и П.Д.Т. – за сумата 30 000 лева, от които 10 000 лева в резултат на наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди на Д.П. Т. и 20000 лева като правоприемник на основание чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса Д.Е. Т.. Главниците се тъсят, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на деликта - 25.06.2007г. до окончателното им изплащане.

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни, с твърденията за недопустимостта на искове на пострадали лица срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след уважен иск срещу прекия причинител. В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество   навежда и възражение за силно завишен размер на исковете.

По допустимостта на исковете:

При сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” отговорността на застрахователя и на деликвента не е солидарна / т.12 от ППВС № 4/75/. С оглед на това , макар че отговорността на застрахователя да е функционално обусловена от тази на деликвента, двата вида отговорност са самостоятелни и не обосновават извод за недопустимост на предявения иск срещу застрахователя при вече уважен такъв срещу деликвента. Приетото в т.8 от ППВС № 7/77 касае хипотеза на вече  получено обезщетение от застрахователя, в който случай увреденото лице не може да търси обезщетение от деликвента до размера на застрахователното обезщетение. Вярна ще бъде и обратната хипотеза , когато увреденият е получил обезщетение от деликвента , той няма да може да претендира същото от застрахователя.

    Но в настоящия казус увредените лица не са получили обезщетение за претърпените от тях вреди от деликвента, поради което съществува правен интерес от предявяване на искове срещу застрахователя на осн. чл.226 КЗ. Видно от удостоверение № 00467/09.11.2010г. на ЧСИ с рег. № 719 и район на действие ВОС по образуваните изпълнителни дела пред същия ЧСИ с взискател – всеки един от ищците и длъжник- Ивайло Димитров към 09.11.2010г. не са изплащани суми на взискателите. Същото обстоятелство не се опровергава от приложеното с въззивната жалба удостоверение  / л.9 по делото на ВнАС/ , че по изпълнителното дело с взискател Е.Т. от трудовото възнаграждение на длъжника е удържана до 07.10.2009г. общо сумата от 2100лв. и след тази дата липсват постъпления. Постъпването на парична сума по едно изпълнително дело не е равнозначно на предаване на същата на взискателя по см. на чл.455,ал.2 ГПК. Ако такова предаване настъпи в бъдеще, то ще е факт осъществил се след приключване на съдебното дирене по настоящето дело и следва да се съобрази при евентуалното изпълнително производство срещу длъжника-застраховател.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното относно релевантните за спора факти:

Между страните не се спори и видно от писмените доказателства по делото се установява , че с присъда № 56/14.05.2008г., постановена по НОХД №323 по описа за 2008г. на ВОС, влязла в сила на 30.05.2008г., Й.Т.Д. е признат за виновен в това, че на 25.06.2007г. в гр. Варна, при управление на МПС л.а. „Ланчия” с ДК№ В ХХХХ КН, нарушил правата за движение, установени със ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Д.Т., поради което му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата ВОС е уважил и предявените граждански искове от първите трима от ищците, четвъртия ищец – починалия на 02.02.2010г. Д.Е. Т. и от Д.П. Т., починала на 30.04.2009г., общо в размер на сумата 200 000 лева, както следва: 60 000 лева на Е.Т., 40 000 лева на И.Т., 40 000 лева Д.Т., 30 000 лева на Д. Т. и 30 000 лева на Д. Т., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 25.06.2007г. до окончателното изплащане на задължението.

Налице е валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лек автомобил марка „Ланчия” с ДК № Х ХХХХ ХХ  , съобразно представената комбинирана застрахователна полица № №065070048772 със срок на действие от 27.03.2007г. до 26.03.2008г.

От удостоверение за наследници №16121/17.12.2008г. се установява, че  наследници по закон на починалия на 25.06.2007г. Т. Д.Т. са Е.Г.Т. – преживяла съпруга, Д.Т.Т. – син, И.Т.Т. – дъщеря. От удостоверение за наследници №003574/08.05.2009г. е видно, че наследници по закон на починалата на 30.04.2009г. Д.П. Т. са Д.Е. Т. – преживял съпруг, П.Д.Т. – син и Т. Д.Т. – син, починал. От удостоверение за наследници №008049/19.10.2010г. е видно, че наследници по закон на починалия на 02.02.2010г. Д.Е. Т. са П.Д.Т. – син и Т. Д.Т. – син, починал на 25.06.2007г.

С покани от 17.10.2008г. и 20.10.2008г. Е.Т., И.Т., Д.Т., Д. Т. и Д Т. са поканили ответното дружество в 7-дневен срок да им върне оригиналните изпълнителни листи, издадени на основание влязлата в сила присъда по НОХД №323/2008г. на ВОС или в същия срок да осъществи контакт с пълномощниците им с оглед постигането на споразумение.

От показанията на свидетеля Р. Р. се установява, че до смъртта си Т. Т. е бил в изключително близки отношения с родителите си Д. и Д. Т.ови. Той е бил този който им е оказвал непосредствена помощ , на който те са разчитали в ежедневието си и за в бъдеще , предвид икономическата обстановка в страната , тяхната напреднала възраст и установения в родния им град обичай първородният син да полага грижи за родителите. Преди настъпването на ПТП Д. и Д. Т.ови не са страдали от заболявания , а след смъртта на сина си са преживяли силен стрес / външен израз на който са били споделите пред свидетелите физически болки и психически страдания/ и двамата са починали от рак в рамките на две години от касатрофата през лятото на 2007г.

 От показанията на свидетеля Д. В Д се установява, че семейството на Т. Т. и Е.Т. е било задружно и сплотено, починалият е поддържал топли отношения със съпругата си Е. и с децата си И. и Д.. Те са го възприемали като център и опора на семейството. Смъртта на Т. Т.  е променила коренно живота им. Съпругата му не може по никакъв начин да възприеме липсата му, напуснала е работа, затворила се е в себе си и се е отдала на мъката си. Дъщеря му И. е престанала да излиза,прекъснала е следването си във ВУЗ, не общува с познатите си, не е същия весел и общителен човек , който свидетелят познава. Д. и съпругата му, които живеели на квартира, се преместили да при майка му и сестра му, за да им помагат.

Предвид така установеното от фактическа страна , съдът прави следните  правни изводи:

Към дата 25.06.2007г. между ответното дружество и собственика на л.а. „Ланчия” с ДК№ В ХХХХ КН е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което Й.Т.Д. е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на ищците да предявят преките искове по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя.

Предвид задължителната по чл.300 ГПК за гражданския съд , разглеждащ гражданскоправните последици на деликта, сила  на влязлата в сила присъда доказани са релевантите по чл.45 ЗЗД вр. чл.226,ал.1 КЗ факти на виновното извършване на противоправно деяние от застрахования И.Д, в резултат на което е починал Т. Т.. Ето защо се налага извод за възникването на отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт.Ищците са от кръга на лицата , имащи право на иск за заплащане на обезщетение за претърпените от дози деликт неимуществени вреди.

За размера на обезщетението, съдът взема предвид следната съвкупност от обстоятелства : работоспособната възраст на починалия , положението което е заемал като материален и духовен център на семейството му , внезапността на настъпилата смърт, а оттук и степента на претърпените болки и страдания от съпругата на починалия - Е.Т., децата му И.Т. и Д.Т., както и родителите му Д. Т. и Д. Т.. Противоправното деяние на И. Д е прекъснало една изключително стабилна , многостранна и преди всичко  емоционално наситена обвързаност между Т. Т. и посочените по-горе лица. Всички тези обстоятелства обосновават извод за продължителни и значителни болки и страдания, претърпени от роднините на Т. Т. в резултат на смъртта му, поради което с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът по справедливост определя размера на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева за Е.Т., 40 000 лева за И.Т., 40 000 лева за Д.Т., 30 000 лева за Д. Т. и 30 000 лева за Д. Т.. Поради това, че Д. Т. е починала, то правото й да получи обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 30000 лева е наследено от съпруга й Д. Т. (10 000 лева), синът й П.Т. (10 000 лева), и внуците й Д.Т. (5 000 лева) и И.Т. (5 000 лева). След смъртта на Д. Т., на основание чл.227 от ГПК дължимото му се обезщетение в размер на 40 000 лева (30 000 лева на лично основание и 10 000 лева по наследяване на Д. Т.) е преминало върху наследниците му – 20 000 лева за сина му П.Т. и по 10 000 лева за внуците му Д.Т. и И.Т..

Поради изложените по-горе съображения не се доказва ищците да са получили заплащане , дори и частично , от прекия извършител на деликта.

Ето защо предявените искове са основателни и следва да се уважа , а обжалваното решение – да се потвърди.

Водим от което, съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 558/23.11.2010г. по т.д. № 6/10г. на ВОС.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчване на препис от същото до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: