Номер 2/
07.01.2011
г.
град Варна
На осми декември
Година
2010 в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE:
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА
ГЕНКОВСКА
Секретар
Д.Ч.
като
разгледа докладваното от Мара Христова
в.т.
дело номер 609
по описа за 2010
година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на П.С.А. и В.Т.А. ***
срещу решение №108/21.07.2010 г. на Добрички окръжен съд.
Въззивниците навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, с
оглед на което молят за неговата отмяна изцяло и постановяване на друго от
настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове ведно с присъждане
на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – синдикът на „Бард груп” ЕООД /в несъстоятелност/
гр. Добрич Е.Г. Т. в подадения писмен отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Жалбата е подадена в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Варненският апелативен съд с оглед наведените доводи и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Синдикът на „Бард груп” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Добрич е предявил
срещу П.С.А. и В.Т. *** искове за обявяване за нищожни по отношение кредиторите
на несъстоятелността извършените от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността – 30.03.2000 г. три възмездни сделки /продажба/ с
имуществени права от масата на несъстоятелността, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото. Така предявените искове са с правно основание
чл.646 ал.2 т.4 ТЗ.
Първоначално те са били съединени с искове по чл.108 ЗС, производството
по които въз основа на влязло в сила протоколно определение от 08.04.2009 г.
/л.24/ е прекратено.
В първоинстанционно производство ответниците са направили възражение за
недопустимост на предявените искове с оглед отсъствието на процесуална
легитимация на синдика, както и с разпоредбата на чл.299 ГПК предвид наличието на влязло в сила решение по
т.д. №135/2007 г. по описа на ДОС, с което е отхвърлен иска на синдика с правно
основание чл.647 т.7 ТЗ.
Настоящият състав на съда намира и двете възражения за неоснователни по
следните съображения:
Производството по чл.646 ТЗ във всичките му хипотези е исково, образувано
по предявен установителен по своята правна характеристика иск и легитимирани да
го проведат са както синдикът, така и всеки кредитор с прието вземане. Активната
процесуална легитимация на синдика произтича от правомощията на му по чл.658
ал.1 т.5 ТЗ да издирва и уточнява имуществото на длъжника.
От приложеното т.д. №135/2007 г. на ДОС се установява, че с влязло в сила
решение №48/12.03.2009 г. по в.т.д. №55/2009 г. на ВАпС въззивната инстанция е
отменила решението на ДОС и е постановила друго, с което са отхвърлени
предявения от синдика против длъжника „Бард груп” ЕООД /в несъстоятелност/ гр.
Добрич и П.С.А. отменителен иск по чл.647т.7 ТЗ. Това решение не съставлява
процесуална пречка за разглеждане на предявените искове по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ,
тъй като двата иска са различни по правната си характеристика – исковете по
чл.647 ТЗ са конститутивни, а тези по чл.646 ТЗ – установителни. Различни са и
въдените от законодателя срокове за извършване на съответните сделки. При
относителната недействителност /нищожност/ по право по чл.646 ал.2 ТЗ действията
и сделките трябва да са извършени след началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, т.е. в подозрителния период, като конкретната
хипотеза на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, сравнена с тази на чл.647 т.3 или т.7 ТЗ, не е
обвързана с изискването сделката да е извършена в двугодишен срок преди
откриване на производството по несъстоятелност. Следователно по предметните си
предели проведеното производство по чл.647 т.7 ТЗ се различава от настоящото по
чл.646 ал.2 т.4 ТЗ. То се различава и по субективните си предели, тъй като
В.Т.А. не е бил конституиран като страна в производството по т.д. №135/2007 г.
на ДОС.
Основанията за относителната недействителност на действията и сделките по чл.646 ал.2 ТЗ се характеризират с два общи белега, относими към всички хипотези на чл.646 ал.2 ТЗ – да са извършени от длъжника и то след началната дата на неплатежоспособността. Към тях хипотезата на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ добавя възмездния характер на сделката с имуществено право от масата на несъстоятелността и даденото значителна да надхвърля по стойност полученото. Последният критерий за неравностойност на престациите следва да се преценява към момента на сключване на сделката с оглед пазарната цена на даденото.
В конкретния случай и трите сделки са възмездни и са сключени след началната дата на неплатежоспособността 30.03.2000 г., определена с решението на ДОС по т.д. №47/2006 г.. Горното се установява по безспорен начин от представените и приети като доказателства по делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на „Бард груп” ЕООД гр. Добрич. Ответниците не са ангажирали доказателства относно правото на собственост на друго лице или лица, различно от несъстоятелния длъжник, поради което и с оглед разпоредбата на чл.614 ал.1 т.1 ТЗ съдът приема, че всяка една от процесните възмездни сделки е извършена с имуществено право от масата на несъстоятелността. Налице и последната предпоставка за неравностойността на разменените престации, чието наличие се установява от заключението на назначената в първата инстанция СТЕ. Вещото лице е установило, че продажните цени и на трите недвижими имота са приблизително равни на данъчните им оценки, при пазарни такива съответно от 21 500 лв., 3 900 лв. и 9 200 лв., изготвени дори с корекционен пазарен коефициент. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството, какво е състоянието на имотите към настоящия момент.
С оглед наличието на всички предпоставки по см. на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, исковете са основателни и доказани, поради което се уважават.
Като е обосновал аналогичен правен извод, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
В частта, с която окръжният съд се е произнесъл по иск по чл.34 ЗЗД, решението е недопустимо по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, първоинстанционния съд е бил сезиран и с искове по чл.108 ЗС, производството по които е прекратено с влязло в сила определение. Синдикът, в качеството му на ищец, не е предявил искове по чл.34 ЗЗД, поради което като е приел, че исковите претенции по чл.34 ЗЗД следва да бъдат уважени, окръжният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част. Искът по чл.34 ЗЗД е обусловен от иска по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ. С уважаването на иска по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, чието предназначение е попълване масата на несъстоятелността, като правна последица се явява връщане /реституция/ на даденото в масата на несъстоятелността, което може да бъде постигнато с иск по чл.34 ЗЗД, какъвто обаче в конкретния случай не е предявен.
Като е разгледал по същество иск по чл.34 ЗЗД, какъвто не е предявен, и е осъдил ответниците да предадат в масата на несъстоятелността имотите, предмет на обявените за нищожни продажбени сделки, окръжният съд е постановил в тази му част недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на осн. чл.270 ал.3 предл. първо ГПК, а производството в тази част прекратено.
С оглед изхода на делото, разноските следва да останат така, както са направени. Не се присъжда адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като по делото липсват доказателства такова възнаграждение да е заплатено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №108/21.07.2010 г. по т.д. №47/2009 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която П.С.А. и В.Т.А. *** са осъдени да предадат в масата на несъстоятелността на „Бард груп” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Добрич имотите, предмет на процесните сделки и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.