РЕШЕНИЕ
№ 69/31.03.2011 г., град
Варна
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
На девети март
2011
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Х.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Кристияна Генковска
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 66 по описа за 2011 г. докладвано от
З.Златилова за да
се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.
С решение № 27/19.11.2003 г. постановено по т.д.18 по описа за 2009 г. на Силистренския окръжен съд е унищожен сключения през м. юни 2006 г. договор за покупко-продажба на 1 200 заклани и замразени агнета сключен между „Марсел Пру” АД /опростена форма/ със седалище гр. Нант Франция и Й.В.Д. ***, по отношение на втория ответник П.Х.Х. съдът е приел, че не е участвал в сделката и е отхвърлил искове с правно основание чл. 34 от ЗЗД срещу двамата ответници за плащане по равно на общо 54 171 евро представляващи даденото по договора.
Въззивникът „Марсел Пру” АД /опростена форма/ обжалва решението в отхвърлителната част като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и иска отмяната му и уважаване на исковите претенции.
Въззиваемият П.Х.Х. оспорва основателността на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.
Въззиваемият Й.В.Д. оспорва основателността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е допустима.
Предмет на въззивното производство е унищожаването на договора по отношение на втория ответник – П.Х. и възстановяване на даденото в изпълнение на сделката. /В частта с която е унищожен поради измама договора между ищеца и Й.Д. решението не е обжалвано/. Ищецът твърди, че се е свързал с ответниците по обява в специализиран международен търговски сайт „Трейдкий”, к която фирма „Д. Ко” се представя като посредник и представител в областта на търговията с месо, с посочено лице за контакт П.Х. с телефон, факс и електронен адрес. Между представляващия „Марсел Пру” и Х. се е провела кореспонденция чрез имейли в периода юни – юли 2006 г., договорена е доставка на 1 200 бр. заклани и охладени агнета и след като ответниците са декларирали че агнетата са вече осигурени от техния доставчик ищецът е превел на посочена сметка сумата 65 664 евро на 20.06.2006г. Сумата е постъпила на 29.06.2006 г. по сметка на ЕТ” Юлиана Чар – Ю.А.” собственост на съпругата на първия ответник Д.. На 4.07.2006 г. с имейл изпратен от Д., ответниците уведомили ищеца, че поради късното получаване на сумата са претърпели щети и въпреки че ищецът предложил вместо договорената цена по 2,50 евро/ кг. да плати 3,50/3,70 евро/кг не приели предложението, но след като ищецът се усъмнил в истинността на намеренията им му върнали 11 516 евро, а остатъка задържали под предлог неустойки.
Ответниците оспорват допустимостта на иска по чл. 34 от ЗЗД, поради наличието на влязло в сила осъдително решение по т.д.54/2007 г. на Силистренския окръжен съд.
Ответникът Х. оспорва иска като недоказан по съображения, че не се установява измама, тъй като писмените носители на електронна кореспонденция нямат качеството на доказателства, евентуално че той не е участвал като страна в сделката, а като преводач, поради което не е легитимирана страна по иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства, включително намиращите се в приобщените към т.д. 18/2009 г. по описа на СОС ч.д.88/2007 г. по описа на СОС се установява, че в интернет страница на „Трейдкий” на 20.01.2006 г. е регистриран потребител - фирма „Д. Ко”, с изпълнителен директор П.Х. и посочени телефони, факс и имейл /л. 105-108 ч.т.д.88/2007 г/ Кореспонденцията с ищцовото дружество е проведена чрез размяна на елекронни съобщения между ищеца и ответниците. Съгл. чл. 2 от Закона за електронните документи и електронния подпис /ЗЕДЕП/ електронното изявление е словесно изявление представено в цифров стандарт и може да служи за доказателство за сключване на търговска сделка. Доводите на Х., че водената кореспонденция между два IP адреса не е достатъчно доказателство са несъстоятелни. Ответниците признават фактите относно авторството и титулярството на електронните изявления, както и получаването им. Представените като хартиен носител заверен от страната, копия на електронните документи не са оспорени по смисъла на чл. 184 ал. 2 ГПК, поради което са годни доказателства. Независимо от това по делото има достатъчно други писмени доказателства, че след като се е запознал със заблуждаващата оферта публикувана в интернет страница на „Трейдкий”, включително и посочваща несъществуващ сертификат за качество и след проведени разговори в изпълнение на договореното ищецът е изготвил про форма фактура № 000501/20.06.2006 г. с посочено количество – 1 200 бр. агнета по 16 кг. с цена 3,80 евро/кг. или общо 72 960 евро / л. 75 по ч.т.д.88/2007 на СОС / Безспорен е и факта, че сумата 65 664 евро или 90% от тази цена е постъпила съгласно искането на ответниците по посочената от тях сметка на ЕТ”Юлияна Чар – Ю.А.” както и че 11 492, 25 евро е възстановена от ответниците.
По спорния въпрос относно участието на ответника Х. като страна в сключената при измама сделка съдът приема, че се установява умишлено съзнателно предизвикано заблуждение от П.Х., който се представя като изпълнителен директор, включително на интернет страницата за международна търговия в която са посочени и негови координати за връзка, той не е действал анонимно, поради което е притъпил бдителността на законния представител на ищеца. За последния сключването на търговски сделки по интернет е нормална практика, поради което му е липсвала и ориентираност и опитност спрямо конкретната ситуация. Възражението на Х., че е бил само преводач, а не страна по сделката е неоснователно, защото той не се е афиширал в качество на преводач, а като изпълнителен директор. С действията си и многократните разговори за готовността на „Д. КО” да предостави стоката е мотивирал измамвания към волеизявления за сделка, които са потвърдени от извършеното плащане. За измама в гражданското право е достатъчно да се стигне до сключване на сделка. Няма значение мотивът на измамващия дали лична материална или друга изгода. Достатъчно е едно лице да бъде въведено в заблуждение.
Пряк резултат на унищожителното основание измама е извършената сделка и след нейното унищожаване, като последица възниква въпроса за реституцията на даденото. Връщането е предмет на иска по чл. 34 от ЗЗД. Доводите на ответниците за неговата недопустимост са несъстоятелни. Влязлото в сила решение по т.д. 54/2007 г. по описа на СОС няма сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 298 ал. 1 ГПК, тъй като страни по него са ищецът и ЕТ” Юлияна Чар – Ю.А.” и искът е по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД. В случая ответници са Й.Д. и П.Х. и се търси връщане на платеното по унищожена сделка. Дължи се една и съща по стойност престация но от различни лица и на различни правни и фактически основания. Т.е налице са отделни облигационни връзки между ищеца и ответниците по различните дела, почиващи на различни юридически факти.
Предявеният иск по чл. 34 ЗЗД е основателен. Сключеният договор е търговска сделка между ищеца, като юридическо лице „Марсел Пру” и двамата ответници от името на несъществуващата фирма „Д. и ко”, поради което връщане на даденото по унищожената сделка се дължи от страните по нея, тъй като плащането осъществено от ищеца по сделката е било при условията на чл. 75 ал. 1 ЗЗД на посочената от ответниците сметка. Искът за връщане на сумата от общо 54171 евро от двамата ответници поравно е основателен и следва да се уважи..
Поради изложеното решението в обжалваната част следва да се отмени и се постанови друго с което исковете се уважат.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, предвид направеното искане и резултата по делото на ищеца се дължи възстановяване на направените и доказани съдебни разноски за двете инстанции, общо в размер на 14 799,48 лв.
Водим от горното Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 27/19.11.2010 г., постановено по т.д.18/2009 г. на Силистренския окръжен съд в отхвърлителната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА сключения от „Марсел Пру” АД /акционерно дружество опростена форма/ вписано в регистъра на търговския съд на гр. Нант Франция, чрез Ерве Пру през м. юни 2006 г. договор за продажба и по отношение на ответника П.Х.Х. ЕГН ********** ***, на основание чл. 29 ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Х.Х. ЕГН ********** *** и Й.В.Д. ЕГН ********** *** да заплатят на „Марсел Пру” АД /акционерно дружество опростена форма/ вписано в регистъра на търговския съд на гр. Нант Франция под № RCS В 354 000 168, със седалище и адрес на управление Пети Пре 44580 Френе на Ретц, Франция, представлявано от Ерве Пру, общо сумата 54 171 евро, представляваща платена цена по унищожен търговски договор сключен през м. юни 2006 г. дължима по равно от двамата, ведно със законната лихва считано от 25.02.2009 г. до окончателното и плащане и сумата 14 799,48 лв. съдебни разноски за двете инстанции дължима по равно от двамата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва на основание чл. 633ал. 1 ТЗ пред ВКС на РБ в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :