В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА Х.
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д. № 7 по описа за 2011 год., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Й.И.И. против решение № 438/20.10.2010г. по т.д.№ 1504/2009г. по описа на ВОС, в частта, с което е отхвърлен искът му против ЗК Л.И АД гр.София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 10 000 лв. до претендираните 30 000 лв., на основание чл.226 ал.1 КЗ, и съответната претенция за лихви. Оплакванията в жалбата са, че решението в тази част противоречи на материалния закон – чл.52 ЗЗД и е необосновано. При определяне на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта, т.к. при съобразяване с конкретно преживените болки и страдания, следва да се определи обезщетение в по-висок размер. Претендира се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът по чл.226 ал.1 КЗ да се уважи в пълен размер, ведно със съразмерно уважаване на претенцията за лихви за забава и за разноски.
Въззиваемата страна ЗК Л.И АД изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че твърдените пороци на обжалваното решение не са налице.
Въззиваемата страна В.Д.Б. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание заявява, че не оспорва въззивната жалба и моли тя да бъде уважена изцяло.
За да се произнесе по предмета на спора, съдът съобрази следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че на 26.01.2008г., при настъпило ПТП в гр.Варна, е пострадал въззивникът И.. Той е бил пътник в л.а. О.А. с ДК № В ХХХХ СН, управляван от въззиваемия В.Б.. Установено е в хода на процеса – чрез събрани гласни доказателства и САТЕ, че поведението на въззиваемия водач е в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието и е виновно, доколкото той е нарушил правилата за движение – чл.50 ал.1 ЗДП: не е дал предимство на друг участник в движението. Евентуалното съпричиняване на ПТП от втория автомобил не е предмет на настоящото исково производство. По силата на чл.53 ЗЗД, при причиняване на вредите от неколцина, отговорността е солидарна, като ищецът има право да поиска и получи обезщетението в пълен размер от който и да било от делинквентите. Видно от свидетелските показания, по време на инцидента въззивникът е използвал предпазен колан. Автомобилът, собственост на виновния водач, е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” за периода от 09.01.2008г. до 07.01.2009г.
В резултат на това ПТП, въззивникът е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в комбинирана травма в областта на дясната тазова половина - счупване на дясна тазобедрена ямка и дясна хълбочна кост, обусловила трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период, не по-малък от 8-10 месеца. Проведено е оперативно лечение – метална фиксация с последващ курс на антитромботично и антибиотично лечение. Оперативната интервенция е осъществена на 05.02.2008г., а въззивникът е изписан от болничното заведение на 20.02.2008г. Първите три месеца се е придвижвал изцяло с инвалидна количка, като шест месеца не е можел изобщо да стъпва на десния си крайник. След количката е започнал да използва патерици, постепенно да раздвижва и да натоварва крайника, последвали са и другите рехабилитационни мероприятия. В резултат на дългото обездвижване въззивникът е получил хипотрофия на мускулатурата, причина за по-продължителния оздравителен период. Към момента на провеждането на назначената по делото СМЕ, вещото лице е установило, че основната функция на крайника е възстановена. По време на оздравителния процес въззивникът е ползвал 8 месечен разрешен отпуск по болест. През това време е изпитвал болки, страдания и неудобства, особено в началния тримесечен период, в който е бил обслужван изцяло от своите близки. Последиците от травмата са се отразявали физически и в хода на възстановената му трудова дейност, като понастоящем все още въззивникът не може да кляка и да вдига по-големи тежести, т.е. налице е продължаващо състояние на непълноценност.
След преценка на характера на телесните увреждания, довели до трайна и продължителна невъзможност за придвижване и извършване на елементарни човешки дейности, проведеното оперативно лечение с поставяне на метални планки и дълъг възстановителен период, преживените болки и неудобства в ежедневието, придружени с неизменния емоционален дисбаланс, както и настоящото обективно състояние на пострадалото лице, което не е възстановено на 100 % отпреди увреждането, съдът намира, че за справедливо обезщетяване на причинените от ПТП неимуществени вреди е обосновано присъждането на обезщетение в размер на 20 000 лв., като този размер е в съответствие и с повишените обществени и житейски критерии за справедливост.
Обезщетението се дължи от въззиваемото застрахователно дружество, на основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.223 ал.1 КЗ, т.к. то е поело задължение - чрез сключването на съответната застраховка – да покрие гражданската отговорност на виновния водач.
Изводите на двете инстанции по предявената против ЗК Л.И АД искова претенция не съвпадат, поради което решението в отхвърлителната част следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго, с което застрахователят да бъде осъден да заплати още 10 000 лв. - дължимо обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за лихви върху допълнително уважения размер, съдът приема следното: Същата е предмет на въззивното производство, доколкото в жалбата е формулиран петитум за съразмерно уважаване и на искането за присъждане на лихви за забава, предявено против прекия причинител на вредите. Следователно, с оглед така увеличения размер на обезщетението, решението следва да бъде отменено и в частта, с което искът по чл.86 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД против въззиваемия В.Б. е отхвърлен за сумата от 2 610.07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.01.2008г. до 03.12.2009г., и вместо него да се постанови друго, с което същият да бъде уважен в посочения размер.
Следва да бъде отменено и решението на ВОС в частта му досежно присъдените разноски, т.к. с оглед изхода от спора и по компенсация въззиваемите страни дължат на въззивника съответно - 1 141.50 лв. и 372 лв. Отново с оглед изхода от спора, въззиваемите страни следва да бъдат осъдени за заплащането на дължимата държавна такса в полза на ВАпС, както следва – въззиваемият ЗК Л.И АД - 200 лв. и въззиваемият Б. – 52.20 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Страните не са представили доказателства за сторени разноски в настоящото производство.
По горните съображения, съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 438/20.10.2010г. по т.д.№ 1504/2009г. по описа на ВОС в частта, с което е отхвърлен искът против ЗК Л.И АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., на основание чл.226 ал.1 КЗ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л.И АД гр.София ЕИК ХХХХХХХХХ да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** *** сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от В.Д.Б. ЕГН ********** ***, като водач на л.а. О.А. с ДК№ В ХХХХ СН, при ПТП, настъпило на 26.01.2008г., на основание чл.226 ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2009г. до окончателното погасяване на задължението.
ОТМЕНЯ решение № 438/20.10.2010г. по т.д.№ 1504/2009г. по описа на ВОС в частта, с което е отхвърлен искът по чл.86 вр. чл.84 ал.3 ЗЗД против В.Д.Б. за заплащане на обезщетение за забава за периода 26.01.2008г. – 03.12.2009г. за разликата над 3 039.26 до претендираните 5 649.33 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Д.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** *** сумата 2 610.07 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.84 ал.3 ЗЗД за периода 26.01.08г. – 03.12.09г. върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени на 26.01.2008г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 438/20.10.2010г. по т.д.№ 1504/2009г. по описа на ВОС в частта, с което в полза на ЗК Л.И АД и В.Д.Б. са присъдени разноски, съответно в размер на 42.61 лв. и 309.60 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л.И АД гр.София ЕИК ХХХХХХХХХ да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** *** сумата 1 141.50 лв., представляваща сторени разноски в първоин-станционното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** *** сумата 372 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 438/20.10.2010г. по т.д.№ 1504/09г на ВОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК Л.И АД гр.София ЕИК ХХХХХХХХХ да заплати в полза на Варненския апелативен съд сумата 200 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Д.Б. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Варненския апелативен съд сумата 52.20 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: