гр. Варна , 19.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 473 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивни жалби от Н.М.К. – П. и от Р.Д.П. срещу решение № 252/26.05.2010г. на ВОС по т.д. № 630/09г., с което са отхвърлени исковете на въззивниците срещу Х. А. , Б.А. и „Св. Св. К.и Е. Х.”АД по чл.17 вр. чл.26 ЗЗД и чл.33 , ал.2 ЗС.
Във въззивните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което се уважат предявените искове с присъждане на разноски по спора.
В писмените си отговори въззиваемите страни А. и „Св.св.К.и Е. Х.”АД оспорват основателността на въззивните жалби.
ВнАС прецени следното:
В исковата си молба ищците Н.К.-П. и Р.П. твърдят , че заедно с ответниците Х. и Б. А. и други лица са съсобственици на недвижим имот – магазин „Ч.” / комплексни туристически услуги/, находящ се в к.к. „Св.К.и Е.”, парцел ІІ ,кв.22 по ЧЗРП на комплекса. Като П.и А.съответно притежават по 1/5 ид.ч. от обекта. С две разпоредителни сделки А. са прехвърлили правото си на собственост върху недвижимия имот на третия ответник – „Св.св.К.и Е. Х.”АД . С НА№ ХХ/ХХ г.. на нотариус Св.Д.с рег. № 363 и район на действие ВРС А. са заменили 3 кв.м. ид.ч. от притежаваните от тях 1/5 ид.ч. / равностойни на 45 кв.м. ид.ч./ от сградата-търговски обект срещу картина на стойност от 5000лв. и с НА № ХХХ/ХХ . на същия нотариус са продали на АД останалите 42 кв.м. ид.ч. от сградата. Целта на двете сделки е да се заобиколи изискването по чл.33 , ал.1 ЗС при продажба на ид.ч. от недвижим имот първо да се предложи на съсобственика да закупи тази част и само при отказ от негова страна да се сключи продажба с трето за съсобствеността лице. Заменената вещ всъщност е продадена, поради което сделката по НА№ ХХ/ХХ г.. замяна прикрива целената сделка – покупко-продажба на 3 кв.м. ид.ч. от притежаваните от А. към този момент 1/ 5 ид.ч. от процесната сграда. Твърди се и нищожност на договора за покупко-продажба по НА № ХХХ/ХХ ., поради противоречие със закона / нарушен е чл.33 , ал.1 ЗС/. Иска се прогласяване нищожността на договора за замяна по НА№ ХХ/ХХ г.. ,поради заобикаляне на закона ,евентуално поради противоречие с него. Ако се уважи този иск ,се предявява иск и за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по НА № ХХХ/ХХ . Иска се и постановяване на решение ,по силата на което ищците да могат да изкупят замененото по НА№ ХХ/ХХ г.. – 3 кв.м. ид.ч. от целия обект с площ от 225 кв.м. / които 3 кв.м. ид.ч. са част от общо притежаваните от А. 1/5 ид.ч. от имота/ и продаденото по НА № ХХХ/ХХ . – 42 кв.м. ид.ч. от обекта.
Определение № 308/02.06.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 148/09г. решава спор по чл.121 ГПК за родова подсъдност на предявените искове . И в този смисъл, и само относно този въпрос , на осн. чл.278, ал.3 ГПК, цитираното определение е задължително за ВОС , който следва да разгледа като първа инстанция исковата молба на П..
Първоинстанционният съд е независим в преценката си доколко тази искова молба е редовна и след връщане на делото от ВКС правилно е оставил без движение производството по нея за навеждане на конкретни твърдения относно претендираната нищожност на процесните сделки и съобразяване на правния си интерес от водене на иск по чл.33 , ал.2 ЗС за изкупуване на прехвърлените с тях ид.части от имота.
В дадения срок с уточнителна молба от 29.06.2009г., а след това с две допълнителни искови молби от 26.09.2009г. и молба от 22.01.2010г. преди първото по делото с.з. , но след запознаване с определението на ВОС по чл.374, ал.1 ГПК и направения проекто-доклад , ищците , сега въззивници , чрез процесуалния си представител адв. П., идентично дефинират подадените от тях искове. Категорично заявяват , че претендират : 1 / установяване , че замяната по НА№ ХХ/ХХ г.. е привидно съглашение по чл.17 ЗЗД, което прикрива действителен договор за покупко-продажба на 3 кв.м. ид.ч. от имота; 2 /поради което искат като на съсобственици да им бъде разрешено да изкупят тези 3 кв.м. ид.ч., на осн. чл.33,ал.2 ЗС ; 3/ предвид така твърдяната симулация на замяната по НА№ ХХ/ХХ г.. продадените по НА № ХХХ/ХХ . 42 кв.м. ид.ч. от имота се явяват продадени от съсобственик на лице , чуждо за съсобствеността , и се иска изкупуване от ищците и на тези 42 кв.м. ид.ч. ,на осн. чл.33 , ал.2 ЗС.
Изрично ищците обективират изявление / л.7 по т.д. № 630/09г. на ВОС/ , че не предявяват искове за прогласяване нищожността на двете процесни сделки на основание други пороци, тъй като нищожността ще бъде пречка за уважаване на исковете им за изкупуване.
Уточнението попълва с твърдения обстоятелствената част на исковата молба и привежда в съответствие тези твърдения с искането / петитума на иска/ .
Уточнението на исковата молба на осн. чл.101, ал.2 вр. чл.129, ал.5 ГПК изправя нередовността на същата с обратна сила и се смята , че тя е предявена като такава от деня на подаването й. Т.е. предявените искове са такива ,каквито са били конкретизирани в последствие. Дори и първоначалната искова молба да е редовна, чл.372,ал.2 ГПК дава възможност ищецът и с допълнителната искова молба да измени предявения иск. Поради което ВОС правилно е извършил доклад и квалифицирал подадените искове като : иск по чл.26, ал.2 вр. чл.17,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на замяната по НА№ ХХ/ХХ г.. ,поради относителна симулация като прикриваща действителната сделка покупко-продажба; иск по чл.33 , ал.2 ЗС относно прикритата действителна сделка – покупко-продажба с привидната сделка замяна по НА№ ХХ/ХХ г.. и иск по чл.33 , ал.2 ЗС относно продажбата по НА № ХХХ/ХХ . Други искове не са предявени и не подлежат на разглеждане нито от ВОС, нито от настоящата инстанция. Всяко едно от основанията предвидени по чл.26 , ал.1 ЗЗД /противоречие със закона ; заобикаляне на закона; накърняване на добрите нрави; договор върху неоткрито наследство/ и по чл.26, ал.2 ЗЗД / невъзможен предмет; липса на съгласие; липса на форма; липса на основание; привидни договори/, може да бъде предмет на самостоятелен иск , но само когато бъде наведено с обстоятелствената част на исковата молба и съответен петитум. Ето защо оплакването по въззивната жалба на Н.К.-П. / л.10 по делото на ВнАС/ , че първоинстанционният съд следва да се произнесе с решение по формулираните едва с писмената защита /т.е. след заседанието по чл.375 ГПК/ доводи за нищожност на двете процесни сделки /по НА№ ХХ/ХХ г.г. и по НА № ХХХ/ХХ ./, поради противоречие с приватизационния договор и ЗППДОП /отм./, е неоснователно.
По аналогични мотиви следва да се отклонят и оплакванията по въззивната жалба на Р.П., подадена чрез адв.В.П. / л.32-34 по делото на ВнАС/ и по въззивната жалба ,подадена лично от Р. Памукиев/ л.47 по делото на ВнАС/, че ВОС не се е произнесъл с решение / диспозитив/ по твърдения за нищожност на процесните сделки, поради нарушение на закона , тъй като те са сключени в отклонение от изискването на чл.33 ,ал.1 ЗС и чл.41 ЗППДОП / отм./. Още повече , въззивната инстанция намира за уместно да отбележи, че нищожност на сделка на основание , което не е заявено с исковата молба по настоящия спор, може да се предяви / по арг. от чл.270 , ал.2 ГПК / неограничено във времето с нова искова молба, при наличие на правен интерес за това от страна на ищците.
Ответниците Х. и Б. А. и „Св.св.К.и Е. Х.”АД оспорват основателността на предявените искове.
ВнАС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното относно релевантните за спора факти:
Безспорно установено между страните е обстоятелството , че по силата на представения договор за приватизационна продажба на магазин „Ч.” - обособена част от „Св.св. Константин и Елена” АД, гр.Варна, настоящите въззивници П. и въззиваемата страна Х. и Б. А. са придобили в съсобственост с други лица недвижим имот: търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин „Ч.” /комплексни туристически услуги/, цялата сграда с площ от 225 кв.м., състояща се от търговска част с две приемни с отделни външни входове и вътрешна част, включваща тоалетна с умивално преддверие, помещения за ел.табло и четири склада, изградена в ПИ, находящ се в гр.Варна, област Варненска, к.к.”Св.К.и Е.”, целият с площ от 821 кв.м., съставляващ УПИ ХХХ-ХХХпо плана на к.к.”Св.Св.К.и Е.”.
Видно от обективирания по НА ХХХ/ХХХХг. на нотариус Св.Д.договор за замяна от 29.02.2008г. Х. и Б. А. са прехвърлили на „Св.св.К.и Е. Х.” АД собствеността върху 3 кв.м.ид. ч. / от общо притежаваните от тях 1/5 ид.ч. или 45 кв.м. ид.ч./ от описания имот, а в замяна са получили собствеността върху картина „Европа” с автор Васил Петров.
С договор за покупко-продажба от 05.03.2008г. по НА ХХХ/ХХХХг. на нотариус Св.Д.„Св.св.К.и Е. Х.” АД е закупило от А. правото на собственост върху 42 кв.м. ид.ч. от сграда-магазин „Ч.” /комплексни туристически услуги/, цялата сграда с площ от 225 кв.м., състояща се от търговска част с две приемни с отделни външни входове и вътрешна част, включваща тоалетна с умивално преддверие, помещения за ел.табло и четири склада, изградена в ПИ, находящ се в гр.Варна, област Варненска, к.к.”Св.К.и Е.”, целият с площ от 821 кв.м., съставляващ УПИ ХХХ-ХХХпо плана на к.к.”Св.Св.К.и Е.” за сумата от 42 000 лева, заплатена на продавачите А. в деня на подписване на договора.
И по двете сделки прехвърлителят Б.А. е бил представляван от своята съпруга Х.А. въз основа на пълномощно с рег. № 0678,нотариално заверено на 20.02.2008г. от нотариус Кремена Петрова с рег. № 218 и район на действие РС-Русе.
При цялостно възприемане съдържанието на пълномощното / л. 131 по т.д. № 630/09г. на ВОС/ ВнАС намира за неоснователни оплакванията по въззивните жалби на Р.П.,лично и чрез адв.П., че пълномощното дава представителна власт на Х. Арбашева само относно сключването от името и за сметка на Б.А. на сделка- продажба на имота. Напротив в обема на представителната власт на пълномощника изрично упълномощителят е посочил да : „ извършва сделки на разпореждане, включващи продажби, замени със следния наш недвижим имот : място с площ от 410 кв.м. в к.к. „Св.К.и Е.”....,заедно с правото ни на собственост върху 1,5 обособена част , представляваща едноетажна сграда-магазин „Ч.”...” .
Съобразно протоколно определение на ВОС по искане на ищците е издадено удостоверение за снабдяването им от нотариус Св.Д.с цялата преписка по издаване на двата процесни нотариални акта: НА№ ХХ/ХХ г.. и НА № ХХХ/ХХ . А с оглед на срещнати от тях затруднения с реализиране на правата по това удостоверение първоинстанционният съд е задължил нотариуса да представи намиращите се по преписката документи. Основното оплакване по въззивните жалби е за допуснато процесуално нарушение от ВОС именно поради неизискване повторно от нотариус Димова на описаните по двата НА като представени при изповядване на сделките документи. Въззивният съд намира , че не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалния закон. Налице е обективиран отговор от нотариус Св.Д./л.127 по делото на ВОС/ и представяне на изцяло съхраняваните ,според нотариуса по двете преписки документи. Които съвпадат с минимално необходимото съдържание на задължително съхраняваните от нотариусите документи по нотариалните дела, на осн. чл.11 от НАРЕДБА № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, според който: „ В нотариалните дела по чл. 10, ал. 1, т. 1 се съхраняват: молбата за извършване на акта, екземпляр от подписания акт, декларациите на страните във връзка с особените изисквания на закона и документи, доказващи представителната власт на страните”. Скицата и данъчната оценка , необходими за изповядване на разпоредителна сделка, не са сред изброените по чл.11 от Наредбата.
Ако нотариусът действа недобросъвестно и не е представил намиращи се у него други документи , за страната ,а не за съда остава възможност за реализиране на отговорността му по реда на чл.192,ал.3 ГПК. Съдът ,който е изискал документа, може само в случай на доказано от заинтересованата страна държане / а такова не е установено по делото/ от нотариуса на конкретно писмено доказателство, да му наложи глоба при недпредставяне.
В настоящия случай ищците не са ангажирали други доказателства , евент. от органите , издали скицата и данъчната оценка за тяхното съдържание.
Видно от обективираните в протокола от с.з. на 26.04.2010г. по т.д. № 630/09г. на ВОС изявления ищците не са направили искане по чл.190,ал.1 ГПК, като и в тоя случай дължат доказване , че изискания документ се намира у насрещната страна, за да претендират приложение на чл.190 , ал.2 вр. чл.161 ГПК.
По делото е представено заверено копие от фактура № 1834/25.02.2008г. за закупуване от „Св.св.К.и Е. Х.”АД на картина „Европа” с автор Васил Петров , както и сертификат за произход и автентичност на същото произведение , издаден на 25.02.2008г. от представляващо „Актив експо”ООД лице.
В молба от 04.03.2010г. след провеждане на с.з. по чл.375 , ал.1 ГПК , т.е. след преклузивния срок за ищеца за навеждане на нови твърдения и събиране на нови доказателства, Р.П. е направил изявление относно сложили се между страните в процеса отношения. Според чл.175 ГПК обясненията на страните имат доказателствена сила / и то само при съпоставяне с другите доказателства по делото/, единствено ако съдържат неизгодни за страната признания относно релевантни за спора факти. Твърденията относно изгодните за страната факти следва да се докажат в процеса. Доказателства относно твърденията по молба от 04.03.2010г. за провеждани разговори между ищците и ответното ТД и между останалите съсобственици на имота и дружеството не са ангажирани.
Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:
По иска с правно осн. чл.26 , ал.2 , пр.5 вр. чл.17 , ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищците , сега въззивници , е да установят , че страните по НА№ ХХ/ХХ г.. на нотариус Св.Д., не са желали настъпването на правните последици на обективираната в него сделка – замяна, а с нея се цели прикриването на друг вид сделка – покупко-продажба, чиито правни последици действително желаят. Като трети лица за атакуваната сделка те разполагат с възможност и без ограниченията на чл.164 и чл.165 ГПК да доказват намеренията на страните по сделката и евентуално извършване на плащане, предвид наведеното твърдение , че прикритата сделка е покупко-продажба.
Преценката на писмените доказателства в тяхната съвкупност и съпоставяне едно с друго, води до следните изводи: Приватизационият договор е описан като представен при изповядване на сделката по НА№ ХХ/ХХ г.. Следователно представляващите на АД , т.е. формиращите неговата воля , са знаели , че процесният имот – сграда е съсобствен. Очевидна е и задължителността на познанието на закона и в частност на поставеното с чл.33 , ал.1 ЗС изискване – при сключване на продажба да се предложи първо на другите съсобственици. Следва да се отчете сключването на замяна за минимална площ от притежаваната ид.част от прехвърлителите А. от съсобствения недвижим имот. Като насрещна престация на 3 кв.м. ид.ч. от сградата се дава движима вещ – картина. При направеното оспорване от страна на ищците за обективното й съществуване в правния мир, представянето на сертификат за произход /удостоверително изявление/, издаден от частен субект на правото / без да е доказано същият да е оторозиран със закон с изпълнение и на публични функции/, не може да обвърже с материална доказателствена сила съда. В непосредствена темпорална близост - НА№ ХХ/ХХ г.. от 29.02.2008г. и НА № ХХХ/ХХ . от 05.03.2009г., са изповядани разпоредителни сделки между едни и същи страни, чийто краен резултат е придобиване на изцяло притежавания от А. дял от процесната сграда.
С оглед на горното съдът прави извод , че волята както на А. , така и на търговското дружество не е да се сключи договор за замяна . Т.е. те не желаят настъпването на правните последици на този вид договор - прехвърлителите А. да прехвърлят правото си на собственост върху ид.част от недвижим имот срещу придобиването на правото на собственост върху движима вещ-картина, респ. насрещната страна – ТД да се разпореди с правото си на собственост върху картината в полза на А. срещу получаването на правото на собственост върху ид.част от сградата. Волята на страните е била привидно чрез сделка , която не може да бъде атакувана по реда на чл.33 , ал.2 ЗС , да се създаде качество съсобственик в полза на въззиваемото търговско дружество. И вече като съсобственик с последваща покупко-продажба то да закупи останалата по-голяма част от дела на А..
Липсват каквито и да е доказателства , че страните по НА№ ХХ/ХХ г.. са искали между тях да се сключи именно продажба за тези 3 кв.м. ид.ч. Ищците , сега въззивници, е следвало да докажат , че най-малко между А. и „Св.св.Констатин и Елена холдинг”АД действително е постигнато съгласие да се получи като насрещна престация продажна цена за прехвърлените 3 кв.м. ид.ч., като съществен елемент на договора за покупко-продажба. Без да е договорено, че прехвърлянето на собствеността е срещу заплащане на конкретна пазарна цена за 3 кв.м. ид.ч. ,не може да съществува въобще договор за покупко-продажба.
Следователно не се доказва претендираната с нарочен иск относителна симулация. Съдът достига до извод за абсолютна симулация на сделката замяна по НА№ ХХ/ХХ г.. Самостоятелен иск на това основание не е предявен, поради което и не може решаващият съд да се произнесе с отделен диспозитив относно нищожност поради абсолютна симулация. Искът по чл.26, ал.2, пр.5 вр. чл.17 , ал.1 ЗЗД по отношение на замяната по НА№ ХХ/ХХ г.. следва да се отхвърли , обжалваното решение в тази част – да се потвърди.
По иска с правно осн. чл.33 , ал.2 ЗС по отношение на сделката по НА№ ХХ/ХХ г..:
След като не се установява замяната да прикрива действителен договор за покупко-продажба, то не е налице продажба на 3 кв.м. ид.ч. от процесния имот. Нормата на чл.33 , ал.1 ЗС не намира приложение и искът следва да се отхвърли.
По иска с правно осн. чл.33 , ал.2 ЗС по отношение на сделката по НА № ХХХ/ХХ .:
Обективираната по този нот.акт сделка е покупко-продажба. Безспорно се установява , че предмет на договора е продажбата на ид.част от съсобствен имот. Като ищците , респ. ответниците А. се лигитимират като част от съсобствениците на този имот. Релевантен за спора е въпросът дали купувачът по сделката по НА № ХХХ/ХХ . „Св.св. К.и Е. Х.”АД е също съсобственик в имота към датата на сключването й. Само в този случай се преодолява изискването по чл.33 , ал.1 ЗС продавачите А. да предложат и на П. да купят 42 кв.м. ид.ч. от съсобствената сграда при същите условия.
Разпоредителната сделка по НА№ ХХ/ХХ г. легитимира „Св. св. К.и Е. Х.” АД като съсобственик на процесната сграда към датата на изповядване на договора за покупко-продажба по НА № ХХХ/ХХ . Следователно въпросът за действителността на сделката по НА№ ХХ/ХХ г.. е преюдициален за спора по чл.33 , ал.2 ЗС относно НА № ХХХ/ХХ .
Предвид отхвърлянето на предявения иск по чл.26, ал.2 , пр.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД , замяната по НА№ ХХ/ХХ г.. не се явява нищожна на това основание – относителна симулация. Нищожността освен с нарочен иск , може / отново по арг. от чл.270,ал.2 ГПК/ да се предяви и чрез възражение, както и съдът също следи служебно за нея, тъй като нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен интерес и има действие по отношение на всички / в същия смисъл т.3 от ТР 1-2010г. на ВКС по тълк.д. № 1 /09г. на ОСТК; Опр. № 223/2010г. на ВКС по гр. д. № 1696/2009 г., IV г. о., ГК и др./. В последните две хипотези – при направено възражение от коя и да е от страните в процеса и при служебно разглеждане , решаващият съд дължи произнасяне относно нищожността в мотивите на съдебния акт , а не с диспозитива му /така и Р 776-92 по гр.д. № 412/92г. на ВС-ІVг.о./.
Съобразно изложеното по-горе по повод на иска по чл.26 , ал.2,пр.5 вр. чл.17 , ал.1 ЗЗД съдът преюдициално констатира нищожност на сделката замяна, поради нейната абсолютна симулация. Страните не са желали сключването на замяна , а само чрез привидна разпоредителна сделка да създадат в полза на въззиваемото търговско дружество качеството съсобственик към датата на сключване на договора за покупко-продажба по втория по време НА № ХХХ/ХХ . Така чрез разрешени от закона сделки – за замяна по НА№ ХХ/ХХ г.. и последваща продажба по НА № ХХХ/ХХ . са заобиколили изискването по чл.33 , ал.1 ЗС продаващият съсобственик да предложи на другите съсобственици да купят частта му при същите условия , при които я продава на трето за съсобствеността лице. И само при неприемане на това предложение от останалите съсобственици да продаде на третото лице.
Нищожната сделка по НА№ ХХ/ХХ г.. не поражда правни последици. Следователно „Св.Св.К.и Е. хординг”АД не се легитимира като съсобственик на процесната сграда към датата на изповядване на покупко-продажбата по НА № ХХХ/ХХ . Липсва спор , че искът по чл.33,ал.2 ЗС е предявен в преклузивния срок. Не се ангажират доказателства , че на въззивниците като съсобственици им е било предложено от въззивамите страни Х.А. и Б.А. ***.ч. от недвижимия имот при същите условия, при които е сключена сделката по НА № ХХХ/ХХ .
Искът по чл.33 , ал.2 ЗС следва да се уважи. Което налага отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на ново в изложения смисъл.
Изходът от спора налага изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и присъждане на такива за въззивната инстанция като следва. Въззиваемите страни А. и „Св.св.К.и Е. Х.”АД дължат общо на Н. и Р. П. сумата от 1863,65лв. – разноски по спора за двете инстанции , съобразно уважената част от предявените искове. Съвместната легитимация на Н. и Р. П. като ищци по уважения иск за изкупуване ,произтича от качеството им съсобственици въз основа на придобита в СИО ид.част от имота. Следователно им се дължи заплащане възнаграждение само за един адвокат, защото предмета на защита е един. Представените без номер и дата ,при това не от оригинален адв.кочан, разписки за заплатени възнаграждения на адв.П., не могат да формират безпротиворечив извод от съда , че такива разходи действително са извършени. А смисълът на закона - чл.78 ГПК е , че се дължи заплащане на действително извършени , необходими за защитата на страната разноски. Н. и Р. П. дължат на Х. и Б. А. сумата от 173,93лв. – разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковете срещу А.. Н. и Р. П. дължат на ответното ТД сумата от 559лв. – разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковете срещу дружеството.
Водим от което ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 252/26.05.2010г. на ВОС по т.д. № 630/09г. в частта, с която е отхвърлен искът на Н.М.К.-П. и Р.Д.П. срещу Х.Д.А. , Б.А.А. и „Св.св.К.и Е. Х.”АД за изкупуване на 42 кв.м. от 1/5 ид.ч. от сграда-търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин „Ч.” /комплексни туристически услуги/, цялата сграда с площ от 225 кв.м., състояща се от търговска част с две приемни с отделни външни входове и вътрешна част, включваща тоалетна с умивално преддверие, помещения за ел.табло и четири склада, изгрaдена в ПИ, находящ се в гр.Варна, област Варненска, к.к.”Св.К.и Е.”, целият с площ от 821 кв.м., съставляващ УПИ ХХХ-ХХХпо плана на к.к.”Св.Св.К.и Е.”, на осн. чл.33 ЗС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА Н.М.К.-П., ЕГН-********** и Р.Д.П., ЕГН-**********,***, ДА ИЗКУПЯТ ,на осн. чл.33 , ал.2 ЗС, продадените от Х.Д.А. и Бoжидар А.А. *** на „Св.св.К.и Е. Х.” АД, седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.”Св.К.и Е.”-адм.сграда по НА № ХХХ/ХХ . на нотариус Св.Д.с рег. № 363 и район на действие ВРС : 42 кв.м. ид.ч. от сграда-търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин „Ч.” /комплексни туристически услуги/, цялата сграда с площ от 225 кв.м., състояща се от търговска част с две приемни с отделни външни входове и вътрешна част, включваща тоалетна с умивално преддверие, помещения за ел.табло и четири склада, изгрaдена в ПИ, находящ се в гр.Варна, област Варненска, к.к.”Св.К.и Е.”, целият с площ от 821 кв.м., съставляващ УПИ ХХХ-ХХХпо плана на к.к.”Св.Св.К.и Е.” , за сумата от 42 000 евро, платима в месечен срок от влизането на решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 252/26.05.2010г. на ВОС по т.д. № 630/09г. в останалата част, с която са отхвърлени исковете на Н.М.К.-П. и Р.Д.П. срещу Х.Д.А. , Б.А.А. и „Св.св.К.и Е. Х.”АД с правно осн. чл.26,ал.2 пр.5 вр. чл.17 , ал.1 ЗЗД и чл.33 , ал.2 ЗС относно сделката по НА№ ХХ/ХХ г.. на нотариус Св.Д.с рег. № 363 и район на действие ВРС.
ИЗМЕНЯ решение № 252/26.05.2010г. на ВОС по т.д. № 630/09г. в частта за разноските, като :
ОСЪЖДА Х.Д.А. и Бoжидар А.А. *** и „Св.св.К.и Е. Х.” АД, седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.”Св.К.и Е.”-адм.сграда, общо да заплатят на Н.М.К.-П., ЕГН-********** и Р.Д.П., ЕГН-**********,***,сумата от 1863,65лв. – разноски по спора за двете инстанции , съобразно уважената част от предявените искове, на осн. чл.78 , ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.К.-П., ЕГН-********** и Р.Д.П., ЕГН-**********,***, да заплатят на Х.Д.А. и Бoжидар А.А. ***, сумата от 173,93лв. – разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковете срещу А., на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.К.-П., ЕГН-********** и Р.Д.П., ЕГН-**********,***, да заплатят на „Св.св.К.и Е. Х.” АД, седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.”Св.К.и Е.”-адм.сграда, сумата от 559 лв. – разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковете срещу дружеството, на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: