РЕШЕНИЕ
№ 29/21.02.2011г.,
град Варна
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
На двадесет и шести януари 2011
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Анета Братанова
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 653 по описа за 2010 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на „Анона агро” ООД със седалище гр. Велики Преслав, Х.К.М. и ЕТ”Н.Н.” със седалище гр. Шумен срещу решение от 14.10.2010 г. постановено по т.д.175/2010 г. на Шуменския окръжен съд, в частта с която е уважен предявения от „Агроекип” ООД гр. Шумен, иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК , като е признато за установено, че въззивниците дължат солидарно на „Агроекип” ООД гр. Шумен сумата 37 000 лв. по запис на заповед от 11.08.2009 г.
Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради незаконосъобразно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани лица, при наличието на правен интерес и е допустима.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.
Съдът след служебна проверка намира, че постановеното решение е валидно и допустимо и като въззивна инстанция приема по съществото на спора:
Производството пред Шуменския окръжен съд е образувано по исковата молба на „Агроекип” ООД със седалище гр. Шумен, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответниците, за които е издадена заповед за изпълнение № 976/18.12.2009 г. по ч.гр.д. 535/2009 по описа на ВПРС, въз основа на документ по чл. 417 т.9 ГПК своевременно оспорен от длъжниците по реда на чл. 415 ГПК.
Между страните е безспорно, че първият ответник - „Анона агро” ООД със седалище гр. Велики Преслав е издал на 11.08.2009 г. в полза на „Агроекип” ООД със седалище гр. Шумен, редовен от външна страна и съдържащ реквизитите по чл. 535 от ТЗ запис на заповед за сумата 40 000 лв. с падеж 11.12.2009 г, авалиран от Х.К.М. и ЕТ”Н.Н.”. В образуванато изпълнително производство първия ответник е платил 3000 лв.
Спорът е относно предмета на доказване в производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК и разпределението на доказателствената тежест. Според ищеца предвид абстрактния характер на записа на заповед в това производство не следва да се обсъждат възраженията произтичащи от каузални отношения, а според ответниците абстрактния характер не дава основание да се разглежда откъснато от каузалното отношение по повод на което е бил издаден, като в тежест на ищеца е доказването на положителния факт на съществуване на каузалното отношение.
Отговорът на въпроса за предмета на доказване по иска с правно основание чл. 422 от ГПК следва да се търси в двойствената природа на записа на заповед като ценна книга и едностранна сделка. Записът на заповед служи за платежно и кредитно средство в междуфирмения оборот, т.е. издаването му е в причинна връзка с друга сделка. Законодателят въпреки че дефинира абстрактния характер на записа на заповед, като сделка за която наличието на основание не е елемент от фактическия състав, дава възможност на издателя да противопостави освен абсолютните възражения срещу ефекта и личните - основани на каузални отношения с кредитора – чл. 465 от ТЗ. Следователно абстрактният характер е формулиран в относителен порядък и при възражение на длъжника може да се отрече или ограничи действието на ефекта съгласно общия принцип на неоснователното обогатяване забраняващ имуществено разместване без основание, в случая забрана за безпричинно менителнично задължаване. В настоящото производството по иск с правно основание чл. 422 от ГПК при наличието на възражение от длъжниците, че не дължат вземането по заповедта за изпълнение, в тежест на ищеца е да докаже че каузалното основанието за плащане съществува, а в доказателствена тежест на ответниците са възраженията за неизпълнен договор.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по спора е постигната договореност през м. май 2009 г. за доставка от „Агроекип” ООД на торове и препарати за „Анона агро” ООД. За да се обезпечи плащането първо е издаден запис на заповед от 11.08.2009 г. със падеж 7.12.2009 г. за сумите 13 686 лв., 9 694,80 евро и 399 щ.долара равностойност общо на 32 567 лв. с платец „Анона агро” ООД и авалисти Х.К. М.и ЕТ”Н. Н.”. През м. октомври ищецът е доставил торове и препарати на обща стойност 40 493,57 лв. съгласно издадените данъчни фактури № 410/2.10.2009 г, за сумата 16 627,56 лв.; № 411/2.10.2009 г. за сумата 12 305,46 лв. № 412/2.10.2009 г. за сумата 9 036,24 лв. и № 413/2.10.2009 г. за сумата 2 524,31 лв. подписани от представител на „Анона агро”. Първия запис заповед е върнат /представеното по делото копие е заверено за вярност с оргинала при ответника/ и е подписан процесния запис на заповед, със същата дата на издаване 11.08.2009 г. и падеж 11.12.2009 г. вече на по- голяма стойност 40 000 лв. съобразно цената на доставеното. След падежа на записа на заповед е платена сумата 3 000 лв. Няма спор, че друго плащане не е извършено. Възражението на ответниците е, че не се дължи плащане, тъй като няма реална доставка по каузалната сделка. Съдът приема, че представените от първия ответник двустранно подписани фактури № № 410,411, 412 и 413 всички с дата 2.10.2009 г. доказват предаването от страна на ищеца на торове и препарати на стойност 40 493,57 лв., които ответникът „Анона агро” ООД се е задължил да плати с пл. нареждане. Твърдението, че издадените и подписани от тях фактури за предаването на стоките не доказват реално извършена доставка е част от възражението за неизпълнен договор по двустранната каузална сделка, поради което е в тежест на ответниците с други писмени доказателства да оборят съдържанието им. Те не твърдят и не сочат наличието на такива доказателства, поради което съдът приема че възражението им за неизпълнен договор, като основание за отказ от плащане е недоказано.
Поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Водим от горното
съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.10.2010 г. постановено по т.д.175/2010 г. на Шуменския окръжен съд, в частта с която е уважен предявения от „Агроекип” ООД гр. Шумен, иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, като е признато за установено, че „Анона агро” ООД със седалище гр. Велики Преслав, Х.К. М. и ЕТ”Н. Н.” гр. Велики Преслав дължат солидарно на „Агроекип” ООД гр. Шумен сумата 37 000 . по запис на заповед от 11.08.2009 г.и са присъдени на ищеца 1 534 лв. съдебни разноски.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :