Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Варна , 07.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията КР.ГЕНКОВСКА в.т.дело № 499 по описа за 2010 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е след решение по чл.290 ГПК на ВКС № 48/07.09.2008г. по т.д. № 286/10г. , с което е отменено въззивно решение на ВнАС № 199/21.11.2008г. по в.т.д. № 316/08г. и е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Спорът подлежи на разглеждане по реда на чл.196 и сл. ГПК / отм./.
Въззивната жалба е подадена от Агенция за следприватизационен контрол , гр. София против решение № 16/03.06.2008 г. по т.д. №33/2008 г. на СОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „Н.К.” АД , гр. Д. за плащане на неустойка в размер на сумата 308 835,01 щ.д дължима поради забавено плащане на цената по приватизационни договори от 3.07.1998 г. и от 11.02.1999г. Наведени са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение което искът се уважи.
С писмения си отговор въззиваемата страна „Н.К.” АД оспорва основателността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Съдът след проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема по съществото на спора:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди , че „Н.К.” АД, като купувач на дружествени дялове на стойност 80% от капитала на „К.” ЕООД по приватизационен договор от 03.07.1998 г. и на останалите 20% по договор от 11.02.1999 г. не изпълнил в срок задължението си за плащане на цената. Като към датата на предявяване на иска за неплатени в срок годишни вноски от цената на договор от 03.07.1998г. за периода 03.08.2004г.-04.02.2008г. се дължи неустойка по този договор в размер общо на 257 625 ,35 щ.д.; а по втория договор от 11.02.1999г. за същия процесен период се дължи договорна неустойка в общ размер на 51 209,66 щ.д. или общо по двата договора – 308 835,01 щ.д.
Въззиваемата страна, оспорва иска по основание. На първо място счита, че не дължи, тъй като по исковата молба се претендира заплащане на договорена неустойката за неизпълнение, а не договорено обезщетение за забава.Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за неустойка.
ВнАС като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните и от писмените доказателства се установява сключването на два приватизационни договора от 03.07.1998г. и от 11.02.1999г. за продажба съответно на 80% по първия и на 20% по втория договор от капитала на приватизираното дружество „К.”ЕООД, гр.Д..
И по двата договора е постигнато споразумение за заплащане на продажната цена на два пъти : 10% от нея при подписване на договорите , а останалите 90% на девет равни годишни вноски след изтичане на едногодишния гратисен период с падеж на всяка вноска датата на договора в съответната година.
Видно от чл. 15.3 от договора от 03.07.1998 г., който поради препращане в чл. 11 от втория договор от 11.02.1999 се прилага и по отношение на поетите задължения по него, неустойката от 0,06% дневно за всеки просрочен ден се дължи при неизпълнение на задълженията по чл. 7 – т.е. за плащане на вноските на падежа, определена е подневно, поради което съдът приема, че тя е по характера си неустойка за забавено изпълнение.
Съобразно становищата на страните и изслушаното пред настоящата инстанция заключение на допълнителната ССЕ се установява , че за въведените с исковата молба процесен период 03.08.2004г.-04.02.2008г. и главници , длъжникът е бил в забава по отношение заплащане на разсрочените вноски по договора от 03.07.1998г. ,както следва : І-ва вноска в размер на 67 724,84щ.д. и с падеж 03.07.2000г.; ІІ-ра вноска в размер на 68 139,70 щ.д.и с падеж 03.07.2001г.; ІІІ-ра вноска в размер на 69 063,20 щ.д. и с падеж 03.07.2002г.;ІV-та вноска в размер на 65 912,72 щ.д. и с падеж 03.07.2003г. и V-та вноска в размер на 64 609,22щ.д. и с падеж 03.07.2004г. А по втория договор от 11.02.1999г. не са заплатени както следва: част от нулева вноска в размер на 37,64 щ.д. и падеж 11.02.2000г.; І-ва вноска в размер на 16 782,70 щ.д. и с падеж 11.02.2001г.; ІІ-ра вноска в размер на 17 194,76щ.д. и с падеж 11.02.2002г.; ІІІ-та вноска в размер на 16 695,90 щ.д. и с падеж 11.02.2003г. и ІV-та вноска в размер на 15 968,26 щ.д. и с падеж 11.02.2004г. Върху така установените главници се дължи договорената по съответните споразумения неустойка за забава за процесния период 03.08.2004г. – 04.02.2008г.
По възражението за погасяване по давност на вземането за неустойка за така очертания от исковата молба процесен период:
В чл. 111, б”б” от ЗЗД е предвидена 3 годишна давност за вземанията за неустойка. По отношение на процесната неустойка също следва да се приложи тази норма. Като съобразно задължителните указания на касационната инстанция в отменителното решение по прилагането на материалния закон при установената в договора неустойка в % и без краен срок, ако задължението за заплащане на главницата не е изпълнено и към датата на подаване на исковата молба, се погасява само неустойката, изчислена за период по-голям от три години преди завеждане на иска. Дължимо и непогасено по давност е вземането за неустойка за забава за периода с начало – три години преди завеждане на исковата молба и край – завеждане на исковата молба. Тъй като в настоящия случай исковата молба е подадена на 29.02.2008г. , а процесният период на забавата по нея е определен от 03.08.2004г. до 04.02.2008г. , се налага извод , че за периода 03.08.2004г. – 28.02.2005г. вземането за неустойка по двата договора е погасено по давност. Дължи се неустойка за забава за периода 01.03.2005г. / 2005г. не е високосна година и няма ден 29.02. в нея/-04.02.2008г. Видно от заключението по допълнителната ССЕ за периода 01.03.2005г. – 04.02.2008г. дължимата неустойка за забава по договор от 03.07.1998г. за незаплатени вноски от продажната цена възлиза на 215 559,96 щ.д. За тази част искът по чл.92 ЗЗД следва да се уважи , а за разликата над нея до претендираната сума от 257 625 ,35 щ.д. – да се отхвърли като погасен по давност. Съответно по договор от 11.02.1999г. дължимата според ССЕ неустойка за забава за неизпълнено задължение за заплащане на вноските от продажната цена за периода 01.03.2005г. – 04.02.2008г. възлиза на 42 848,09 щ.д. Ето защо искът по чл.92 ЗЗД следва да се уважи за тази част и да се отхвърли за разликата над нея до претендираната от 51 209,66 щ.д. като погасен по давност.
Горното налага извод за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част за сумата общо от 258408,05 щ.д.- дължима неустойка по двата приватизационни договора / 215 559,96 щ.д. по договор от 03.07.1998г. и 42 848,09 щ.д. по договор от 11.02.1999г. / и постановяване на друго , с което искът по чл.92 ЗЗД се уважи в изложения смисъл. В останалата отхвърлителна част решението на СОС следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане по възизвната жалба в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за депозит за вещо лице и 7114,50лв. - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.64 ГПК / отм./.
Водим от което , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16/03.06.2008 г. по т.д. №33/2008 г. на СОС в частта, с която е отхвърлен искът на Агенция за следприватизационен контрол , гр. София срещу „Н.К.” АД , гр. Д. за плащане на неустойка в размер на сумата от 258 408,05 щ.д, дължима поради забавено плащане на цената по приватизационни договори от 3.07.1998 г. и от 11.02.1999г. за периода 01.03.2005г.-04.02.2008г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.К.” АД , гр. Д., да заплати на Агенция за следприватизационен контрол , гр. София , сумата от 258 408,05 щ.д , представляваща договорна неустойка за периода 01.03.2005г.-04.02.2008г., дължима поради забавено плащане на цената по приватизационни договори от 3.07.1998 г. и от 11.02.1999г., на осн. чл.92 ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/03.06.2008 г. по т.д. №33/2008 г. на СОС в останалата отхвърлителна част поради погасяване на иска в тази част по давност.
ОСЪЖДА „Н.К.” АД , гр. Д., да заплати на Агенция за следприватизационен контрол , гр. София ,сумата от 7214,50 лв., представляваща сторените от последната разноски по спора.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна , 07.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдията КР.ГЕНКОВСКА в.т.дело № 581 по описа за 2010 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от Димитър Василев Курдов против решение № 72/12.07.2010г. по т.д. № 722/09г. на ШОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „Стария дъб-97”ООД за отмяна на решения , взети на ОС на същото дружество, проведено на 20.08.2009г. на осн. чл.74 ТЗ.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- неправилно разпределение на доказателствената тежест и оттук и несъбиране на относимо към спора доказателство и неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на ново , с което искът по чл.74 ТЗ бъде уважен.
В с.з. въззиваемата страна „Стария дъб-97”ООД, чрез управителя си Александров, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска, поради липса на проведено изобщо ОС на съдружниците в дружеството на 20.08.2009г.
ВнАС констатира следното:
ШОС е сезиран с иск с правно осн. чл.74 , ал.1 ТЗ от Димитър Курдов против „Стария дъб-97”ООД за отмяна на решения , взети на ОС на съдружниците , проведено на 20.08.2009г. Възразява се срещу той като съдружник не е получил покана за общото събрание. Нарушена е процедурата по свикването му. Ищецът твърди , че не знае кой и с какъв дневен ред е свикал това ОС.
В писмения си отговор ответникът оспорва факта на провеждане на ОС на съдружниците в дружеството на 20.08.2009г. и вземането въобще на решения на такова събрание.
ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори , че към спорния момент 20.08.2009г. и датата на подаване на исковата молба ищецът е бил съдружник в ответното дружество. Спорен е въпросът дали е проведено ОС на посочената дата, на което да са взети атакуваните решения по исковата молба. При повторно разпределение на доказателствената тежест от въззивната инстанция и допуснати по жалбата доказателствени искания въззиваемата страна е представила протоколна книга и е направена констатация от съда , че между ОС от дати 04.08.2009г. и 10.09.2009г. не е съставян протокол за провеждане на ОС , вкл. и от дата 20.08.2009г. Независимо от липсата на прономероване и прошнуроване от целостта на книгата , последователното вписване в нея и неоткриване на видими белези за липса на страници, се налага цялостен извод за непровеждане на ОС на сдружниците в „Стария дъб-97”ООД на 20.08.2009г. Самият ищец признава , че в търговския регистър / а и видно от справка в същия/ не са вписвани решения от 20.08.2009г. на ОС на съдружниците в дружеството. Не са ангажирани каквито и да е други доказателства за установяване на положителния факт – провеждане на ОС от 20.08.2009г. и вземане на решения с определено съдържание от него.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а обжалваното решение – да се потвърди.
На осн.78,ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция в размер на 81,50лв.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/12.07.2010г. по т.д. № 722/09г. на ШОС.
ОСЪЖДА Димитър Василев Курдов ЕГН **********,***, офис 26 , чрез адв.Д.Арамова, да заплати на „Стария дъб-97”ООД , гр.Търговище, представлявано от управителя Ал.Александров, сторените от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 81,50лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
гр. Варна ,29.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 567 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по въззивна жалба от „ЗК Уника”АД срещу решение № 27/12.03.2010г. по т.д. №580/09г. на ШОС, с което е осъден въззивникът да заплати на СД”Алкор 90-Николова, Стойчева и Сие”, гр.Шумен , сумата от 40767,73лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на застрахованото имущество по застрахователна полица № 08065240092, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2009г. до окончателното й изплащане и 4780,71 лв. – разноски по спора.
Във въззивната жалба се прави оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че не е установена застрахователната стойност на всяко от застрахованите имущества, степента на увреждане на всяко едно от тях и каква е възстановителната стойност на всяка една от сградите. Като при определяне на дължимото обезщетение се взема предвид наличието на подзастраховане по см. на чл. 205, ал.1 КЗ.
Въззиваемата страна СД „Алкор 90- Николова, Стойчева и Сие” оспорва основателността на жалбата.
ВнАС намира следното:
В исковата си молба СД „Алкор 90- Николова, Стойчева и Сие” твърди, че с ответника има сключен договор за имуществена застраховка относно имущество– сгради, собственост на ищеца по НА № 126/01г. На 27.05.2009г. е настъпило застрахователното събитие – пожар, който е довел до частично увреждане на застрахованото имущество. Правилно застрахователят чрез експерт е определил размера на щетите – 81 740,32лв. Но от тях е заплатил само сумата от 40 972,59лв. Претендира се присъждане на дължимия остатък от 40 767,73 лв.,в едно със законната лихва. Възразява се срещу включването на дворното място в предмета на застраховане по процесния договор.
Предявените искове са с пр.осн. чл.208,ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ответното застрахователно дружество ги оспорва. Прави възражения, че не може да се търси обезщетяване за пълната възстановителна стойност на две от сградите, които не са унищожени напълно; определени са коефициенти за подзастраховане и надзастраховане.
Съобразно събраните доказателства, становищата на страните и приложимите правни норми се налагат следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е налице редовно сключен застрахователен договор, считано от 09.12.2008 г., за първи покрит риск " Пожар, мълния , експлозия ". Настъпило е застрахователно събитие - "пожар" на 27.05.2009 г. Застрахованият е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, като своевременно е уведомил застрахователя за нанесените щети. Щетите са констатирани от застрахователя. Безспорно е, че се дължи застрахователно обезщетение. Спорен е неговият размер.
При съпоставяне на изразените от застрахователя становища по преписка по щета № 08240650003, потвърждаващи експертна оценка на инж. Момов и пазарна оценка на инж. Радославова от 17.06.2009г., а от друга страна кореспондиращата с тях едночленната СТЕ на в.л.Йорданова, не е налице спор относно действителната сума , необходима за възстановяване на увредените сгради - 81 740,32лв. Като същевременно тя отчита % на увреждане на пилчарника и кокошарника – 60% и респ.70%. Застрахованият не претендира заплащане на пълната застрахователна сума или на част от нея , която да надхвърля заедно с вече полученото обезщетение оценените по реда на чл.38.2.2 от Общите условия действителни щети.
Застрахователят възразява, че обезщетението следва да се изчисли при условията на чл. 205,ал.1 КЗ и чл.11 от Общите условия по застрахователния договор- "Подзастраховане".
Видно от експертното становище по преписката по щета № 08240650003 застрахователят приема за действителна цена на застрахованото имущество средно претеглената пазарна цена по пазарна оценка на инж. Радославова от 17.06.2009г. Според същата действителната стойност на застрахованите сгради е 167 794лв. / 57 491+76 878+33 425/ и тя е по-ниска от застрахователната сума от 134 470 евро. По така дадените размери на средно претеглена пазарна цена за всеки един обект ищецът , сега въззиваема страна не е направил оспорване. С оглед на становищата и на двете страни следователно не се налага изслушване на експертиза относно застрахователната стойност на всеки един от обектите.
За да е налице "подзастраховане" следва да са налице обстоятелствата по чл. 205, ал. 1 от КЗ , а именно - уговорената застрахователна сума да е по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество.
Понятията "застрахователна сума" и "действителна стойност на застрахованото имущество" са определени в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал.2 от КЗ. Застрахователната сума е сумата, която страните с договора за застраховка уговарят като обезщетение, в случай, че застрахователното събитие настъпи. Застрахователната стойност е сумата, срещу която се застрахова имуществото и тя не може да бъде по-голяма от действителната стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Неоснователно е позоваването от страна на въззивника на включване в застрахователната стойност и на действителната стойност на дворното място, върху което са изградени застрахованите сгради. Земята не е част от застрахованото имущество. Изрично по процесната полица страните са посочили вида на застраховката – за сгради, което и съответства на чл.1.1 от Общите условия. В този смисъл като признание на неизгоден факт следва да се цени и обективираното в писмо от 28.07.2009г. изявление на застрахователя относно кръга на застрахованите по процесния договор вещи , а именно само сгради.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че след като посочената в застрахователната полица обща застрахователна сума в размер на 139 470 евро не е по-малка от действителната обща стойност на застрахованото имущество, не е налице "подзастраховане" и не следва да се прилага чл. 205, ал. 1 от КЗ вр. чл.11 от Общите условия.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че за настъпилото на 27.05.2009г. застрахователно събитие въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна застрахователно обезщетение в размер общо на 81740,32лв., признато от застрахованото СД и подкрепено от заключението на вещото лице. Безспорно е, че от този размер на ищеца е изплатена сумата 40 972,59 лв. За останалата част от сумата в размер на 40 767,73 лв. искът с правно основание чл.208, ал. 1 от КЗ е основателен и доказан и следва да се уважи. А обжалваното решение- да се потвърди.
При този изход на спора, ЗК "Уника" АД, гр. София следва да заплати на „Алкор 90- Николова, Стойчева и Сие” разноски по делото в размер на 2 500 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от което ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/12.03.2010г. по т.д. №580/09г. на ШОС.
ОСЪЖДА ЗК "Уника" АД, гр. София, представлявано от изп.директори Н.Иванов , Кл.Рознак и Т.Казанджиев, да заплати на „Алкор 90- Николова Стойчева и Сие”, представлявано от Нели Пенева и Веселина Стойчева, разноски по делото в размер на 2500 лв. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: