Р Е Ш Е Н И Е № 61
гр.Варна, 22.03. 2011 год.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на 22.02.2011год. в състав:
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д.№ 46 по описа на ВАпС за 2011 год., докладвано от съдията ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
ХХ-ХХ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Я.Н.Ст., обжалва решение № 582/02.12.2010г., постановено по т.д.№ 1003/2010г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният против Е. ХХХХ ЕООД иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Бяла, Варн. област, представляващ незастроено дворно място с площ от 1 134 кв.м. – УПИ № ХХ-ХХХХ и УПИ № Х-ХХХХ, и с което въззивникът е осъден да заплати сумата 127.47 лв. – дължимата държавна такса по делото. Жалбата е подадена в срок и е допустима. В нея се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно посочени. В частност се излага, че процесният имот е отчужден от ХХ-ХХ ЕООД в подозрителния период, поради което сделката е обявена за нищожна по реда на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ. В този случай е налице презумпция за увреждане и третото лице - приобретател не е добросъвестно, още по-малко може да се ползва от нормата на чл.135 ал.1 изр. последно от ЗЗД, уреждащо защитните последици във връзка с вписването на исковата молба. Неправилна е и констатацията на ВОС, че ответното дружество не владее имота. По тези съображения се претендира обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Насрещната страна, редовно призована при условията на чл.50 ал.2 ГПК, не е депозирала отговор против въззивната жалба и не изпраща свой представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение № 612/11.11.2005г. по т.д.№ 361/2005г. е открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, поради изпадане в състояние на неплатежоспособност, считано от 13.12.2002г., а с решение № 559/29.12.2006г. дружеството е обявено в несъстоятелност.
След началната дата на неплатежоспособността и преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ХХ-ХХ ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител Г.Т.Г., е извършило възмездна сделка с имуществено /вещно/ право в полза на Р.А.Г., обективирана в нот.а.№ ХХХ, т.№ ХХ, вх. рег.№ ХХХХ, нот.дело № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг., а той от своя страна е прехвърлил придобитото на ответното дружество Е. ХХХХ ЕООД, представлявано от едноличния си собственик и управител Г.Т.Г., видно от нот.акт № ХХХ, т.Х, рег.ХХХХ, нот.д.№ ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. И двете продажби са били изповядани при цена, идентична с данъчната оценка на имота.
С решение от 18.06.2007г. по т.д.№ 924/2006г., влязло в законна сила, първата от двете сделки е прогласена за нищожна по отношение на кредиторите на ХХ-ХХ ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ – поради това, че продажната цена е била значително по-ниска от действителната стойност на отчужденото вещно право. Ответното дружество е участвало в производството по т.д.№ 924/2006г. на ВОС, в което е бил съединен и иск против него по чл.108 ЗС, но с окончателен съдебен акт в тази част производството по ревандикационния иск е било прекратено, поради липса на активна легитимация на синдика да го предяви от свое име.
При тези фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Особената нищожност, регламентирана в чл.646 ТЗ, настъпва по право, при наличие на визираните в специалната норма предпоставки, като искът за прогласяването /констатирането/ й е установителен. В този случай сделката се счита за порочна от момента на сключването й, за разлика от хипотезата, при която сделката е действителна и е породила желаното действие, но то може да бъде отменено чрез предявяване на конститутивен иск. Няма спор, че нормата на чл.646 ТЗ визира относителна недействителност на действия и сделки, поради това, че от нея могат да се ползват ограничен кръг лица, но с оглед характера и последиците си, тя разкрива сходство с абсолютната нищожност по чл.26 ЗЗД /в този см. и решение № 105/25.11.2009г. по т.д.№ 90/2009г., ТК/.
Особеният вид нищожност по чл.646 ТЗ е израз на засилената защита, която е предоставена от закона на колективния кредиторов интерес на несъстоятелния длъжник. При наличие на условията на посочената правна норма, добросъвестността на последващите приобретатели на права от масата на несъстоятелността е правно ирелевантна и техните права не се защитават от закона. Този извод следва най-вече от съпоставката между иска по чл.646 ТЗ с Павловия иск по чл.135 ЗЗД, който изрично закриля добросъвестните последващи приобретатели, придобили права преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. На тях са непротивопоставими правните последици от уважаването на иска. Подобна защита не е предвидена в специалния закон, поради което и с оглед изложеното по-горе досежно характера на нищожността, изричното правило на чл.135 ал.1 пр.ІІІ ЗЗД не може да намери приложение в настоящия случай. Дори обаче да се сподели и обратната теза, в конкретния спор презумпцията за добросъвестност на ответника по общия закон не е налице, т.к. приобретателят и несъстоятелният длъжник са се представлявали от едно и също физическо лице при сключването на сделките, което лице е формирало волята, както за отчуждаване на имуществото в хипотезата на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ, така и за последващото му придобиване от ответното дружество в същия - подозрителен - период и при същите условия.
При така приетото, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен. Сделката по нот.а.№ ХХХ/2004г. е нищожна, като в полза на кредиторите на масата на несъстоятелността на ХХ-ХХ ЕООД /н./ съществува правото на принудително удовлетволяване от имота, поради това, че транслативното действие на сделката не се е проявило и имотът се намира в патримониума на длъжника. Легитимиран да проведе искът за връщането на имота е несъстоятелният длъжник, чието представителство упражнява синдикът. Със сделката по нот.акт № 137/2005г. ответното дружество не е придобило права, противопоставими на първоначалния собственик /които на този етап са общи с правата на кредиторите/. Упражняването на фактическа власт върху имота от длъжника, чрез неговия представляващ, е от значение за успешното осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и приключване на производството по несъстоятелност, поради което реванди-кационният иск дава адекватна защита на накърнени материални права. Що се отнася до въпроса, дали ответникът владее имота, това обстоятелство, с оглед данните по делото, се преценява като доказано, поради следното: От една страна, липсват каквито и да било възражения от ответника по фактическия състав на иска, а от друга страна съществува презумпцията, че лицето, формално легитимиращо се като собственик чрез нотариален акт, упражнява правомощията си в пълен обем, вкл. правото да владее имота. В тази насока е и представеното с исковата молба писмено доказателство – разрешение за строеж, издадено в полза на Е. ХХХХ ЕООД.
Крайните изводи на двете инстанции по съществото на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС – да бъде уважен.
По изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 582/02.12.2010г., постановено по т.д.№ 1003/2010г. по описа на ВОС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. ХХХХ ЕООД ЕИК 103572580 да предаде на ХХ-ХХ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез назначения синдик владението върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Бяла, Варн. област, представляващ дворно място с площ от 1 134 кв.м. – УПИ № ХХ-ХХХХ и УПИ № Х-ХХХХ, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Е. ХХХХ ЕООД с ЕИК 103572580 да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненския апелативен съд, сумата 192 лв. – дължимата държавна такса за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: