Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр. Варна , 23.03.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията КР.ГЕНКОВСКА в.т.дело № 90 по описа за 2011 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от „Т.”ООД , представлявано от управителя Ф.Я, чрез адв.М.Я., против решение № 159/22.11.2010г. по т.д. № 54/10г. на ДОС в частта , с която са отхвърлени исковете на възизвника срещу ЕТ „Т.Р. – С.”, представлявано от едноличния собственик Т.Р. Ю. , за сумата от 5 819,74 лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г.обезщетение върху главница в размер от 64 000лв.; за сумата от 349,18лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г. обезщетение върху главница в размер на 3 840лв.; за сумата от 308,45лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г. обезщетение върху главница в размер на 3 392лв.

Във въззивната жалба се излага , че неправилно ДОС е приел , че е недопустимо при забава в изпълнение на парично задължение да се търси кумулативно и неустойка за забава , и обезщетение по чл.86 ЗЗД. Последното е обезщетение за вредите от забавата, а неустойката следва да се разглежда освен с нейната обезпечителна и обезщетителна функция и с наказателната й , т.е. тя се явява санкция за това неизпълнение. Прави се възражение , че е допустимо върху задължението за заплащане на неустойка / един паричен дълг/ да се начислява обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД като падежът на задължението за заплащане на неустойката е от изтичане на срока на договора. В условията на евентуалност навежда доводи, че правото на кредитора да търси мораторна неустойка не го лишават от възможността да претендира разликата над нея до действително претърпените вреди, които в случая се доказват като разлика между уговорената неустойка за забава в изпълнението на парично задължение и обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД върху същото главно парично задължение . Иска присъждане на тази разлика. Моли за отмяна на решението на ДОС в атакуваната част и постановяване на друго , с което бъдат уважени исковете по чл.86 ЗЗД с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ЕТ „Т.Р. – С.”, представлявано от едноличния собственик Т.Р. Ю., не е подал писмен отговор. В с.з. чрез пълномощника си адв.К. оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

С исковата си молба „Т.”ООД твърди, че е сключила договор за заем с ответника ЕТ, по който ищецът е изпълнил на 22.05.2008г. задължението си за предоставяне на парична сума в размер на 64 000лв. Падежът на задължението на ЕТ за връщане на заетата сума е 12м. от заверяване на банковата му сметка, а за срока на ползване на заема е уговорена договорна лихва в размер на 320лв. месечно. Ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на главницата, поради което дължи и неустойка за забава на осн. раздел VІ, чл.11, ал.3 от договора. Поради което ищецът претендира от ответника заплащане на главницата в размер на 64 000лв., договорната лихва в размер на 3 840лв., неустойка за неизпълнение в размер на 3 392лв. ,ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на същите суми. Претендират се и обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД върху сумата от 64 000лв. за периода 22.05.2009г. - завеждане на иска / 08.03.2010г./ в размер на 5 819,74лв.; върху сумата от 3 840лв. за периода 22.05.2009г. - завеждане на иска / 08.03.2010г./ в размер на 349,18лв. и върху сумата от 3 392лв. за периода 22.05.2009г.-завеждане на иска / 08.03.2010г./ в размер на 308,45 лв.

Ответникът по висящата пред настоящата инстанция част от исковете – по чл.86 ЗЗД в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на същите . Прави възражение да е канен да заплати претендираните суми за главния дълг, договорната лихва и неустойката за забава.

Решението на ДОС не е обжалвано в частта , с която „Т.Р. – С.”, представлявано от едноличния собственик Т.Р. Ю., е осъден да заплати на „Т.”ООД : сумата от 7 825лв., представляваща получен и невърнат от ответника паричен заем, като за разликата над тази сума до 64000 лв. искът е отхвърлен ,поради извършено съдебно прихващане по предявено от ответника възражение за прихващане на съществуващо в негова полза вземане срещу ООД в размер на 56 175лв.; сумата от 3 840лв. , на осн. чл.240 , ал.2 ЗЗД, представляваща договорено възнаграждение за ползване на заеманата сума за периода 22.05.2008г.-22.05.2009г.; сумата от 3 392лв., представляваща договорна неустойка за невръщане в срок на сумата от 67 840лв., на осн. чл.92 ЗЗД. като същите суми са присъдени ведно със законната лихва ,считано от 08.03.2010г. до окончателното им изплащане.

ВнАС като съобрази становищата на страните , събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно валидно сключения между страните договор за заем от 22.05.2008г. в чл.3 от същия е уговорено ,че заемателят ЕТ дължи връщане на сумата от 64 000 лв. и уговореното възнаграждение за ползване на заетата сума в срок от 12м. след заверяване на банковата сметка на заемателя. При неизпълнение в срок на задължението за връщане на сумите по чл.3 от договора / т.е. паричен заем и договорна лихва по чл.240, ал.2 ЗЗД/ в чл.11,ал.3 от договора страните изрично са предвидили възникване на задължение за заемателя да заплати неустойка в размер на 0,1% от стойността на невърната сума за всеки ден забава, но не повече от 5 % от неиздължената сума.

В чл.4 от процесния договор страните са постигнали споразумение за дължимостта от страна на заемателя и на възнаграждение ,представляващо лихва в размер на 0,5% от заеманата сума месечно в размер на 320лв.

Предвид необжалването на решението в частта по чл.240 , ал.1 ЗЗД , чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, може да се направи безспорен извод , че са налице парични задължения / за заплащане на даден паричен заем; за заплащане на договорна лихва за ползване на същия и за заплащане на неустойка / за ответника, сега въззиваема страна.

Спорен е въпросът дължи ли се обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху така посочените главници.

Не се спори , че неизпълнението за връщане на дадения заем, предвид липсата на изпълнение в договорения по чл.3 срок и за заплащане на договорна лихва в размер на 320 лв. всеки месец за срока по чл.3, е забавено. Предвидената неустойка за неизпълнение от страна на заемателя , с оглед изричното препращане на чл.11,ал.3 от договора за заем към чл.3 от същия ,и предвид използвания израз при формулиране на начина на начисляването й : „ за всеки ден забава”,е такава при забавено неизпълнение на главното задължение . Следователно има за цел да обезпечи, обезщети и санкционира точно този вид неизпълнение на парично задължение , а именно – неточното изпълнение във времево отношение. След като неустойката не е уговорена като такава при неточно в количествено и качествено изпълнение от страна на длъжника , и липсва изрично по договора споразумение за едновременна дължимост и на неустойка за забава , и на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, то кумулацията на двете обезщетения по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е недопустима /така и Р-123/20.02.2006г. на ВКС по т.д. № 676/05г. на ТК/. В противен случай за едно и също неизпълнение на парично задължение длъжникът би дължал две обезщетения, а кредиторът би се обогатил неоснователно. Договорната свобода и санкционната функция на неустойката, на която се позовава въззивникът, могат да се проявят само по волята на страните ,ако те предвидят изрична клауза за кумулация на двете обезщетения в сключения между тях договор. Липсата на такава договореност и наличието само на изрична клауза за дължима от длъжника неустойка за забава лишава от основание второто претендирано обезщетение по чл.86 ЗЗД.

Поради уважаване на претенцията по чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за забава за връщане на дадената в заем сума и за забава за заплащане на договорната лихва по чл.240 , ал.2 ЗЗД, следва да се отхвърлят исковете по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху така посочените две парични задължения за периода 22.05.2009г.-08.03.2010г. Освен това по своята правна природа възнаграждението за ползване на дадената в заем сума, на осн. чл.240 , ал.2 ЗЗД представлява лихва. А на осн. чл.294, ал.2 ТЗ лихва върху лихва се дължи, само ако е уговорена. Такава уговорка в процесния договор няма.

По отношение заявеното едва с въззивната жалба искане за присъждане на разликата между мораторна лихва и неустойка, съдът намира същото за неоснователно. Иск по чл.92 , ал.1, изр.2 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за по-големи вреди от неустойката не е предявен , а и той подлежи на доказване по общия ред.

По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху задължението за неустойка за периода 22.05.2009г.-08.03.2010г.:

Задължението за заплащане на неустойка е паричен дълг. За да се дължи върху него обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД следва преди всичко да е налице забавено изпълнение. В договора не е установен падеж на задължението за заплащане на неустойка . Срокът 12 м. от предаване на заетата сума , т.е. 22.05.2009г. според чл.3 от процесния договор е уговорен само за задължението за връщане на заеманата сума и за заплащане на договорното възнаграждение по чл.240, ал.2 ЗЗД. Не са представени доказателства от ищеца за връчени на ответника преди завеждане на исковата молба покани за заплащане на дължимата неустойка. След като исковата молба кани длъжника-ответник за изпълнение на това задължение , то върху него следва да се начисли само законната лихва от датата на завеждане на иска 08.03.2010г. , в който смисъл е и постановено решение от ДОС.

Поради изложеното ВнАС намира , че предявените искове за сумата от 5 819,74 лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г.обезщетение върху главница в размер от 64000 лв.; за сумата от 349,18лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г. обезщетение върху главница в размер на 3840 лв. ; за сумата от 308,45лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г. обезщетение върху главница в размер на 3392 лв. са неоснователни. Решението на ДОС в обжалваната част следва да се потвърди.

Водим от което , съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/22.11.2010г. по т.д. № 54/10г. на ДОС в частта , с която са отхвърлени исковете на „Т.”ООД , представлявано от управителя Ф.Я, срещу ЕТ „Т.Р. – С.”, представлявано от едноличния собственик Т.Р. Ю. , за сумата от 5 819,74 лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г.обезщетение върху главница в размер от 64 000лв.; за сумата от 349,18лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г. обезщетение върху главница в размер на 3 840лв.; за сумата от 308,45лв., претендирано на осн. чл.86 ЗЗД за времето от 22.05.2009г. до 08.03.2010г. обезщетение върху главница в размер на 3 392лв.

Решението, на осн. чл.280, а.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: