Р Е Ш Е Н И Е
№ 212/07.12.2010
год., гр.Варна
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, в открито съдебно заседание на 10.11.2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
АНЕТА БРАТАНОВА
При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия
А.Братанова в.т.д.№ 413/2010 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв.
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Д. *** против решение
№ 69/13.05.2010 год., постановено по т.д.№ 241/2009 год., в частта, в която ОС
– Добрич е отхвърлил предявения от страната против „Дженерали застраховане” АД
– София иск с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ за разликата от 25 000
лева до 50 000 лева, съставляващи дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Д.В.Т. - баща, причинена от ПТП на 09.07.2005
год. в Р.Р. с извършител П.Д.П., ведно със законната лихва, считано от
09.07.2005 год. до окончателното погасяване на задължението.
В предявената въззивна жалба се излага, че изводите на
съда при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД са
незаконосъобразни и необосновани.
Присъдената обезвреда не е съобразена с обема на претърпени болки и
страдания. Отделно – в нарушение на закона, съдът е приел наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат. Починалото лице е пътник в управлявано
от трето лице МПС и не е участник в движението. Поведението на пътника няма
обуславящо значение за настъпването на вредоносния резултат.
По делото е постъпила и жалба от „Дженерали
застраховане” АД – София против осъдителната част на постановения съдебен акт.
Застрахователят поддържа, че съгласно чл.80, ал.1 ЗЗ
/отм./ вр. чл.43, ал.1 КМЧП спорът следва да уреди според Румънското материално
право по въпросите, касаещи обхватът на задължителната застраховка „ГО”,
застрахователното покритие и лимити, легитимираните лица и погасителна
давност. Присъденото обезщетение има
прекомерен характер, отделно – не е съобразено с преобладаващия принос на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. ОС – Добрич не е съобразил
размера на обезщетението и с вече присъденото такова от съда в гр.М./Р. полза
на гражданския ищец М.Т. /син на починалия/.
Поддържа се още, че съдът е присъдил законна лихва,
считано от датата на деликта без надлежно искане от ищеца в изложения смисъл.
Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо
обезсилване на решението в разглежданата част. В съотношение на евентуалност,
ответникът – въззивник претендира погасяване на акцесорния дълг поради изтекла
погасителна давност.
В о.с.з. предявените въззивни жалба си поддържат от
подателите, респ. оспорват от насрещните
страни.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Предявените въззивни жалби са предявени в срок, от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговарят на
императивните изисквания на чл.260-261 ГПК.
Сертификатът
"Зелена карта" е международен сертификат за застраховка,
издаден в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от
Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на
Организацията на обединените нации за Европа. Сертификатът удостоверява
покритие на застраховката „гражданска отговорност” на територията на трети
държави, които са членове на системата „зелена карта”.
Съгласно
вътрешните правила на Съвета на Бюрата, издателят на застрахователната полица по
системата „зелена карта” отговаря в съответствие със законите на страната, в
която е причинена вредата. Коментираното международно споразумение има за цел
да регулира единствено реципрочните отношения между т.н. Национални бюра,
осъществяващи прилагането на системата „зелена карта”. Същото има единствено
вътрешнорегулаторно действие и не съставляват международен договор, ратифициран
по конституционен ред по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. С оглед на
изложеното, коментираните вътрешни правила не могат да служат като критерий за
определяне на приложимия материален закон съобразно поддържаната от ответника
теза по писмо изх.№ 3-23008/24.11.2009 год., л.46 от въззивното дело. Процесният деликт е настъпил на
територията на трета държава и е причинен от МПС с българска регистрация и от
водач с постоянно местопребиваване в България. Починалото лице е българин.
Предявеният спор е във връзка с реализирането на договорна отговорност по
зелена карта, която е издадена в България от българско застрахователно
дружество.
На основание чл.105, ал.2 КМЧП когато
причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на
вредата обичайно местопребиваване в една и съща държава, прилага се правото на
тази държава. По арг. от чл.116 КМЧП същото
право е приложимо и по отношение на иска
на увреденото лице срещу
застрахователя, освен ако увреденото лице е избрало да основе иска си на
правото, приложимо към застрахователния договор.
Така мотивиран, съставът на АС – Варна намира,
че предявеното от застрахователното дружество – въззивник възражение за
приложимо чуждо материално право по смисъла на чл.44, ал.2 КМЧП е
неоснователно. На основание чл.105, ал.2 КМЧП вр. чл.116 КМЧП претенцията
следва да бъде разгледана според приложимото българско материално право.
II. По съществото на спора: От съвкупната преценка на всички приети по делото и
неоспорени писмени доказателства, в това число и писмените доказателства,
приобщени по ЧНД № 243/2008 год. на ОС – Добрич се установява, че на
09.07.2005 год. по публичен път ДЖ – 391
в селището К.– в, Р. Р. П.Д.П. като водач на мотоциклет с рег.№ ТХ 06-48 К, в
пияно състояние нарушил правилата за движение по пътищата и с тези си действия
виновно причинил смъртта на Д.В.Т. С решение № 82/10.10.2008 год., постановено
по ч.н.д.№ 243/2008 год. ОС – Добрич е постановил признаване на Присъда №
651/21.12.2006 год. по н.д.№ 83/2006 год
на съда в гр.М., Р. Р., с която подсъдимия П.Д.П. е признат за виновен,
наложено му е наказание, респ. са разрешени и гражданскоправните въпроси по дължимото обезщетение в полза на М.Д. М. –
син на починалия.
С оглед на изложеното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Водачът П. Д. П. е допуснал виновно,
противоправно и вредоносно нарушение, причинило смъртта на трето лице – Д. В. Т.
Коментираното решение по арг. от чл.466, ал.1 НПК вр. чл.413 НПК е задължително
за гражданския съд при разглеждане гражданските последици от деликта относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид тази доказателствена стойност на коментираните съдебни актове, съдът приема
за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Съобразно
трайно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение
респ.
споразумение пред наказателен съд не би следвало да се възприема като акт, с който
се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и
поведението на пострадалия. На това основание изследването на приноса на
увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо
основание допустимо. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат.
Наведените от застрахователя твърдения за
съпричинителство са обосновани с липсата на предпазна каска на пострадалото
лице – пътник. Поддържа се още, че починалият Д.В.Т., заедно с водача П.,
употребили алкохол. Като резултат от горното, пострадалият не положил дължимата
грижа по опазване на здравето и живота си, пътувайки в МПС с пиян водач.
В разглеждания казус, поставянето
на предпазна каска е технически и правно
ирелевантно, тъй като смъртта е настъпила като резултат от остра сърдечно
белодробна недостатъчност от множеството фрактури на гръдната и ребрени кости.
Поставянето на предпазна каска при конкретния механизъм на ПТП не би могло да
осуети или ограничи вредите. Отделно от изложеното, съобразно изявленията на П.П.
***.2010 год. пътникът Д.Т. е бил с
предпазна каска.
Само по себе си пияното състояние на
загиналия пътник, който не е участник в движението и не е допринесъл за
автопроизшествието, не може да се приеме като съпричиняване. Постоянна и задължителна е практиката на ВС,
обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. По въпроса
за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с изследване
и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение при настъпило
ПТП, включително по отношение на пострадалия пътник в участващо в
произшествието МПС има практика и на ВКС при действието на ГПК, в сила от
01.03.2008 г.: решение № 45/15.04.2009 г. по т. дело № 525/2008 г. и решение №
206/12.03.2010 г. по т. дело № 35/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. За да
бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да
се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си
увреденото лице трябва да е нарушило предписаните от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Съпричиняване на вредоносния резултат би било налице, ако с
поведението си увреденият е станал
причина или е повлиял върху действията на причинителя на вредата. Фактът, че
увреденото лице е пътувало с мотоциклета, като е знаело, че водачът му е
употребил алкохол, не налага извод за допринасяне на вредите от настъпилото
ПТП. В съответствие с постоянната и задължителна практика на ВС и ВКС употребата на алкохол от пътника не е
допринесло за резултата и не е налице причинна връзка между действията на
пострадалия и противоправното поведение на водача.
Предвид
изложеното, съдът приема за недоказано възражението на страната с правно
основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът «Дженерали застраховане» АД е правоприемник на
застрахователното дружество – издател на зелената карта. Следователно - налице
е възникнало застрахователно правоотношение, вкл.
настъпване на застрахователно събитие в предметния обхват на застраховката.
Страните, принципно не спорят досежно предпоставките за възникване на
застрахователната отговорност по смисъла на чл.407, ал.1 ЗЗД /отм./ вр. чл.45
ЗЗД.
Ищецът е син на починалия Д.В.Т. От съвкупната преценка
на събраните по делото гласни доказателства се установява, че двамата били в
изключително добри отношения. Ищецът посещавал редовно баща си в гр.К.. Уредил
погребението, постоянно посещавал гроба му. Преживял видимо тежко загубата на
баща си. Споделял, че страда.
С оглед на изложеното и при съобразяване критериите на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че следва да определи размера на дължимото обезщетение
на 50 000 лева. Така посоченото
обезщетение е съобразено с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания за ищеца при отчитане на формираните отношения на обич, привързаност,
разбирателство и взаимопомощ. Загубата на баща е и загуба на морална опора и
подкрепа, причинена при трагични обстоятелства.
Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се
извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,
поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от
автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.
Водим от горното, съдът намира, че решението на ОС –
Добрич следва да бъде частично отменено, респ. претендираното обезщетение –
присъдено в цялост.
По акцесорната претенция с правно
основание чл. 86 ЗЗД:
ДОС е бил сезиран с искова молба, съдържаща обективно
кумулативно съединена акцесорна претенция
за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД, считано от 21.10.2009 год.
Предявеният спор има за предмет ангажиране на отговорността
на ответника по сключен застрахователен договор, поради което следва да се
квалифицира като търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Делото подлежи на
разглеждане по реда на особеното исково производство по търговски спорове. В този смисъл е и определение № 704/30.11.2009
год. на ОС – Добрич.
В срока по чл.
372, ал.2 ГПК, изтичащ на 27.01.2010 год.
ищецът не е предприел изменение на иска си.
С молба от 16.02.2010 год. ищецът е поискал присъждането
на законни лихви, считано от датата на увреждането – 09.07.2005 год. По арг. на
противното от чл.214, ал.2 ГПК молбата следва да се квалифицира като искане за
изменение на предявения иск, тъй като касае прибавянето на изтекли лихви преди датата на завеждане на исковата
молба.
Изменението на иска е предприето от ищеца извън специалните процесуални срокове
по чл.372, ал. ГПК и на посоченото основание е недопустимо. Отделен е въпроса,
че претендираното изменение не е доведено до знанието на насрещната страна, респ.
не е намерило отражение в определението по чл.374, ал.1 ГПК и в доклада по
чл.375, ал.1 ГПК. Следователно - съдът дължи произнасяне по акцесорната
претенция само за периода, въведен с исковата молба. Постановеното решение в
частта, в която е присъдена законна лихва за периода от 09.07.2005 год. до
21.10.2009 год. следва да бъде обезсилено, на основание чл. 270, ал.3 ГПК.
С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъде присъден пълния размер на направените разноски пред двете
инстанции - 3000 лева.
Така мотивиран, съставът на АС – Варна
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/13.05.2010 год., постановено по т.д.№
241/2009 год., в частта, в която ОС – Добрич е осъдил „Дженерали застраховане”
АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т., ЕГН ********** сумата от 25 000 лева,
съставляващи дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Д.В.Т. - баща, причинена от ПТП на 09.07.2005 год. в Р.Р.с извършител П.Д.П.,
ведно със законната лихва, считано от
21.10.2009 год. до окончателното
погасяване на задължението.
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната част за разликата от
25 000 лева до 50 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т., ЕГН ********** при участието на П.Д.П. , ЕГН *********
*** като трето лице помагач и сумата
от 25 000 лева, съставляващи дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Д.В.Т. - баща, причинена от ПТП на 09.07.2005
год. в Република Румъния с извършител П.Д.П., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2009 год. до окончателното погасяване на задължението.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта за присъденото обезщетение по
чл.86 ЗЗД за периода от 09.07.2005 год. до 21.10.2009 год.
ОТМЕНЯ
решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Дженерали
застраховане” АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз
Ал.Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т., ЕГН **********
сумата от 3000 лева, разноски по делото за двете инстанции, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: