Р Е Ш Е Н И Е

№…106/Варна, 08.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 29.06.2010 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 515/2009 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК вр. чл.196 и следв. ГПК /отм./ съобразно приетото в определение № 454/02.10.2009 год., постановено по в.д.№ 515/2009 год. по описа на АС – Варна.

Образувано е по въззивна жалба на „Ч.-ХХХХ” ЕООД със седалище гр.Варна против решение № 307/24.07.2009 год., постановено по т.д.№ 886/2008 год. на ВОС, т.о., с което е отхвърлен предявеният от страната иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД срещу „Ч.С.” ООД за заплащане на сумата от 292 000 лева, съставляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на развален договор за строителство № 001/05.01.206 год. и анекс към същия, именован – договор за строителство № 001а/05.01.20006 год., ведно с дължимата законна лихва  от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

 В предявената въззивна жалба се излага, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно приложение на действащия по време процесуален закон и дерогиране на принципите за състезателно начало, равенство на страните и установяване на обективната истина. Постановеният съдебен акт не съответства на задължителните по реда на чл.278, ал.3 ГПК указания на въззивната инстанция във връзка с определяне правната квалификация на спорното право  като такова по чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД. Претенцията има за предмет обезщетение за вреди от неизпълнен и развален договор. В производството са събрани доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, собствената изправност на ищеца и насрещното забавено, некачествено и непълно изпълнение. Налице е и изявление за разваляне, обективирано с исковата молба. Претендираните вреди са доказани по основание и размер и са в причинна връзка с неизпълнението.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Въззиваемата страна – „Ч.С.” ООД – Варна оспорва основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор и поддържани в о.с.з.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Разглежданата въззивна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

I.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от «Ч. – ХХХХ» ЕООД против «Ч.С.» ООД – Варна, в който се излага, че между страните е сключен договор и анекс с предмет осъществяването на СМР във връзка с жилищна сграда за сезонно ползване /хотел/, находящ се в гр. Бяла. Поддържа се, че крайният срок за изпълнение на строителството е 9 месеца и е изтекъл на 22.03.2007 год. Ищецът – възложител е заплатил общо по двата договора сумата от 872 670 евро / 1706 794 лева/. Остава да  дължи последните две вноски, чиято изискуемост е договорно обвързана със съставянето на акт обр.15 и въвеждането на обекта в експлоатация.

Излага се още, че в началото на 2007 год. ответното дружество преустановило изпълнението на работата по обекта и оставило сградата недовършена и с множество недостатъци, подробно описани в исковата молба. С оглед насрещното виновно неизпълнение, страната отправя изявление за разваляне на договорната връзка.  Претендира заплащането на сумата от 292 000 лева, съставляваща «обезщетение за неизпълнение», определена като сбор от «стойността на некачествено строителство и неизпълнените СМР».

Допълнително, във въззивната инстанция, страната уточнява, че от общата сума на претендираните вреди, размерът на «вредите за некачественото изпълнение» възлиза на 253 797 лева, а остатъкът от 38 203 лева е равностойност на неизпълнените СМР /така молба вх.№ 5061/19.11.2009 год./.

С оглед изложените факти, обстоятелства и формулираният петитум, съдът приема, че в частта, касаеща вредите от некачествено изпълнение е сезиран с претенция с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД.    Само фактите в обстоятелствената част на исковата молба формират основанието на иска. Всички твърдения на ищеца за последиците от развалянето на договорната връзка, за дължимостта на разходите за недостатъци като обезщетение за вреди от развален договор и др. не са част от основанието на иска, а правни изводи на страната относно приложима за съществуването на субективното право законова норма Коментираните изводи, ведно с правно-техническото посочване на текст от закона съставляват квалификацията на спорното право, която не е част от основанието на иска и не обвързва съда. Въз основа на изложената съвкупност от факти съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право като издири правната норма, която регламентира съществуването на спорното право и придава юридическо значение на посочените от ищеца факти.

Действително, при изпълнение с недостатъци, възложителят може да претендира освен специфичните последици по чл.265 ЗЗД и обезщетение за други вреди по общия ред. Доколкото при договора за изработка тази възможност не е изрично изключена, общите правила на ЗЗД са приложими и на това основание може да се търси и само обезщетение за вреди – чл. 88, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД. В настоящото производство обаче ищецът претендира заплащането на вреди, определени именно като разходи за поправката на изработеното. От изложеното следва, че квалификацията на спорното право и приложимата правна норма е чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи следните елементи от фактическия състав на правната норма, обуславящи основателността на претенцията: 1/че между страните е сключен договор за изработка; 2/ че изпълнителят е престирал резултат с недостатъци от твърдяния в исковата молба вид; 3/ че възложителят е предявил своевременно рекламации за качество по смисъла на чл.264, ал.3 ГПК. В тежест на ищеца е да установи и разходите, необходими за поправката на изработеното. Обстоятелствата, свързани с развалянето на договора, изправността на възложителя, съществеността на отклоненията са ирелевантни за спорното право с оглед дадената от съда квалификация.

ВОС се е произнесъл по цялата претенция при квалификация на спорното право, вкл. и в разглежданата част по чл.88, ал.1 пр.2 ЗЗД. Определил е че фактическият състав на нормата изисква кумулативното установяване на валиден договор между страните; изправност на възложителя;  насрещно виновно неизпълнение, факта на разваляне, размера на вредите и причинната им връзка с развалянето. Приел е че искът е неоснователен, поради липса на доказано в производството съществено виновно неизпълнение, обуславящо правото на възложителя да развали облигационната връзка. Липсата на разваляне осуетява правото да се претендират каквито и да е вреди от неизпълнението. Недостатъците в строителството могат да се претендират чрез иск по чл.265, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен.

Решението на ВОС съставлява недопустим акт в разглежданата част, тъй като решаващият орган се е произнесъл по иск, различен от предявения. На посоченото основание и с оглед нормата на чл. 209, ал., изр.3 ГПК /отм./ решението следва да бъде частично обезсилено  досежно сумата от 253 797 лева, претендирана от ищеца като разходи за поправката на недостатъци  - чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД. В разглежданата част, делото следва да бъде върнато на ВОС за произнасяне по предявената претенция.

Въпросите за приложимата правна норма, регламентираща спорното правоотношение са такива по съществото на спора. Задължителни указания за за правната квалификация на иска може да даде единствено въззивния съд при проверка допустимостта на обжалваното решение. На посоченото основание,  постановените от АС – Варна определения по ч.т.д.№ 308/2008 год. и 155/2008 год. нямат задължителен  и обвързващ характер досежно правната квалификация на спора. Определенията са постановени в контролно-отменително производство по чл.274 и следв. ГПК, при ревизия на конкретен обжалваем акт и са задължителни само по отношение на негова правилност.

II. Предявената искова молба съдържа и претенция, надлежно уточнена във въззивното производство за заплащане на сумата от 38 203 лева, съставляващи претърпяни загуби от неизпълнението на ответника в равностойността на неизпълнените СМР.

Искът в разглежданата част е с правна квалификация чл. чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и е изцяло неоснователен.

Възникналото облигационно правоотношение между страните съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.258 и следв. ЗЗД. Договорът за изработка и по-специално онази негова разновидност, отнасяща се до извършването на строителни работи е с продължително изпълнение. Строителният процес се характеризира с технологична и времева последователност  на етапите в изпълнението. Ето защо, развалянето на такъв договор има действие само занапред. С оглед прекратяването на договорната връзка,  за страните отпадат за в бъдеще всички поети права и задължения по договора. Изпълнителят не дължи изпълнението на остатъка от СМР, респ. възложителят  - заплащането им. Последният може да извърши довършителните работи лично или чрез трето лице, но винаги за своя сметка. Последващо осъществените разходите за довършителни работи, при условие, че не съставляват поправка по смисъла на чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД са в тежест на възложителя.

С оглед на изложеното, равностойността на неизпълнените довършителни работи не съставляват претърпяна загуба за страната. Последната може да претендира от изпълнителя заплащането им само ако е извършила авансово плащане на дължимото възнаграждение в цялост. Единствено в  този случай, възложителят би разполагал с претенция, но за частично връщане на даденото на отпаднало основание – чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД. По делото липсват твърдения в изложения смисъл. Напротив, сам ищецът признава в исковата си молба, че е заплатил всички вноски съобразно погасителния план по договорите и в съответствие с етапа на достигнато строителство. Не е заплатил възнаграждение единствено за етапи, които не са реализирани от  изпълнителя.

С оглед на изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен в разглежданата част.

При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за ирелевантни доводите на въззивника за отмяна на обжалвания акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Производството има въззивен характер. Въззивният съд няма правомощия да отменя решението и да връща делото  за ново разглеждане при допуснати съществени процесуални нарушения /делото се връща само при нищожност и недопустимост на обжалвания акт / . Допуснатите процесуални нарушения на първата инстанция във връзка с движението на делото и събирането на доказателствата  не съставляват основание за въззивна отмяна. Въззивният съд действа като втора първа инстанция и разглежда изцяло спора по същество, вкл. при необходимост, разполага с процесуалното задължение да повтори ненадлежно осъществени процесуални действия. Въззивната инстанция не проверява правилността на първоинстанционния акт, а извършва собствена дейност  по преценка на доказателствата и релевантните факти.

III. Разноски в производството: Ответникът е направил общо разноски пред двете инстанции в размер на 600 лева. От общо направените разноски, припадащата се част по обезсилената претенция  възлиза на 521,50 лева. Остатъкът от 78, 50 лева съставляват разноски на ответника по приетата за неоснователна претенция и следват да му бъдат присъдени.

Въпросът за остатъка от разноските следва да се разреши след разглеждане на спора по обезсилената претенция по същество.                                                                                                                                                                                                                      

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА частично решение № 307/24.07.2009 год., постановено по т.д.№ 886/2008 год. по описа на ВОС – търговско отделение в частта, в която е отхвърлен предявения от „Ч. – ХХХХ” ЕООД – Варна против „Ч.С.” ООД – Варна иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 253 797 лева, съставляваща разходи за недостатъци в строителството по договори за строителство № 001/05.01.2006 год. и № 001а/05.01.2006 год. и ВРЪЩА делото на ОС – Варна за произнасяне по предявения иск съобразно дадените указания.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен предявения от „Ч. – ХХХХ” ЕООД – Варна против „Ч.С.” ООД – Варна иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 38 203 лева, съставляващи претърпяни загуби от неизпълнението на ответника в равностойността на неизпълнените СМР.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА «Ч. – ХХХХ» ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В., местност «М. Р. № ХХХХ, представлявано от Р. Д. У. ДА ЗАПЛАТИ на «Ч.С.» ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.»С.» № ХХ, ет.Х, ап.Х, представлявано от управителя Р. И. Р. сумата от 78, 50 лева – разноски по приетата за неоснователна претенция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: