В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.03.2011 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

АНЕТА БРАТАНОВА

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 5/2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.Б.Й. и Й.Д.Й. *** против решение № 376/29.07.2010 год., постановено по т.д.№ 1331/2009 год. по описа на ВОС, в частта, която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от страните обективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ за разликата от 60 000 до 150 000 лева за всеки от ищците против ЗК „Л.И.” АД, съставляващи дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Й.Й. – син, причинена от ПТП на 08.08.2006 год. с извършител А.Д. В. ***, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2006 год. до окончателното погасяване на задължението. Предмет на изрично обжалване е и съдебното решение в частта за разноските.

В предявената въззивна жалба се излага, че изводите на съда при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД са незаконосъобразни и необосновани. Присъдената обезвреда не е съобразена с обема на претърпени болки и страдания. Определеното обезщетение е крайно занижено и не е съобразено с трайната съдебна практика за присъждане на компенсации в размери, достигащи 150 000 лева при сходни обстоятелства и период. Неправилно е и решението в частта за разноските. Ищците дължат уговорено адвокатско възнаграждение, поради което са легитимирани да претендират заплащането му от насрещната страна по реда на чл.78 и следв. ГПК.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ЗК „Л.И.” АД, съдържаща искане за отмяна на постановения съдебен акт в осъдителната му част. Поддържа се, че ищците не са установили по реда на главното и пълно доказване обема на претърпените болки и страдания. Сочените факти имат спорен характер и не се презюмират от близката родствена връзка с починалото лице. По делото не са събрани доказателства за личността на пострадалия, възрастта и обществено положение, вкл. и за действителните фактически отношения с ищците. Присъденото обезщетение не е съобразено и с датата на настъпване на вредата през 2006 год. Същото многократно надхвърля възприетия от съдилищата диапазон на обезвреда по сходни дела, вариращ между 6000 лева и 15 000 лева.

Евентуалните ответници по спора – Д.В.Г. и Н.А.Г. ***, не са изразили становище при въззивното разглеждане на спора.

Конституираното трето лице - подпомагаща страна на ищците В.Й. Велинов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на въззивната жалба, респ. за неоснователност на насрещната такава.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

ОС – Варна е бил сезиран с искова молба от С.Б.Й. и Й.Д.Й. ***, обективираща активно субективно и обективно съединени главни претенции против ЗК„Л.И.” АД – София за заплащане на всеки от ищците на сумата от 150 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д. Й.Й. – син, причинена от ПТП на 08.08.2006 год., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Производството е с правно основание чл. 226 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение съставлява валиден и допустим съдебен акт. Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Ищите са родители на починалия Д. Й.Й., род. 1986 год. По делото са събрани гласни доказателства – показания на св. Н.Й. /дъщеря на ищците и сестра на починалото лице/ и на св. Цв.П. /приятел на починалия/. Събраните гласни доказателства са безпротиворечиви, подробни и резултат от непосредствени впечатления, Свидетелите са категорични, че приживе, Д. Й.Й. живеел с родителите си в обстановка на взаимно разбирателство. Завършил с отличие специализирана гимназия, имал планове за бъдещето. Грижел се за родителите си предвид безспорно установено в производството лошо материално и здравословно състояние на ищците. Бил весел, жизнерадостен и отговорен. Родителите се гордеели със сина си.

Свидетелите описват безпротиворечиво болките и страданията, които понесли и носят ищците. Сочените от свидетелите факти за емоционален и физически срив, самообвинения и последвала фактическа раздяла в семейството сочат за тежко преживяване на загубата, интензитет и продължителност на страданията, вкл. и понастоящем.

Съдът изцяло споделя извода на ОС-Варна за определянето на висок размер на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в размер на 60 000 лева за всеки от ищците поотделно. Горната сума е съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания за ищцата. Отчетени са формираните отношения на обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ. Отчетено е още, че загубата на починалия син е и загуба на надежда и очаквания за бъдещето, загуба на морална опора и подкрепа, синовна обич и грижа. Отделно – родителите завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба на сина си, изгубвайки го при трагични обстоятелства и то на 20 години.

Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. Горният комплекс от показатели следва задължително да бъде съобразен така, че обезщетението да съставлява средство за обезвреда, а не за обогатяване при конкретни икономически показатели. Определеното от ОС – Варна обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, респ. обезщетение в по-висок размер не би било съобразено с конкретните икономически показатели в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие – 2006 год.

Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът намира за неоснователни доводите и на двете страни за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси, при това за друг период на настъпване на застрахователното събитие.

Независимо от горното, съдът намира за нужно да отчете, че съобразно публикуваната съдебна практика в информационен продукт Апис, присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на низходящ при настъпило през 2006 год. застрахователно събитие, варират в граници, така, че обезщетението по настоящия казус не ги надхвърля и е ориентирано към максималния размер. Изводът за необходимост от високо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД изцяло съответства на установените в производството болки и страдания на ищците. Липсват обаче предпоставките както за намаляване на обезщетението, така и за неговото увеличение.

Водим от горното, съдът намира, че решението на ОС – Варна следва да бъде изцяло потвърдено.

По жалбата срещу решението в частта за разноските: Предмет на обжалване е отказа на ОС – Варна да присъди договорено от ищците адвокатско възнаграждение. Съдът е отказал присъждането на сумата от 18 000 лева – адвокатски хонорар, поради липса на доказателства за ефективното й плащане от ищците.

Адвокатското възнаграждение съставлява част от осъществените разноски, но само при условие, че е действително уговорено и заплатено. Плащането на уговорения хонорар може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. По делото липсват доказателства за действително плащане на уговорения адвокатски хонорар. На посоченото основание, предявената частна жалба е неоснователна.

С оглед неоснователността на предявените въззивни жалби, всяка от страните следва да понесе отговорността за направените разноски във въззивното производство за своя сметка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 376/29.07.2010 год., постановено по т.д.№ 1331/2009 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: