Р Е Ш Е Н И Е № 190

Гр.Варна, 18.11 2010 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 66/2010 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./, вр.§ 2 ал.1 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Т.А. *** против решение на ВОС № 416/02.11.2009г., постановено по т.д.№ 45/2009г. в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на Т.Б.ЕООД гр.Варна сумата 11 247.32 лв., с която неоснователно се е обогатил чрез извършени СМР по къща в негов съсобствен имот в ж.к. И., гр.Варна, предприети в негов интерес, с негово знание и без противопоставянето му, на основание чл.61 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2007г., и съответните разноски по делото – 805.68 лв.

Въззивникът счита, че решението на ВОС е постановено при допуснати процесуални нарушения, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, за което излага подробни съображения. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

Въззиваемият твърди в исковата си молба, че между него и въззивника е бил сключен договор за извършване на СМР. В хода на изпълнение на работата, със знанието и без противопоставянето на възложителя, изпълнителят извършил множество допълнителни СМР, конкретно посочени, които не му били заплатени и по този начин е обеднял със сторените разходи, докато въззивникът се е обогатил неоснователно. Затова на основание чл.59 ЗЗД претендира част от стойността на вложените материали и труд за СМР, извън сключения договор.

Въззивникът оспорва исковата молба. Твърди, че отношенията по извършване на СМР са се развили в съответствие със сключения между страните договор и са приключили поради изпълнението му в края на 2006г. Всички извършени от въззиваемото дружество СМР са изплатени изцяло и нищо допълнително не е било нито възлагано, нито изграждано в имота му. Довършителните работи са били изпълнени, след като въззиваемият е напуснал обекта.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото, че на 20.07.2006г. между Т.Б.ЕООД и Т.А. е бил сключен договор за извършване на СМР по обект – къща в дворно място, находящо се в гр.Варна, ж.к. И., № 1642а /3781/. СМР е следвало да се извършат в обем и вид, съгласно утвърдена техническа документация. Съобразно клаузите на договора, извършването на работи извън посочените в техническата документация се договаря допълнително. С приемо-предавателен протокол /обр.19/ от 27.12.06г. работите по договора са приети от възложителя без забележки с констатация, че договорът и сключеният към него анекс се считат за приключени. Не е спорно, че възложителят А. се е легитимирал като собственик на имота, в който са осъществявани СМР, въз основа на нот.акт № ХХ/ХХХХ., обективиращ договор за продажба на ид.части от 08.05.2006г., в последствие е получил заедно със съпругата си реален дял от него с построена сграда /западен близнак/, по договор за доброволна делба № 60/2007г. от 05.02.2007г. На 05.07.2007г. Атанасови продават на трети лица придобития дял, ведно с изградената в него триетажна жилищна сграда. Имотът е закупен за сумата 46 9680 лв. по нот.акт, която съвпада с данъчната му оценка, и продаден за сумата 72 000 евро по нот.акт /под данъчната му оценка от 158 601 лв./. При закупуването му е ползван банков кредит, за нуждите на който имотът е бил оценен от банката към 06.04.2007г. на 310 000 лв.

От заключенията на вещите лица по назначените СТЕ се установява, че СМР, посочени в исковата молба, са реално извършени на обекта /надстройка и пристройка на съществуваща сграда/, били са необходими за завършването на сградата по проект и въвеждането й в експлоатация, и са допълнителни, т.к. не съвпадат с работите по приемо-предавателния протокол от 27.12.2006г. /незначителните съвпадения са приспаднати при остойностяването на разходите за СМР/.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява следното:

Въззиваемото дружество, чрез сочения от свидетелите негов законен представител, не е преустановило активното си участие в извършването и организацията на строителството, за която е имало водеща роля, до пълното завършване на сградата и дворните подобрения. Дори свидетелите, които считат, че въззиваемият не е правил разходи за СМР, признават, че той е бил ангажиран с обекта и е контролирал строителството. Съдът приема, че при извършване на СМР /основните видове работи, предмет на исковата молба, са посочени от свидетелите/, дружеството е поело и разходите по тях, респективно е заплащало и на отделните наети специалисти. В полза на тази констатация съществуват и частични – кореспондиращи - писмени доказателства, обуславящи достоверността на събраните в този смисъл гласни такива, поради което съдът ги кредитира. От друга страна, липсват подобни съпътстващи доказателства в защита на обратната теза и в подкрепа на тези свидетелски показания, според които въззивникът е осигурявал изцяло извършването и заплащането на процесните СМР. А гласните доказателства, особени при наличие на противоречия в тях, следва задължително да се преценяват в съвкупност с всички останали данни по делото. Отделно от горното, в показанията си свидетелите окачествяват двете страни /респ. едноличният собственик/ като „ортаци” и „съдружници”, в добри отношения  по време на строежа, дори считат, че между тях е имало уговорка да поделят печалбата от продажбата на имота /закупен именно с инвестиционна цел/. Според впечатленията на друг свидетел, двете лица са се изявявали като съсобственици на процесния имот и в това качество са били и членове в ДЗЗД „И. 2006” досежно осигуряването на битовата канализация на сградата. С оглед горното, съдът прави следните изводи:

С ангажирането си по пълното завършване на строителството, въпреки приключването на договорните отношения между страните за конкретни СМР, въззиваемият е действал обективно в чужд интерес – този на собственика на земята, за което е сторил разходи. Що се отнася до въпроса, дали действията му не са били предприети и в собствен интерес, доколкото са налице индиции, че страните са имали намерения да постигнат взаимна облага от подобряването и продажбата на имота, то следва да се отбележи, че липсват твърдения и доказателства тези намерения да са били осъществени. Т.к. предметът на делото се очертава чрез заявеното в исковата молба и съответното оспорване на насрещната страна, следва също да се приеме като безспорно обстоятелството, че за допълнителните СМР - предмет на исковата претенция, е липсвало конкретно договаряне или възлагане, следователно, претенцията е на извъндоговорно основание, на базата на неоснователното обогатяване. Съдът счита, че отношенията по извършването на СМР в повече от договореното, т.нар. ексцес, могат допустимо да се уредят по правилата на гестията /в този смисъл вж. определение на ВКС № 386/2.04.2009г. по гр.д.№ 156/2009г., решение № 1189/17.12.2008г. по гр.д.№ 4743/2007г./. Безспорно е установено, че работата е предприета изцяло в интерес на въззивника, с неговото знание и без противопоставяне, поради което той дължи сторените в негова полза необходими и полезни разноски. Съобразно последното заключение на вещото лице, след направена корекция, претендираните в исковата молба разходи, отговарящи на изискванията за необходимост и полезност, възлизат на 113 800.22 лв. /без ДДС и планова печалба/, като при всички случаи надвишават многократно размера на иска. С оглед на това, частичната искова претенция, основана на нормата на чл.61 ал.1 ЗЗД, е основателна и следва да бъде уважена.

По повод възраженията на въззивника следва допълнително да бъде изложено, че данните от предизвиканата от него проверка на НАП за въззиваемото дружество се преценяват като ирелевантни за предмета на спора. А за да се черпят изобщо доводи от счетоводното отразяване на строителните услуги, е следвало да бъде поискана съответната експертиза, доколкото съдът не притежава специални знания в тази област. По възражението за изключване на представените по делото заверени преписи от фактури съдът намира, че последиците по чл.101 ГПК /отм./ се прилагат само ако страната не представи при поискване от страна на съда на оригиналните документи. В първата инстанция съдът не е намерил за нужно да възложи на ищеца това задължение, въпреки че той е изявил готовност да го изпълни, а искането на ответната страна не е подновено във въззивната инстанция.

Крайните изводи на двете инстанции по съществото на спора съвпадат, поради което решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода от спора и направеното искане, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски за тази инстанция /адв.възнаграждение/, доказани в размер на 1 800 лв.

Така мотивиран, съставът на Варненския апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416/02.11.2009г., постановено по т.д.№ 45/2009г. по описа на ВОС в частта, с което Т.А.А. е осъден да заплати на Т.Б.ЕООД сумата 11 247.32 лв. – разходи за извършени СМР по къща в негов /съсобствен/ имот в ж.к. И., гр.Варна, направени в негов интерес, с негово знание и без противопоставянето му, на основание чл.61 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2007г., и съответните разноски по делото – 805.68 лв.

ОСЪЖДА Т.А.А. ЕГН ********** *** да заплати на Т.Б.ЕООД ЕИК ХХХХХХХХот гр. Варна сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лв., представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, по реда на чл.280 и сл. ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: