В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 09.09.2010 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 410/2010 год. по описа на АС – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.20 ЗВ вр.чл.606 ГПК.

Образувано е по жалба от адв.Ж.К. от САК в качеството на процесуален представител на Висшия Мюсюлмански Духовен Съвет, действащ чрез председателя си д-р Н.Г. срещу решение № 1/05.07.2010 год., постановено по ф.д.№ 14/2010 год. по описа на ОС – Разград, с което е отказано вписване на заявените обстоятелства със заявление вх.№ 2979/22.06.2010 год. за вписване в регистъра на местните поделения на вероизповеданията местно поделение на Мюсюлманското изповедание в РБългария с наименование „РАЙОННО /ОБЛАСТНО/ МЮФТИЙСТВО – гр.РАЗГРАД” със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Априлско въстание” № 13 и районен/областен/ мюфтия Н.Ф.О.

В предявената жалба се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Претендираното вписване съответства на чл.16 от устава на изповеданието, регламентиращ организационната му структура. Религиозната общност има регламентирани няколко вида местни поделения с различен ранг, сред които и областното мюфтийство – чл.55, ал.1 Устава. Твърди се, че са налице предпоставките за допускане на претендираното вписване и съгласно чл.20 ЗВ – налице е валидно взето решение на централното ръководство на Мюсюлманското изповедание. Претендира се отмяна на обжалваното решение и извършване на претендираното вписване.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

РОС е бил сезиран със заявление от ВМДС на Мюсюлманското изповедание в Република България, представлявано от Председателя си Н.Г. за вписване на местно поделение на изповеданието в гр.Разград с наименование РАЙОННО /ОБЛАСТНО/ МЮФТИЙСТВО. Претендираното вписване е обосновано с приети решения от колективния орган на управление на изповеданието – ВМДС с дата 24.01.2006 год.

Сезиращата молба черпи своето основание от разпоредбата на чл.20 ЗВ. Нормата регламентира изискванията за вписване на местните поделения на вероизповеданията, а именно: уставна допустимост на местното поделение и решение на централното ръководство за неговото персонализиране с определяне на правноиндивидуализиращите му признаци и представляващ.

Представеният актуален устав на религиозната общност регламентира сложна организационна структура, включваща няколко вида местни поделения по смисъла на чл.19, ал.1 ЗВ с различен ранг и правомощия – мюсюлманска вероизповедна общност; джамийско настоятелство и областно мюфтийство. Пак уставът предвижда, че единствено мюсюлманското джамийско настоятелство е юридическо лице, респ. има самостоятелен бюджет, разпоредителни правомощия с имоти и др. – чл.24 и следв. Устава. От своя страна, областното мюфтийство съставлява местно поделение с ръководни, контролни и административни правомощия, но уставът не предвижда неговото персонифициране.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.30 ЗВ за вписване на местното поделение. Представеното решение на ВМДС за създаването на областно мюфтийство като местно поделение със статут на юридическо лице противоречи на устройствения акт на вероизповеданието. ВМДС не разполага с компетентност да изменя устава на вероизповеданието, нито с правомощия сам да определя статута на местните поделения /чл.70; чл.65/.

Следва да се отбележи и че с решение № 1/02.02.2010 год. по ф.д.№ 1/2010 год. РОС е вписал местно поделение на Мюсюлманското изповедание в гр.Разград с наименование „Мюсюлманско настоятелство – мюсюлманско изповедание, гр.Разград”.

Отделно от изложеното, съдът, с оглед правомощията си по чл.602, ал.2 ГПК вр. чл.533 ГПК констатира, че представените доказателства от заявителя не обективират надлежно прието решение на ВМДС като колективен орган на управление. Решение от 24.01.2006 год. е представено в препис, непозволяващ на съда да установи участвалите лица, респ. спазването на уставните изисквания за кворум и мнозинство при приемането на решения. Избраното за областен мюфтия лице не отговоря на определените в устава възрастови изисквания – чл. 57, б.”б” устава както към датата на избора, така и към настоящия момент.

Така мотивиран, съставът на АС – Варна

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/05.07.2010 год., постановено по ф.д.№ 14/2010 год. по описа на ОС – Разград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: