В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 01.03.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 56 по описа за 2011 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Х.Й. ***/12.11.2010 г., постановено по т.д.№ 588/10 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен искът й срещу ЗПЗД „Б.” АД гр.София и И.Ж.И. в условия на евентуалност за сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за пероида от 10.03.06г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 13.04.2010г., за разликата над присъдената сума 20 749.88 лева до претендираната с исковата молба сума в размер на 22 582.31 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на проведени допълнителни медицински интервенции, във връзка с причинените й телесни повреди в резултат на настъпило ПТП на 17.04.2005г., допуснато по вина на водача И.Ж.И., застрахован при ЗПЗД „Б.” АД гр.София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на иска 13.04.2010г. г. до окончателното изплащане, на осн. чл.52, вр. с чл.51 ЗЗД и чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД. Оспорва и присъдените разноски, които въззивникът следва да заплати на застрахователното дружество, съразмерна на отхвърлените искове част от сторените от застрахователя разноски /депозит за експертиза/ в размер на 25.39 лв. на осн. чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК.

Жалбоподателката моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата й, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – ЗПЗД ”Б.” АД - гр.София не изразява становище по нея.

Ответникът по жалбата - И.Ж.И. *** с писмено становище счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и обосновано.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Не е налице ексцес по смисъла на чл.51, ал.3-ЗЗД. Болките и страданията, претърпени от ищцата във връзка с продължаваното лечение с цел стабилизиране и подобряване на състоянието й, не съставляват ексцес, който да е основание за увеличение на присъденото й до този момент с влязло в сила решение по в.т.д. №371/06 г. на АС-Варна обезщетение за неимуществени вреди в размер на 85000 лв. Няма намаляване на работоспособността на увредената. И по време на първоначалното разглеждане на иска й за обезщетение за неимуществени вреди, и сега тя е със 100% трайна нетрудоспособност с чужда помощ. Първоначалният й иск за обезщетение е бил напълно уважен предвид изключително тежкото й физическо състояние. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и предвидимите болки и страдания, които пострадалата ще е принудена да търпи за в бъдеще. Установено от заключението на СМЕ новите оперативни интервенции са във връзка и в резултат на травмите, получени при ПТП, но, макар адекватни и навременни, не са довели до подобряване на състоянието на пострадалата по отношение на неврологичния дефицит поради тежката контузия на гръбначния й мозък при травмата. При това положение решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100000 лв е правилно и въззивният съд следва да го потвърди в същата част, както и в частта за разноските в полза на ответника съобразно отхвърлена част от иска на основание чл. 78, ал.1-ГПК, като в тази част препраща и към мотивите на ВОС на основание чл.272-ГПК.

По отношение на допълнително присъденото с обжалваното решение обезщетение за имуществени вреди съдът се е съобразил с факта, че те са новонастъпили и не са били взети предвид по първоначалното дело, като разходите са били наложителни с оглед заключенията на СПЕ и СМЕ. Неправилно съдът е изключил разходите за гориво, за разносно хранене и за покупка на фитнес уред, тъй като от документите за тях не следвал безусловен извод за извръшването им във връзка с лечението на ищцата. Ищцата е в инвалидна количка и придвижването й за извършване на операции и рехабилитации е могло да стане само с осигурен автомобилен транспорт. При престоя си в болницата е следвало да заплаща за себе си и за придружителя си разносно столово хранене. Закупеният фитнес уред й е безусловно необходим за раздвижване и рехабилитация след проведените оперативни интервенции. Тези разходи са в причинно-следствена връзка с продължилото лечение на ищцата с цел подобряване на състоянието й. Решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за имуществени вреди следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска и за разликата от 20749.88 лв до 22582.31 лв. Върху допълнително присъдената с въззивното решение сума от 1832.43 лв ответникът се осъжда да заплати държавна такса за двете инстанции /4% + 2% = 6%/ общо в размер на 109.95 лв.

При този изход на спора в полза на въззивницата се присъждат съразмерни на уважената част от жалбата съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 3.60 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №517/12.11.2010 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№588/2010 г. в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100000 лв и в частта му за присъдените в полза на ЗПЗД”Б.” АД-София съдебни разноски.

ОТМЕНЯ същото решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 20749.88 лв до 22582.31 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗПЗД ”Б.” АД - гр.София, ЕИК – 000694286, да заплати на Х.Й.Й., ЕГН-********** *** Белене, Плевенска обл. допълнително сумата 1832.43 лв - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 17.04.2005 г. за времето след 10.03.2006 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 13.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3.60 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗПЗД ”Б.” АД - гр.София, ЕИК – 000694286, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд – Варна дължима държавна такса в размер на 109.95 лв.

В останалата му осъдителна част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.