Р Е Ш Е Н И Е
№ 209 /07.12.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Е.Т., като разгледа в.т.д.№ 447 по описа за 2010г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Против решението на Варненски окръжен съд по т.д.№ 496/2009г. са постъпили в срок редовни и допустими въззивни жалби, както следва:
К.Б.Ш. обжалва решение № 215/04.05.2010г. в частта, с което е осъдена солидарно с С.Л.М.Д.А. К.ООД гр. Варна да заплати на Б. ЕООД гр.Варна сумата 35 000 евро, като дадена на отпаднало основание по прекратен договор от 05.06.2008г., на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.09г. до окончателното й плащане, сумата 157.85 евро, представляваща обезщетение за забава за периода – 05.04.2009г. – 16.04.2009г., на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата 7874.71 лв. – съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК, а Б. ЕООД гр.Варна обжалва същото решение в частта, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на сумата 100 000 евро, представляваща договорна неустойка по чл.9 вр. чл.7 ал.1 от договора от 05.06.2008г., както и в частта, с което е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 9 704.36 лв., на основание чл.78 ал.3 ГПК.
К.Ш. излага в жалбата си, че решението на ВОС в осъдителната му част е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Поддържа, че не са били налице предпоставките за разваляне на договора от 05.06.2008г., поради което не дължи връщане на процесната сума, както и че изобщо не е получавала сумата от 35 000 евро и не е разписала РКО в този смисъл. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковите претенции против нея да бъдат отхвърлени.
В жалбата на Б. ЕООД се сочи, че решението в отхвърлителната част е неправилно. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора по своя вина и не може да се извинява с действия/бездействия на общинската администрация, както е приел съдът. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, включително досежно присъдените в полза на ответната страна разноски, и постановяване на друго такова, с което искът за заплащане на неустойка да бъде уважен.
Двете страни са депозирали подробни писмени отговори, с които оспорват насрещните жалби и молят за тяхното отхвърляне.
Съдът, като взе предвид становищата на страните по предмета на спора във въззивното производство и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните на 05.06.2008г. е сключен Предварителен договор за продажба и учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти. Като предмет на договора са посочени условията, при които ще бъде извършено проектирането и осъществено строителството на жил.сграда/и/ съобразно действащия ПУП и по одобрени строителни книжа. Собственикът К.Ш. възлага на инвеститора Б. ЕООД с негови сили и средства да извърши проектирането и строителството в съотвествие с ПУП-ПРЗ който ще бъде приет и изработен досежно недвижими имоти, както следва – лозе от 1660 кв.м. – пл.№ ХХХХ по КП от 1937г. и лозе от 3553 кв.м. – пл.№ ХХХ по същия КП, находящи се в м-т С.Н., гр.Варна. Собственикът се задължава, в срок от 4 месеца от подписване на договора, да нанесе имотите в кадастралния план на гр.Варна, да представи вписани нотариални актове за недвижимите имоти, както и да изготви ПУП-ПРЗ за двата имота, след което, в същия срок да прехвърли на инвеститора ПС върху 68 % ид.ч., а в срок от 8 месеца да представи на инвеститора и влязла в сила заповед на кмета на одобряване на ПУП-ПРЗ. Инвеститорът поема задължение да обезщети собственика с построени обекти в размер на 32 % от общата РЗП на бъдещите сгради. При подписване на договора, инвеститорът изплаща на собственика 35 000 евро, която сума ще се приспадне от общото обезщетение, т.е. собственикът ще получи 53.85 кв.м. по-малко застроена площ при цена 650 евро/кв.м. При разваляне на договора поради неизпълнение на собственика, той следва да върне дадената сума от 35 000 евро до изтичане на 30 дни след развалянето. Инвеститорът може да развали договора след изтичане на 250 дни от подписването му/ т.е. около 09.02.2009г./, в случай, че собственикът не е представил дори само един от документите, за които се е задължил – нотариален акт, скица, заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ. В чл.7 ал.1 от договора е уговорено, че при прекратяване на същия по вина на собственика, той дължи неустойка в размер на 100 000 евро.
Изпълнението на задължението на инвеститора за заплащане на сумата от 35 000 евро е обективирано в документ – бланка на РКО от същата дата, съдържащ подписа на ответницата като лице, получило сумата. Във връзка с направеното оспорване на автентичността на подписа й, респективно на истинността на документа, предприето по реда на чл.193 ГПК, са назначени единична и тройна СГЕ, като заключението на втората е дадено при спазване указанията на съда за извършване на сравнение само с автентични подписи на ответницата в изрично посочени документи. Вещите лица са изслушани и от въззивната инстанция, по реда на чл.267 ал.2 ГПК, след което съдът бе убеден, че заключението им е обективно, компетентно дадено и достоверно. Въз основа на заключението на вещите лица, че оспореният подпис на К.Ш. е автентичен, съдът приема, че документът е истински и удостоверява получаването на сумата.
Няма спор, че изброените по-горе задължения на ответницата не са били изпълнени в срок, поради което ищецът е развалил договора с връчена нотариална покана от 05.03.2009г. Спорно е между страните, дали се касае за виновно неизпълнение, доколкото се претендира от ответната страна, че неснабдяването й с документи в срока на договора се дължи на поведението на администрацията, респективно – дали ищецът може успешно да развали договора и дали Ш. носи отговорност и за заплащане на неустойка.
По този повод следва да се изтъкне, че уговореното между страните задължение на ответницата за нанасяне на имотите в кадастралния план при всички случаи касае действащия към момента план на населеното място, и това безспорно е с цел да може да се снабди със скица и да изпълни задължението си за прехвърляне на съответните идеални части от правото на собственост на ищеца.
От представените във връзка с нанасянето на имотите в плана документи, и най-вече удостоверение на Община Варна – район Приморски от 05.11.2009г. е видно, че след сключването на договора Ш. е подала две молби, касаещи попълването на кад.план за ПИ ХХХ и ХХХХ по плана на м. Св.Н. – едната с дата 07.10.2008г., втората с дата 11.12.2008г. И двете молби са подадени след изтичане на 4 месечния срок за изпълнението на това задължение /на 05.10.2008г/. По тези причини съдът приема, че ответницата не може успешно да твърди, че неизпълнението й се дължи на забавата на административните органи. Поведението й е виновно и ищецът надлежно е реализирал правата си във връзка с него.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 вр. чл.88 ЗЗД и чл.92 ЗЗД са доказани по основание, като допълнително се отбележи само следното: Уговорената неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, каквото възражение ответницата е направила. При определянето на размера на неустойката страните /и в частност ищеца/ са се съобразили с ползите, които биха реализирали при изпълнението на договора, свързани с придобиване на съответния процент РЗП след построяването на сградите. За това, че те са очаквали да получат значителна имуществена облага сочи и клаузата относно предварителното заплащане на сумата от 35 000 евро в полза на ответницата, която подлежи на приспадане до размер на 53.85 кв.м. при обезщетяването й с 32 % от РЗП на сградите. С оглед горното, очевидно неустойката е била уговорена в съответствие с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а не с цел неоснователното обогатяване на кредитора.
Ответницата е направила и друго евентуално възражение във връзка с прекомерността на уговорената неустойка, а именно за нейното намаляване. Намаляването е допустимо, доколкото ответницата не е търговец и забраната на чл.309 ТЗ не намира приложение. В хипотезата на чл.92 ал.2 ЗЗД следва да се съобрази, дали има съществена непропорционалност между размера на валидната неустойка и действително претърпяните вреди, при отчитане, че прекомерната неустойка не следва да се редуцира механично до обезщетение за претърпените вреди, т.к. това би обезсмислило напълно останалите й две функции. Съдът намира, че е налице основание за намаляване размера на неустойката, по следните съображения: Към момента на развалянето на договора ищецът не е сторил никакви разходи по изпълнението му, освен дадената сума от 35 000 евро, връщането на която му се следва, ведно с лихвите. Поради това, че пречките за изпълнението на договора са възникнали твърде рано, още в началния етап, и дори не е бил изготвен ПУП-ПРЗ, съдът намира, че вредите за ищеца са в минимален размер, поради което е налице предвидената в чл.92 ал.2 ЗЗД прекомерност. Съдът, като съобрази горните обстоятелства, намира, че искът за заплащане на неустойка следва да бъде уважен за сумата 10 000 евро, като в този случай ищецът ще бъде обезщетен за претърпяните вреди, без да се обогатява неоснователно за сметка на ответницата, а последната ще понесе санкционния характер на неустоечната клауза.
С оглед основателността на главните искове, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, като досежно нея съдът препраща към мотивите в обжалваното решение, на основание чл.272 ГПК.
При така формираните крайни изводи по предмета на спора, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с което е уважен искът за заплащане на сумата 35 000 евро, дадена на отпаднало основание по прекратен договор от 05.06.2008г., на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.05.2009г. до окончателното й плащане, и за сумата 157.85 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 05.04.–16.04.2009г., на основание чл.86 ЗЗД, както и в частта, с което е отхвърлен искът за заплащане на неустойка за разликата над 10 000 евро до претендираните 100 000 евро. Решението следва да бъде отменено в частта, с което е отхвърлен искът по чл.92 ЗЗД за сумата от 10 000 евро и вместо него следва да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 215/04.05.2010г., постановено по т.д.№ 496/09г. по описа на ВОС в частта, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата над 10 000 евро до претендираните 100 000 евро и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Б.Ш. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Б. ООД гр.Варна ЕИК ХХХХХХХХХ сумата 10 000 /десет хиляди/ евро, представляваща неустойка по чл.7 ал.1 от Предварителен договор, сключен на 05.06.2008г., на основание чл.92 ал.2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 215/04.05.2010г., постановено по т.д.№ 496/09г. по описа на ВОС в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: