гр.
Варна ,14.03.2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи март през две хиляди и
единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Е.Т. като
разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 674 по описа за 2010 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по повод на въззивна жалба
от „Банка ДСК” ЕАД против решение № 18/30.06.2010г. по т.д.
№ 9/09г. на ТОС в частта , с която е отхвърлен искът по чл.422 ГПК на въззивника срещу
СД”Албаш-Алиев-Идаетов и сие”
, за признаване за установено , че ответникът дължи
на ищеца разликата над 43 872,36 евро до 82 547,36 евро главница по
договор за кредит между страните
от 04.10.2004г., както и разликата над 9019,75 евро до 17 064,52 евро договорна лихва за периода
05.10.2007г. – 17.06.2008г. и
разликата над 3393,82 евро до 6235,40 евро – такса за
закъснение за същия период.
Във въззивната жалба се излагат съображения
за неправилност на обжалваното решение ,
тъй като необосновано ТОС приема
, че просроченото задължение възлиза само на 43 872,36 евро , а не както
е поискано от 82 547,36 евро. Счита ,
че към датата на подписване на споразумението дължимата сума е в посочения в
него размер като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК тя е в общ размер на претенцията от 105 847,28
евро.Моли да се отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част и се постанови
друго ,с което се уважи изцяло искът с присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна СД”Албаш-Алиев-Идаетов и сие” / в несъстоятелност/ не
е подала писмен отговор.
Синидкът Л.Б. и лицето подало
възражение по реда на чл.692,ал.3 ТЗ – М.М.М., конституирани по реда на
чл.637,ал.3, т.2 ТЗ, не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът намира следното:
В исковата си молба ищецът „Банка ДСК”ЕАД, гр.София
твърди , че има изискуемо вземане спрямо длъжника СД ” Албаш
- Алиев – Идаетов и С-ие”, гр.Търговище за сумите от 82 547,36 евро,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 04.10.2004г., ведно
със законната лихва върху посочената сума ,считано от 17.06.2008г. до окончателното
й заплащане; 17 064,53 евро – договорна лихва за периода 05.10.2007г. –
17.06.2008г. и такса закъснение в размер на 6235,40 евро за същия период, както
и 4140,39лв. , разноски по ч.гр.д. № 679/08г. на ТРС и 540лв. юрисконсултско възнаграждение по същото дело. Сумите
се дължат на основание договор за кредит ,сключен между страните на
04.10.2004г. Предоставената по него сума от 97 401 евро е следвало да бъде
погасена до 04.10.2007г. Длъжникът не е изпълнявал редовно задължението си да
внася отделните вноски , което е довело и до сключване на споразумение от
26.01.2007г. с трето лице . Последното се е задължило да заплаща едновременно с
главния длъжник вноските по кредита. Но и третото лице не е направило плащания
и предвид предсрочната изискуемост на кредита ищецът
е предприел действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. Въз
основа на договора за кредит и представени извлечения от сметки, „Банка ДСК”ЕАД
се е снабдила със заповед по чл.417,т.2 ГПК за процесните
суми и въз основа на нея е образувала изпълнително производство с длъжник ответното търговско дружество. То е възразило
срещу дължимостта на така посочените вземания ,поради
което в дадения едномесечен срок ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение срещу СД.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва
допустимостта и основателността на иска. Счита , че договорът за кредит не е
станал предсрочно изискуем, тъй като е налице споразумение с трето лице, в
което се дава по-дълъг срок. Освен това договорената сума по кредита не е
предоставена на ответника. Оспорва се верността на извлеченията от счетоводните
книги на банката. Неправилно направените от длъжника вноски са отнесени към
лихва и такси , а не за погасяване на главница. Оспорват се исковете и по
размер.
Предявеният иск е с правно осн.
чл.422 ГПК.
ВнАС като разгледа становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимите към спора правни норми , намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По заявление на „Банка ДСК”ЕАД по ч.гр.д. № 679/08г. на
ТРС е издадена в полза на заявителя срещу длъжника СД ” Албаш
- Алиев– Идаетов и С-ие”, гр.Търговище заповед за незабавно изпълнение за сумите от 82 547,36 евро,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 04.10.2004г., ведно
със законната лихва върху посочената сума ,считано от 17.06.2008г. до
окончателното й заплащане; 17 064,53 евро – договорна лихва за периода
05.10.2007г. – 17.06.2008г. и такса закъснение в размер на 6235,40 евро за
същия период, въз основа на представен договор за кредит от 04.10.2004г. и
извлечения от счетоводни сметки на банката, както и 4140,39лв. , разноски по
делото и 540лв. юрисконсултско възнаграждение
.Предвид постъпило възражение от дружеството-длъжник с определение от
12.01.2009г. ТРС е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението
иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено на 14.01.2009г. от
„Банка ДСК”ЕАД. Искът по чл.422 ГПК е предявен на 03.02.2009г. ,т.е. в
рамките на преклузивния срок.
Видно от представения договор за кредит от 04.10.2004г.
между страните е възникнала облигационна връзка , по силата на която „Банка
ДСК”ЕАД предоставя на СД инвестиционен кредит в размер на 97 401 евро с
краен срок на усвояване 04.04.2005г. и краен срок на погасяване на кредита –
04.10.2007г. при уговорен между страните погасителен план. В чл.9 от договора е
постигнато съгласие за начисляване на договорна лихва, която следва да се
заплаща от кредитополучателя. А в чл.22 от процесния договор за кредит е предвидено , че кредиторът
има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и
/или главница. Налице е споразумение по чл.21 от договора между страните
кредиторът да събира наказателна лихва от кредитополучателя
при неплащане на част или цялата погасителна вноска
по главницата на кредита в уговорените срокове.
Със споразумение от 26.01.2007г. ,сключено между „Банка
ДСК”ЕАД, СД”Албаш- Алиев– Идаетов и С-ие”, гр.Търговище и „Форса”ООД,гр.Шумен, последното дружество поема задължение да погасява задължението на
СД „Албаш – Алиев- Идаетов и с-ие” по договор за
кредит от 04.10.2004г. Като подписалите споразумението страни са приели , че
към датата на споразумението /26.01.2007г./ задължението на СД без лихвите
възлиза на 43 872,36 евро. При неизпълнение на клаузите относно размера на
погасителните вноски и срока им е прието, че банката може да предприеме всички
необходими действия по принудително събиране на дълга.
Съобразно заключението на в.л. М.П. по СИЕ и
допълнителното такова се установява , че : До 16.03.2005г. цялата сума по кредита
в размер на 97 401 евро е била внесена по разплащателната сметка на СД ,
като до 28.03.2005г. същата сума изцяло е била изтеглена , т.е. усвоена. Съобразно
уговореното по договора за кредит от 04.10.2004г. от 25.10.2004г. започва
погасяването на лихвата, като дължимата лихва по погасителния план към договора
е в размер на 38 675 евро. Общо изплатени по договор за кредит са
14 853,64 евро главница и 19 883,86 евро лихва като последното
плащане е на 25.10.2006г. Върху неплатена главница от 82 547,36 евро
договорната лихва за периода 05.10.2007г. – 17.06.2008г. е в размер на
17 064,52 евро , а таксата за закъснение ,уговорена в чл.21 от договора от
04.10.2004г., е в размер на 6235,40 евро. При неплатена главница от
43 872,36 евро, договорната лихва за периода 05.10.2007г. – 17.06.2008г. е
в размер на 9 019,75 евро и наказателната такса е в размер на
3 393,82 евро.
В.л. Д.Д. по назначената СГЕ дава заключение, че
подписите срещу „кредитополучател” в оспорените
искания за усвояване на кредит от дати 08.10.2004г., 30.11.2004г. - 2бр. са
положени от Т.И., който е представляващ СД, а от дати 25.11.2004г.,01.12.2004г.
и 29.03.2005г. – от М.А., също представляващ СД. Подписите по останалите
приложени по делото искания за усвояване на кредит не принадлежат на двамата
управляващи и представляващи дружеството-ответник. В с.з. на 15.03.2010г. по
т.д. № 9/09г. на ТОС пълномощникът на ответника признава , че по три от
нарежданията -разписка сумите са получени от Н.И., която предвид представеното
пълномощно от 21.04.2004г. се легитимира като пълномощник на дружеството в отношенията
му с „Банка ДСК”ЕАД.
Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:
Между страните в процеса е сключен валиден
договор за кредит от 04.10.2004г. По силата на същия и съобразно заключението
на в.л. по СИЕ кредиторът „Банка ДСК”ЕАД е изпълнил своето задължение за
предоставяне на кредитополучателя СД „Албаш – Алиев- Идаетов и с-ие”,гр.Търговище на
целия договорен кредит от 97 401 евро. Изцяло средствата според вещото лице са
внесени в разплащателната сметка на длъжника и респективно са усвоени от
последния като в преобладаващия брой случаи са изтегляни суми в брой и в два от
тях с платежни нареждания на доставчици. Следователно за СД е възникнало
задължение да върне предоставения кредит с уговорената договорна лихва в
сроковете по погасителния план.
Въззиваемата
страна не е ангажирала доказателства извън заключението на в.л. по СИЕ за
извършени плащания, а според последното те покриват само 14 853,64 евро
главница и 19 883,86 евро лихва. Окончателно плащанията спират на
25.10.2006г. След тази дата кредиторът е могъл да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Тъй като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено пред ТРС на 17.06.2008г., т.е. и след уговорения по договора от
04.10.2004г. падеж – 04.10.2007г. , то съдът прави извод за изискуемост
на вземанията на „Банка ДСК”ЕАД по същия договор.
Сключеното на 26.01.2006г. споразумение с
участието на трето лице представлява предприета мярка за събиране на кредита
,поради спиране плащанията от страна на кредитополучателя.
Третото лице не замества длъжника СД, а встъпва като съдлъжник.
Съдът приема , че обективираното изявление на
страните в споразумението относно общия размер на задължението по договор за
кредит от 04.10.2004г. по главницата, както и изрично е отразено в документа,
касае само неизплатената и изискуема към 26.01.2006г. главница. Тълкувайки
волята на страните по споразумението настоящата инстанция не намира , че тя не
е насочена към новиране на размера на главницата по
договор за кредит. Предвид
обстоятелството , че уговореният по договора за кредит от 04.10.2004г. краен
срок за погасяване на кредита е 04.01.2007г., то очевидно и след дата
26.10.2006г. по погасителен план следва да се направят вноски по кредита, които
не попадат в посочената по споразумението сума от 43872,36 евро. В тази връзка
следва да се разгледа и заключението на в.л. по СИЕ ,което категорично посочва
, че платената въобще по договора за кредит главница възлиза на 14 853,64 евро. В писмо от 24.01.2006г.,
изходящо от кредитора до кредитополучателя, „Банка
ДСК”ЕАД не обявява кредита за предсрочно изискуем , а отправя предупреждение за
предприемане на подобно действие при неплащане на
просрочените вноски. Следва да се има предвид ,че последиците на чл.22,б. „б”
от договора за кредит / клауза относно превръщане на кредита в предсрочно
изискуем/ не настъпват автоматично, а са предвидени като право ,което може да
упражни кредиторът по своя преценка.
С оглед на така изложеното, се налага извод
за дължимост към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед по чл.417 ГПК на сумата от 82547,36 евро, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит от 04.10.2004г., ведно със законната
лихва върху посочената сума ,считано от 17.06.2008г. / датата на заявлението/
до окончателното й заплащане.
Предвид заключението по СИЕ за заплатените
договорни лихви и начина на тяхното изчисляване за периода от 05.10.2007г.
/денят следващ крайния срок за връщане на кредита/ до 16.07.2008г. / подаване
на заявлението по чл.417 ГПК/,СД остава да дължи договорна лихва по процесния договор в размер на 17 064,52 евро , а
таксата за закъснение ,уговорена в чл.21 от договора от 04.10.2004г., е в
размер на 6235,40 евро.
Представеното извлечение от счетоводни книги
за сметка № 8553316 вярно отразява размера на задължението.
Искът следва да се уважи изцяло, а
обжалваното решение в атакуваната част следва да се отмени и постанови друго в
изложения смисъл.
На осн. чл.78 ,ал.1 и ал.8 ГПК следва в полза на „Банка
ДСК”ЕАД да се присъдят всички сторени от него разноски по спора в размер общо
на 9127,25лв. за първата инстанция и
4395,68лв. за настоящата.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
18/30.06.2010г. по т.д. № 9/09г. на ТОС в частта ,
с която е отхвърлен искът по чл.422 ГПК на „Банка ДСК”ЕАД, гр.София срещу
СД”Албаш-Алиев-Идаетов и сие”,гр.Търговище за признаване за
установено , че ответникът дължи на ищеца разликата
над 43 872,36 евро до 82 547,36 евро главница по договор
за кредит между страните от 04.10.2004г., както и разликата над 9019,75 евро до 17 064,52 евро договорна лихва за периода
05.10.2007г. – 17.06.2008г. и
разликата над 3393,82 евро до 6235,40 евро – такса за
закъснение за същия период, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СД”Албаш-Алиев-Идаетов и сие” / в несъстоятелност/ ,
гр.Търговище, че последното дължи на „Банка ДСК”ЕАД , гр.София разликата над 43872,36 евро до 82 547,36 евро главница по договор за
кредит между страните от 04.10.2004г.,ведно
със законната лихва върху сумата от 17.06.2008г. до окончателното изплащане на
задължението;
както и разликата над 9019,75 евро до 17 064,52 евро договорна лихва за периода
05.10.2007г. – 17.06.2008г. и разликата над 339382 евро до 6235,40 евро – такса за
закъснение за същия период, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д. № 679/08г.
на ТРС, на осн. чл.422 ГПК.
Решението
е постановено при участието на осн. чл.637,ал.3,т.2
ТЗ на синдика на несъстоятелния длъжник Л.Б. и лицето подало възражение по реда
на чл.692,ал.3 ТЗ – М.М.М..
ИЗМЕНЯ
решение № 18/30.06.2010г. по т.д.
№ 9/09г. на ТОС в частта за
разноските като ОСЪЖДА
СД”Албаш-Алиев-Идаетов и сие”,
гр.Търговище да заплати на „Банка ДСК”ЕАД , гр.София сумата от 9127,25лв. – разноски по спора пред ТОС, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА СД”Албаш-Алиев-Идаетов и сие”,гр.Търговище да заплати на
„Банка ДСК”ЕАД , гр.София сумата от 4395,68лв. – разноски по спора пред настоящата
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
В останалата необжалвана част
решението на ТОС е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: