РЕШЕНИЕ
№ 147/12.10.2010 г. град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На двадесет и осми септември 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова
ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова
Петя Хорозова
при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 453 по описа за 2010 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на НАПг. София, срещу решение № 290/18.06.2010 г. постановено по т.д. 241/2010 г. на ВОС, с което е открито производство по несъстоятелност по молба на НАП срещу длъжника „Д.” ЕООД със седалище гр. Варна. Решението е обжалвано само в частта с която е определена началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2005 г.. Наведени са доводи за необоснованост на решението в тази му част, поради което се иска отмяната му като неправилно и постановяване на начална дата на неплатежоспособността към 15.10.2004 г.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок от надлежна страна.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът след служебна проверка намира постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила относно наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност – търговско качество на длъжника и парични задължения от публичноправен характер възлизащи общо на 2 292 930,66 лв., установени по влезли в сила актове, които не е в състояние да плати.
Спорния момент е относно началната дата на неплатежоспособността. Според заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция ССЕ дружеството е реализирало счетоводна печалба за 2004 г. 7 000 лв. и за 2005 г – 11 000 лв., за 2006 г. счетоводна загуба 205 000 лв., като данни за финансовите резултати за 2007 -2009 г. липсват. Вещото лице, като е ползвало доказателствата приложени с молбата за откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на ревизионните актове и наказателни постановления е определило, че към 31.12.2005 г. длъжникът е преустановил плащанията си по изискуемите към него парични задължения, тъй като към този момент краткосрочните задължения са надвишили краткотрайните активи, като към този момент затрудненията на длъжника добиват траен и необратим характер.
Кредиторът НАП твърди, че длъжникът е престанал да обслужва публичните си задължения още към 15.10.2004 год, като не е изпълнил изискуемо публично задължение по ЗДДС за данъчен период м. септември 2004 г. Позовава се на справка – декларация към ревизионен акт № 0301465/15.06.2006 г. на ТД на НАП Варна, в размер на сумата 1 215 310,63 лв., натрупани за периода 1.01.2004 – 30.09.2005.
Ревизионен акт № 0301465/15.06.2006 г. на ТД на НАП Варна обхваща проверка на задълженията на „Д.” ЕООД по ЗДДС за корпоративен данък за периода 1.01.2004 г. – 31.12.2004 г, и ДДС за 15.07.2004 – 30.09.2004 г. За периода юли септември 2005 подадените от длъжника справки декларации по ЗЗД отразяват дължимия данък като внесен. При извършената ревизия, инспекторът по приходите на основание действалия към процесния момент чл. 23 ал. 2 т. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /отм./, поради непредставяне на първични счетоводни документи е приел, че търговецът не може да докаже документално покупки и продажби осъществени във връзка с дейността му – търговия на едро с хранителни стоки и е увеличил финансовия резултат за 2004 г. със 1 081 544,23 лв, съответно полагащия се корпоративен данък с 212 741,56 лв. и е приел данък за довнасяне 210 903,07 лв. върху тази сума е начислена лихва за просрочие на основание чл. 175 ал. 1 ДОПК вр. с чл. 1 от ЗЛДТПДВ. В ревизионния акт е отразено, че от м.юли 2004 г.. длъжникът редовно е подавал декларации, декларирал е резултат за внасяне и е внасял ДДС, но след направените в резултат на данъчната ревизия корекции е променен ДДС за възстановяване и е начислен ДДС за внасяне за всеки от периодите, съответно към него е начислена и лихва на основание чл. 1 от ЗЛДТПДВ. Корпоративния данък също е претърпял корекция, като е определена по - висока данъчна основа за облагане и съответно е начислен допълнително данък и дължими лихви. Тези установени с ревизионния акт данъчни задължения на основание чл. 127 ал. 1 от ДОПК подлежат на доброволно внасяне в 14 дневен срок от връчване на акта, който се счита за връчен на 25.07.2006 г. по презумпцията на чл. 32 ал.6 от ДОПК.
Съдът приема, че до установяването с ревизионен акт на данъчните задължения от 1 215 310,60 лв, ведно с лихвите, длъжникът е внасял предварително установени чрез самоизчисление данъци въз основа на подадени от него декларации в сроковете определените в съответния закон. Тези определени от длъжника данъчни задължения са били изискуеми и ликвидни към съответния период / чл. 105 от ДОПК/. Последващото установяване на задълженията с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК подлежи на плащане в предвидения в закона срок – по чл. 127 от ДОПК В подкрепа на изложеното са и разпоредбите на чл. 108 ал. 2 ДОПК и чл. 109 от ДОПК. Тълкуването им поотделно и във връзка една с друга води до извода, че за да бъде определен точния размер на задължението органите по приходите могат да приложат процедурата по чл. 103 ДОПК или да назначат ревизия, но ако това не е извършено за данъчно задължение се считат данъците обявени с подадените декларации. Следователно към изтичане на съответните данъчни периоди длъжникът – търговец дължи предварително установените данъци определени чрез подадени от него декларации, а след установяването на размера им въз основа на данъчен ревизионен акт, стават дължими за плащане данъчните задължения определени с акта. Затова доводите на кредитора НАП че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 15.10.2004, към която дата длъжникът е следвало да плати изискуеми данъчни задължения са несъстоятелни. По основание и размер тези задължения са установени с РА от 15.06.2006. Затова първоинстанционния съд въз основа на приетите доказателства и заключениета на ССЕ е приел за начална дана на неплатежоспособността 31.12.2005, когато коефициентите за ликвидност са под единица и дружеството е било свръхзадлъжняло.
При така установеното съдът намира че обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част, поради което съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290/18.06.2010 г. постановено по т.д. 241/2010 г. на ВОС, с което е открито производство по несъстоятелност по молба на НАП срещу длъжника „Д.” ЕООД със седалище гр. Варна, в частта с която е определена началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2005 г..
В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
На основание чл. 622 от ТЗ решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър. На основание чл. 14 от ЗТР препис от решението да се изпрати служебно на агенцията.
На основание чл. 634в от ТЗ решението да се впише в книгата за актовете на съда по несъстоятелността водена при ВОС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в седемдневен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :