Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 169/Варна, 29.10.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 05.10.2010 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 400/2010 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.В.Б. *** против решение № 236/17.05.2010 год., постановено по т.д.№ 1334/2009 год., с което е отхвърлен иска на страната в качеството на цесионер по договор за цесия срещу „Виктория 74” ООД – Варна за заплащане на сумата от  96 313,50 евро или в левовата равностойност  от 188 372, 83 лева според допусната промяна в размера на иска по реда на чл.214 ГПК, представляваща  задължение по договор за инвестиционен кредит от 11.04.2008 год. между „Банка ДСК” ЕАД – София  и „Виктория 74” ООД – Варна.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от  въззиваемата страна – „Виктория 74” ООД, с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

По делото е представен договор за кредит от 11.04.2008 год., по силата на който „Банка ДСК” ЕАД – София е предоставила на кредитополучателя „Виктория 74” ЕООД – Варна инвестиционен кредит в размер на 100 000 евро с гратисен период на връщане от 12 месеца и краен срок за погасяване – 11.04.2015 год.  с погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. Страните не оспорват възникването на заемното правоотношение и пълното усвояване на кредита.

По силата на договор за цесия от 01.10.2009 год. Банка „ДСК” ЕАД в качеството на цедент е прехвърлила на цесионера А.В.Б.  вземането си към „Виктория 74” ЕООД – Варна в размер на 96 313,50 евро, обхващащо дължимите главница и такса за предсрочно погасяване по договор за  кредит от 11.04.2008 год., подробно индивидуализирани в чл.1 от договора.  Страните са приели, че цесионерът дължи цена в размер на 96 313,50 евро, платима еднократно. На основание чл. 9 и чл. 12, договорът произвежда правно действие след окончателното заплащане на дължимата цена.

Съобразно представените вносни бележки с дата 01.10.2009 год. цесионерът е внесъл индивидуализираната в чл.1 от договора за цесия цена, включваща главницата и таксата за предсрочно погасяване на кредита. Цедентът е приел осъщественото плащане съобразно банково удостоверение от 22.10.2010 год. /л.80/. Банката е предприела действия по съобщаване на цесията съобразно вменените й в чл.5 задължения да уведоми длъжника в 7-мо дневен срок от плащането на цената чрез уведомление № 3745/05.10.2009 год. Последното обстоятелство следва да се тълкува като имплицитно признание на цедента, че плащането на цената е осъществено, респ. че условието на чл. 12 се е сбъднало.

С оглед така формираните изводи за наличието на валидно сключен възмезден договор за цесия по смисъла на чл.99 ЗЗД и плащането на цената от цесионера,  съдът приема,  че ищецът в производството е притежател на процесното вземане и е активно материалноправно легитимиран да го претендира.

Съобразно правилото на чл.99, ал.3 вр. ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. По делото не са представени безспорни доказателства, обективиращи изявление на цедента по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника – ответник.  Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с документи, обективиращи цесията следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника /така А.К., Облигационно право – кн.2, “Съобщаване на цесията”/.

Отделно от изложеното, смисълът на предявяването е да консолидира за в бъдеще въпроса кому следва да престира длъжника. Поради изложените съображения, съобщението по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД не е условие за прехвърлителното действие на цесията, нито има решаващо значение по въпроса кой е активно – материално правно легитимиран да претендира изпълнение на цедираното вземане. Единствените правни последици от неспазването на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаването на цесията, длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. До съобщаването, страната може да новира или опрости дълга по споразумение със стария кредитор. Всички посочени правни действия са валидно противопоставими на цесионера, тъй като няма писмено потвърждение на станалата цесия. По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства в изложения смисъл.

По изискуемостта на претендирания дълг: Сключения договор за кредит задължава кредитополучателя със заплащането на ежемесечни погасителни вноски, уточнени по размер и падеж съобразно погасителен план – л. 82 от делото с краен срок на погасяване: 11.04.2015 год.  Дължимите погасителни вноски до датата на цесията /01.10.2009 год./ общо възлизат на 22 839, 59 лева.

Съобразно назначената по делото ССЕ, ответникът е осъществил плащания за лихви и главница съобразно погасителния план до 01.10.2009 год. /датата на цесията/, лично и чрез трето лице,  в общ размер от  21 395, 70 EUR /в посочената сума не влизат платените такси и закъснителни лихви/.

Така към датата на сключване на договора за цесията, ответникът е бил в забава досежно заплащане на 1 443, 89 EUR от определения в погасителния план изискуем дълг.

  Съгласно разпоредбата на чл. 22в от договора за кредит, банката има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. Налице е договорно отклонение от общото правило на чл.71 ЗЗД, произвеждащо обвързващо страните правно действие. Договорно предвидената предсрочна изискуемост не нестъпва автоматично, а съставлява правомощие на банката – кредитор, предполагащо наличието на 1/неизпълнение на кредитополучателя като обективна предпоставка и 2/ едностранно волеизявление за трансформирането на целия дълг в изискуем, надлежно доведено до знанието на длъжника. По делото не са представени доказателства, че банката –цедент е упражнила правомощията си по чл.22 от договора.

По силата на сключения на 01.10.2009 год. договор за цесия, ищецът – цесионер е придобил цялото вземане с уговорените модалитети по изискуемостта му, ведно с акцесорните права  - чл.99, ал.2 ЗЗД. Вземането следва да се счита за прехвърлено ex lege и със съпътстващи едностранни права на кредитора, вкл. и договорното право да отнеме преимуществата на сроковете, трансформирайки дълга в предсрочно изискуем.

Съдът съобрази, че длъжникът е бил в просрочие на дължимите погасителни вноски още към датата на сключване на договора за цесия. Отделно от изложеното – същият не е предложил и не е предприел и каквито и да е било плащания  в хода на процеса. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице неизпълнение като необходима обективна предпоставка за предсрочна изискуемост на дълга. Предявената от цесионера искова молба следва да се счита като волеизявление за трансформирането на целия дълг в предсрочно изискуем.  Изпълнен е фактическия състав за отнемането на преимуществото на срока като договорно вменено субективно право на кредитора.

По размера на предсрочно изискуемия дълг:  Предявената претенция е за заплащането на  главницата по договора за кредит в размер на 96 313, 50 евро. Съобразно назначената по делото ССЕ, ответникът е осъществил лично и чрез трето лице  плащания на дължими суми за главница в размер на 8 437, 72 ЕUR. Следователно – дължимият остатък от главния дълг възлиза на 91 562, 28 EUR /100 000 EUR – 8437, 72 EUR/.

При изследване на спорното правоотношение, съдът съобрази, че в претендираната от ищеца сума е включена и таксата за предсрочно прекратяване на кредит в размер на 4 580 EUR. Таксата за предсрочно прекратяване на кредит  е разход по кредита, предвиден в чл.58, ал.2 ЗКИ и  дължим само в изчерпателно предвидените в договора случаи /чл.14.1/. Кредитополучателят не е извършвал предсрочно погасяване на дълга, поради което и не дължи претендираната такса. Същата не е част от вземането на банката, респ. не е преминала в патримониума на цесионера по силата на договора за цесия, независимо от изричното й визиране в чл.1. 

          С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен до размер на 91 562, 28 EUR, респ. неоснователен за разликата до претендираните 96 313, 50 евро.

По валутата на дълга: Отпуснатият валутен заем следва да бъде върнат в оригинална валута, вкл. и на цедента. Правилото произвежда задължително, обвързващо страните действие по арг. от чл.20а, ал.1 ЗЗД. Длъжникът ще се освободи от задължението си по договора единствено с погасяване във валута, която е уговорена /арг. чл.63, ал.1 ЗЗД/, респ. кредиторът не може да бъде задължен да получи различна от договорената престация. Следователно, страните не биха могли да се ползват от преизчисляване на своя валутен дълг. Претенцията следва да бъде уважена във валутата,  в която е отпуснат заема, независимо, че съобразно допуснатото изменение на иска ищецът претендира левовата равностойност. Посоченото разрешение не съставлява отклонение от диспозитивното начало в процеса, тъй като паричните задължения са дългове за стойности. Промяната на претендираната валута не съставлява изменение на иска, поради което може да се осъществи и служебно от съда с оглед действителните договорни уговорки между страните.

         В съответствие с направените от съда правни изводи, решението на ОС – Варна следва да бъде частично отменено.

          На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, на същия следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни и деловодни разноски съразмерно на приетите за основателни претенции. Доказаните в производството разноски възлизат както следва: 4000 лева – такса за първа инстанция /вн.бележка – л.39/; 3 767, 00 лева – държавна такса въззивно производство; 8000 лева – заплатен адвокатски хонорар или общо 15 767 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 14 989, 20 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

         Така мотивиран, съставът на АС – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 236/17.05.2010 год., постановено по т.д.№ 1334/2009 год. по описа на ОС – Варна, в частта в която е отхвърлен предявения от А.В.Б.  иск срещу „Виктория 74” ООД – Варна за заплащане на сумата от 91 562, 28 EUR и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Виктория 74” ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Сава Радулов” № 7, ателие 1, ЕИК 148064953 ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Б., ЕГН ********** ***, м-ст „Св.Никола” № 175, ет.2, ап. 2 сумата от 91 562, 28 EUR, съставляваща дължима главница по договор за кредит от 11.04.2008 год. и договор за цесия от 01.10.2009 год., на основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба – 23.10.2009 год. до окончателното погасяване на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Виктория 74” ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Сава Радулов” № 7, ателие 1, ЕИК 148064953 ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Б., ЕГН ********** ***, м-ст „Св.Никола” № 175, ет.2, ап. 2 сумата от 14 989, 20 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: