Р Е Ш Е Н И Е

№ 216 /09.12.2010г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д.№ 558 по описа за 2010г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивникът „Г.Б.Д.” ЕООД гр. Варна обжалва решение № 270/09.06.2010г. на ВОС по т.д.№ 1601/2009г., с което е осъден да заплати на „О.Д.” ООД гр.Добрич сумата 36 912 лв., представляваща дължима част от стойността на доставена и монтирана алуминиева и пластмасова дограма на обект в с.К., за която е издадена фактура № 302/24.10.2008г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22 декември 2009г. до окончателното погасяване на задължението, сумата 5 468.04 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 04.11.2008г. до подаване на исковата молба, както и сумата 2 984.90 лв. – сторени по делото разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна, редовна е и е допустима. В нея се сочи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и необосновано, поради това, че съдът се е позовал на неподписан от страната документ – анекс от 22.10.2007г. Неправилно е преценено и значението на двустранно подписаната фактура, която не удостоверява приемане на извършената работа без възражение. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание жалбата се поддържа, претендира се и присъждане на разноските.

Въззиваемата страна в писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе по спорния предмет, въззивният съд съобрази това:

Към исковата молба е представена двустранно подписана и редовно съставена данъчна фактура № 302/24.10.2008г. относно исковата сума. Като основание за издаването й в нея е посочено: „ПВЦ и АЛ дограма за обект - ЖК К., Кашулис – Райска градина – по договор. Приспаднат аванс”.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че между страните има подписан договор за изработка, доставка, монтаж и остъкляване на ПВЦ дограма, каквато действително е доставена. Но твърди, че работата е изпълнена некачествено – някои от прозорците не се затварят добре и трябва да се регулират, други са счупени. Т.к. ищецът не е изпълнил точно задължението си, затова и ответникът е отказал да изпълни своето задължение за плащане на възнаграждение. Въпреки недостатъците по изпълнението, ответникът е заплатил голяма част от общата стойност на услугите по договора – 207 720 лв. от 244 632 лв., а не е заплатил само остатъка от 36 912 лв., представляващ 15 % от цялото задължение - предмет на иска. С оглед така заявеното становище съдът намира, че е признато осъществяването на фактите, посочени във фактурата от 24.10.2008г., а именно: наличието на конкретен договор за изработка, изпълнението му и окончателно дължимото по договора възнаграждение, след приспадане на предходно платените суми.

Отделно от това, фактурата има и самостоятелно доказателствено значение относно същите факти, поради следното:

Издаването на данъчната фактура предполага вече настъпило данъчно събитие - чл.113 ал.4 ЗДДС вр.чл.25 ЗДДС, което в случая е изпълнението на задължението на О.Д. ООД за изработка, доставка, монтаж и остъкляване на ПВЦ дограма. Изпълнението е надлежно тогава, когато е прието от възложителя, а фактурата само отразява този факт. И двете страни са подписали процесната фактура, следователно както и ищецът, така и ответникът носят отговорност за достоверността на информацията в нея, съобразно чл.11 ЗСч, в частност относно настъпването на предпоставките за издаването й. Липсват и твърдения, че процесната фактура не е призната /осчетоводена/ от ответната страна. Тук следва да се съобрази и нормата на чл.55 ТЗ, по аргумент от която следва, че от съдържанието на счетоводните документи могат да се правят изводи относно сключването и изпълнението на търговски сделки. Въпреки това ответникът възразява, че работата по договора не е приета, защото приемането следвало да стане с нарочен протокол, а получаването на фактурата от негова страна не е идентично с одобряване на изработеното по договора. Съдът намира по гореизложените съображения, че възражението е неоснователно, и че получаването на фактурата без предходни и най-вече последващи възражения обективира признанието на ответника за дължимост на възнаграждението по чл.266 ал.1 ЗЗД, поради настъпване на предвидените материално-правни предпоставки за това. Липсата на писмен анекс относно допълнителните количества дограма, намерили отражение във фактурата /по признание на ищеца, за което свидетелства и изходящата от него Справка за извършените работи на обекта от 22.10.2008г./ не е основание за промяна на горния извод, с оглед коментираната по-горе доказателствена стойност на счетоводния документ.

Възражението за некачествено изпълнение на дограмата, направено за първи път в исковото производство, също не може да се отрази върху извода на съда за основателност на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД. Видно е, че става въпрос за явни недостатъци, които е следвало да се посочат при приемането на работата, в противен случай правата на възложителя в тази връзка се преклудират, на основание чл.264 ЗЗД. Това е следвало да стане или преди подписването на фактурата от ответната страна, или веднага след получаването й. При поискване от съда по реда на чл.145 ал.2 ГПК, ответникът е заявил, че не може да уточни кога са възникнали и съотв. констатирани недостатъците, както и че не е рекламирал същите преди завеждане на делото. Поради неуточняване на възражението, съдът е отказал да събира доказателства относно това, дали са налице сочените дефекти и каква сума е необходима за отстраняването им. Във въззивната жалба изобщо липсват доводи за неправилност на решението, свързани със същото възражение, поради което и на основание чл.269 ГПК съдът не намира за нужно повече да го обсъжда.

По изложените по-горе съображения исковата претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и акцесорната такива по чл.86 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени в признатия от ВОС размер.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по спорния предмет съвпадат, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Въззиваемата страна не е сторила разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, съставът на Варненския окръжен съд, търговско отделение

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/09.06.2010г. на ВОС, постановено по т.д.№ 1601/2009г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: