РЕШЕНИЕ
№ 201/26.11.2010 г. град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На двадесет и шести октомври 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Анета Братанова
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 487 по описа на Варненския апелативен съд за 2010 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалва се решение № 324/29.06.2010 г. постановено по т.д. 1277/2009 г. на ВОС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ф.И.” ЕООД със седалище гр. П. срещу „Д.” ООД със седалище гр. Варна за връщане на сумата 179 160 евро представляваща платени 80% от цената по сключен предварителен договор № 47/4.09.2007 г, основанието за плащане на която е отпаднало поради разваляне на договора, както и за плащане на сумата 33 592,50 евро представляваща дължима неустойка поради разваляне на договора и е присъдена сумата 11 606,40 лв. съдебни разноски в полза на „Д.” ООД.
Въззивникът „Ф.И.” ЕООД обжалва първоинстанционното решение като неправилно и иска отмяната му и постановяване на друго с което се уважат изцяло исковите му претенции и му се присъдят съдебни разноски. Сочените в жалбата пороци са незаконосъобразност, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.
Въззиваемата страна в писмен отговор оспорва основателността и.
Съдът в изпълнение на задълженията си след като провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:
Ищецът твърди, че между него като купувач и ответника като продавач има сключен предварителен договор № 47/4.09.2007 г. за продажба на два магазина ведно със правото на строеж, както и ид. части от дворното място. Обектите ответникът се е задължил да изработи и предаде в 18 месечен срок. Поради забавата на продавача, с нотариална покана ищецът – купувач го е предупредил, че при неизпълнение в 30 дневен срок, ще счита договора за развален след което е предявил исковете за връщане на платената от него цена и плащане на договорената неустойка при разваляне по вина на другата страна.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД вр. с чл. 88 ал. 1 ЗЗД. Претендираните от ищеца права за връщане на даденото като цена и за плащане на договорената неустойка по чл. 10 са последици от настъпилото разваляне на договора – чл. 88 ЗЗД. Съгл. чл. 87 ал. 1 ЗЗД правото да се развали двустранен договор възниква при неизпълнението му по причина за която длъжникът отговаря и настъпва с извънсъдебно едностранно изявление, което се предхожда се от писмено предупреждение с искане на изпълнение в подходящ срок и изявление за разваляне при неизпълнение в този срок – чл. 87 ал. 1 пр. 2 .Затова за да се произнесе по исковете съдът следва да установи преюдициалните факти – налице ли са предпоставките за разваляне и породило ли е действие изявлението на ищеца за разваляне на договора.
Ответникът оспорва исковете по съображения, че договорът не е развален, тъй като ищецът е неизправна страна - не е внесъл последната вноска, плащането на която е условие за да възникне за него като продавач задължението за прехвърляне на имотите по нотариален ред, както и поради факта, че в едномесечния срок на предупреждението за разваляне, той е декларирал готовност да престира.
В отговор ищецът възразява, че му е предадено нещо различно от договореното, по съображения, че описаните в предварителния договор обекти – магазин № 2 и магазин № 3 не съответстват на обектите по приемателния протокол на сградата.
Безспорно между страните има създадена облигационна връзка въз основа на сключения на 4.09.2007 г. предварителен договор за продажба. С него ответникът се е задължил: да продаде ид.части от правото на собственост върху земята: 1/ 4,2721% ид. части, представляващи 56,18 кв.м. и 2/1 6379% ид. части представляващи 21,54 кв.м. от дворно място цялото с площ от 1 315 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІІ – 788, 788а в кв. 37 по плана на кв. Трошево гр. Варна; както и вещно право на строеж за построяване на два обекта от предвидената съгласно действащия ПУП сграда: магазини № 2 и № 3 на партера със застроена площ съответно 192,72 кв.м. ведно с 4,2721% ид. части от общите части на сградата и 73,89 кв.м. ведно с 1,6379 ид.ч. от сградата и да построи със своя организация, техника и материали сградата, като не прави промени в обектите без предварително съгласие на купувача; да въведе сградата в експлоатация в 18 месечен срок; да предаде обектите в същия срок и да отстрани за своя сметка всички дефекти проявили се в гаранционния срок на строителството. Купувачът е поел насрещно задължение да плати обща сума от 223 950 евро от които: 158 533,55 евро стойност на правото на строеж за двата обекта; 1 430,05 евро стойност на ид. части от земята; 63 986,40 евро стойност на строителната услуга. Цената е разсрочена на пет вноски по 20% всяка, първата от които в 3 дневен срок след сключване на договора, а последната при подписване на акт обр. 16. Съгл.договора купувачът е задължен да плати вноските от цената в срок и да приеме обектите, като за целта се съставя двустранен протокол, в който се отразяват и евентуални възражения за качеството. Договорено е прехвърлянето на собствеността върху имотите да се извърши след заплащане на последната вноска. В изпълнение на задълженията по насрещните престации ищецът е платил сумата 179 160 евро, представляваща 80% от цената. Завършването на строителството от ответника е установено с удостоверение № 43/28.08.2009 г. на Община Варна за въвеждане на , сградата в експлоатация. Факт е и забавата в изпълнението спрямо договорения 18 месечен срок.
Тълкувайки клаузите в съответствие с принципите на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че договорът съдържа елементи на предварителен договор за продажба и на договор за изработка. Ответникът се е задължил да прехвърли право на собственост върху ид. части от урегулиран парцел и вещно право на строеж на два обекта – магазини. Освен това е поел задължението и да ги построи. Прехвърлянето на собствеността е договорено да се извърши след като сградата бъде пусната в експлоатация и ищецът плати изцяло цената. Това следва от договорените задължения на продавача – „да продаде” и „да построи” и от начина на определяне на цената по отделни пера за правото на строеж и собствеността върху земята и отделно за възложеното строителство, както и от клаузите за промени в хода на строителството след съгласие на ищеца и предаване на построеното с двустранен протокол. Договорът има характер на предварителен договор за продажба в частта за прехвърляне на вещните права, а досежно строителството на обектите има характер на договор за изработка.
Доводите на ищеца, че е налице трансформация от договор за изработка в договор за покупко-продажба на построените обекти защото наред с изработването се дължи и прехвърлянето им са несъстоятелни. Меродавна е волята на страните относно това за което страните са искали да се задължат. В случая предмет на договора е създаването на нови незаместими /определени по своите белези и индивидуализирани/ вещи, макар и материалите се доставят от изпълнителя. Договорът е за изработка, защото за страните процесът на изработването има съществено значение и са го включили в съдържанието на договора, тъй като за тях е от значение кога и как ще се построи сградата. Затова отношенията между тях се преценяват в съответствие с нормите на чл. 258 и сл. ЗЗД. Аргументите за характера на договора извлечени от чл. 160 ЗУТ също са лишени от основание. Вярно е, че ищецът не е страна в инвестиционния процес, но във вътрешните отношения с ответника – предприемач той е възложител на строителството на обектите, чието право на строеж ищецът е обещал да му прехвърли заедно с построеното.
По делото е представена като доказателство нотариалната покана от 27.07.2009 г./л. 47-49 от първ.дело/, получена от ответника на 29.07.2009 г. Съдът приема, че тя е по характера си едностранно изявление за разваляне на договора след изтичане на 30 дневен предупредителен срок. Поканата е в необходимата писмена форма съгл. чл. 87 ал. 1 изр. 2 ЗЗД и с подходящ срок. В този срок ответникът е изразил готовност да престира, видно от писмо изх. № 522/26.08.2009 / л. 131, 132 от първ. дело/, което ищецът е отказал да получи. Доводите на последния, че адресът за кореспонденция е посочения в договора бул.Д.№ 178 ап. 6 и че връчването на бул”Д.” № 79А не поражда действие са несъстоятелни. Ищецът сам го сочи като адрес за кореспонденция в писмо от 28.05.2009 г /л. 41 от първ. дело/, посочен е като адрес на офиса в гр. П. във факс /л 158 първ.дело/, затова доколкото самата страна „Ф.И.” ЕООД е съобщила този адрес, връчването на него е редовно и в съответствие с договореното в чл. 13. С констативния протокол от 28.08.2009 г. /л. 94 от първ. дело/ съставен от нотариус Светлана Стойчева и вписан /акт № 50 т. І рег.№ 1858/28.08.2009 г. /, според който продавачът „Д.” ООД разполагал с необходимите документи за нотариално удостоверяване на договора за продажба, ответникът доказва че в дадения му от ищеца 30 дневен срок за изпълнение е имал готовност да престира, поради което за ищеца не се е породило правото за разваляне на договора.
Доводите на ищеца, че ответникът му предлага като престация нещо различно от договореното не се доказват от събраните доказателства. Видно от приетата СТЕ в първоинстанционото производство и обясненията на в.л.М. А.в съд.заседание на 20.05.2009 г. първият архитектурен проект за процесната сграда е одобрен на 22.01.2007 г, впоследствие изменен на 20.12.2007 г. и с последна промяна на 30.06.2009 г. Различието в номерацията на обектите е резултат от промяна в архитектурния проект, която е одобрена от представител на ищеца - декларация от 14.03.2009 г./л. 156 първ. дело/ и изрично пълномощно от 19.09.2008 г./л. 155 първ.д./, с което законният представител на ищеца П.П.е упълномощил Н.Ш.да го представлява по конкретната сделка. Признание за съгласуване на промените се съдържа и във факс от управителя /л. 158 първ.д./ Тъй като в отношенията между страните относно предаване на построеното се прилагат правилата на чл. 264 ЗЗД ищецът е длъжен да приеме изработеното, след като е одобрил промените в архитектурния проект. Разваляне на договора е възможно само при условията на чл. 265 ал. 2 ЗЗД, когато отклонението е толкова съществено, че е негодно за неговото договорно или обикновено предназначение.
Законодателят изхожда от разбирането че договорът е ценност и развалянето не може да бъде предпочетено пред изпълнението. След като в рамките на дадения му срок за изпълнение ответникът е предложил дължимата престация, правото на кредитора – ищец да развали договора не се е породило. Искът по чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД дава право на ищеца да претендира даденото на отпаднало основание, т.е. реституцията е резултат на обратното действие на развалянето на договора - чл. 88 ал. 1 ЗЗД. Поради липсата на елемент от фактическия състав – настъпило разваляне на договора искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и втория иск по чл. 92 ЗЗД за плащане на неустойката предвидена в чл. 10 от договора. Отговорността по чл. 10 има основание не в договорното неизпълнение, а в развалянето на договора. Чрез нея се обезпечава отговорността за настъпилите вреди от разваляне на договора, поради което след като договорът не е развален тази отговорност не е възникнала и искът като неоснователен следва да се отхвърли.
При така установеното поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат обжалваното решение следва да се потвърди, поради което съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 324/29.06.2010 г. постановено по т.д. 1277/2009 г. на ВОС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ф.И.” ЕООД със седалище гр. П. срещу „Д.” ООД със седалище гр. Варна за връщане на сумата 179 160 евро представляваща платени 80% от цената по сключен предварителен договор № 47/4.09.2007 г, основанието за плащане на която е отпаднало поради разваляне на договора, както и за плащане на сумата 33 592,50 евро представляваща дължима неустойка поради разваляне на договора и е присъдена сумата 11 606,40 лв. съдебни разноски в полза на „Д.” ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :