Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 145/Варна, 05.10.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.09.2010 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 394/2010 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Е.М.Н. – гражданин на Холандия против решение № 115/23.03.2010 год., постановено по т.д.№ 865/2009 год., с което ВОС е обявил неплатежоспособността на дружеството «Марина Блек Сии Ривиера» ООД – Варна с начална дата 03.05.2007 год., на основание чл.630, ал.1, т.1 ТЗ и е открил производство по несъстоятелност. Постановеният съдебен акт се обжалва само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност.

В предявената въззивна жалба се излага, че съдът е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуален закон във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособност. Поддържа се, че съдът не е съобразил евентуално наведеното основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, а именно – свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ТЗ. Излага се, че длъжникът е бил свръзадължен към 31.12.2006 год., респ. сочената дата е начална дата на неплатежоспособност.

Ответникът «Марина Блек Сий Ривиера» ООД не е изразил становище при въззивното разглеждане на спора.

Молителите Арутр Ф.А., Х.в.Г. и К.Ф.Л. не са изразили становище при въззивното разглеждане на спора.

С определение № 344/26.07.2010 год. съдът е прекратил производството по подадената от «Марина Блек Сии Ривиера» ООД въззивна жалба, поради нейното оттегляне, на основание чл. 264, ал.1 ГПК. Определението е влязло в законна сила.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ. Жалбата изхожда от надлежна страна, тъй като подателя има качеството на присъединен кредитор в производството по смисъла на 629, ал.3 ТЗ /така определение за конституирането му от 13.01.2010 год./. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните                      

На първо място, производството по чл.607 и следв. ТЗ е открито поради неплатежоспособност на длъжника като самостоятелно материално – правно основание по смисъла на чл. 608 ТЗ. Решението в разглежданата част е влязло в законна сила и на основание чл.630, ал.3 ТЗ има обвързваща сила за длъжника и присъединените кредитори. Следователно - началната дата следва да се определи според приетото от съда материално правно основание за откриване на производството и съставлява най-ранната дата от която длъжникът е станал неплатежоспособен според дефинициите и законоустановените презумпции на чл.608 ТЗ. 

С оглед на изложеното, всички доводи за свръхзадълженост на търговеца в края на финансовата 2006 год. следва да бъдат оставени без разглеждане. Производството по несъстоятелност не е открито при условията на чл.742 ТЗ. Действително, молбата на кредиторите, вкл. и на присъединения такъв обективират искане за откриване на производство поради неплатежоспособност като главно основание, евентуално – поради свръхзадълженост. Горното съотношение на обективно съединените претенции е поддържано до даване ход на устните състезания  пред ВОС. Съдът е уважил искането на главното предявено основание, респ. не е разгледал съединения под условие евентуален иск.  Действията на съда съответстват изцяло на въведения от страните предмет на спора и на диспозитивното начало в процеса, приложимо на основание чл. 621 ТЗ и в производството по чл.608 и следв. ТЗ.  Съдебният акт досежно откриването на производството и основанието за това е влязъл в законна сила.  

Производството по несъстоятелност на длъжника е открито с начална дата на неплатежоспособността – 03.05.2007 год. Въззивникът претендира по –ранна дата – 31.12.2006 год.  Горното кореспондира с качеството на въззивника на твърдян хирографарен кредитор, имащ интерес от възможно най-ранна дата на неплатежосособност. Обхватът на въззивната проверка следва да се сведе до това налице ли е обективирано състояние на неплатежоспособност в период, предшестващ определената от съда дата. Горното следва от разпоредбата на чл.269 ГПК, вменяваща задължение  на въззивния съд да провери правилността на съдебния акт, но съобразно посоченото в жалбата.  Отделно – на основание чл.271, ал.1 ГПК съдът не дължи проверка на това настъпила ли е неплатежоспособност в по-късен момент от определения от съда, тъй като това би влошило положението на въззивника при липса на жалба от насрещната страна.  

При така очертаните предели на въззивна проверка, съдът, намира следното:

Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи  според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал.1 ТЗ. Кумулативно, към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл.608 ТЗ. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца.

Съобразно заключението на назначената по делото ССЕ, базиращо се на съществуващите данни за 2006 год., нанесени в графа ”предходна година” по баланса към 31.12.2007 год., още през 2006 год. дружеството е изпитвало финансови затрудения. Изчислените от вещото лице коефициенти за обща, незабавна, бърза и абсолютна ликвидност  сочат, че още през 2006 год. дружеството не е можело да посреща текущите плащания към кредиторите. Определеният коефициент за финансова автономност сочи, че дружеството е зависимо от привлечени средства.

Горният извод обаче е базиран на осчетоводяването на задължения, които нямат изискуем характер. Съобразно представената таблица за наличните непогасени дружествени задължения – л.501, през 2006 год. е осчетоводено вземане към „Джи Би Ем леерс”, произтичащо от даден аванс по договор за строителство. Дадените авансови суми по договор подлежат на връщане едва след прекратяване на облигационната връзка,  на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Следователно – конкретното посочено вземане не е с настъпила изискуемост през 2006год. и не може да обоснове извод за настъпила неплатежоспособност в сочения период. Отделно – вземането за връщане на дадени по договор суми на отпаднало основание не може да обоснове неплатежоспособност, тъй като има извъндоговорен произход. Датата на неплатежоспособност може да се определя само според изискуемостта на задължение, произтичащо от търговско-правна сделка или публичноправно такова. Извъндоговорните задължения  са ирелевантни за определяне неплатежоспособността /арг. чл.608, ал.1 ТЗ/.

Останалите осчетоводените задължения  /сметка 499 „Други кредитори”/ касаят  сключването на договори за заем  с частни лица, в това число и въззивника и останалите молители.  Не се спори, че заемните договори са сключвани без фиксиран срок на връщане на привлечените средства. Следователно – на основание чл. 240, ал.3 ЗЗД заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец след поканата. На посоченото основание, осчетоводените през 2006 год. задължения не са изискуеми през сочения финансов период и не могат да обусловят неплатежоспособност преди определената от съда начална дата.

 В счетоводните книги на длъжника няма отразени други непогасени понастоящем задължения от 2006 год. По делото липсват данни и за възникването на неосчетоводени задължения. Съобразно извършената от съда служебна справка, липсват и предявени в откритото производство вземания на кредитори с настъпила изискуемост от 2006 год.

 С оглед на изложеното началната дата на неплатежоспособност не може да се определи в сочения от въззивника период.  Началната дата по смисъла на чл. 630, ал.`1, т.1 ТЗ е винаги падеж на изискуемо непогасено задължение. Началната дата съвпада с конкретно неплащане като неправомерен юридически факт, а такова констатирано бездействие на длъжника за финансовата 2006 год. липсва.

Всички твърдения на страната за наличие на превес на привлечените средства са ирелевантни за разглежданото спорно право.  Източникът на средства за посрещане на задълженията няма определящо значение за неплатежоспособността. С оглед динамиката на стопанския живот, конкретната конюнктура и избраната дружествена финансова политика, търговецът може валидно да плаща с разнообразни по източник средства - генерирани от стопанска дейност приходи, привлечени заемни средства, средства, получени от продажба на активи или др. В дефинитивната разпоредба на чл.608 ТЗ определящо за наличието на неплатежоспособност е способността на длъжника да плаща изобщо без оглед механизма на генериране на източника.

Действително, анализът на финансово-икономическото състояние на дружеството сочи, че дружеството периодично е ползвало привлечен капитал по банкови и частни заеми, които не са спорни в производството. Избраната политика е довела до негативна тенденция на понижаване на показателите за платежоспособност и финансова независимост на дружеството. Същевременно обаче, всяко кредитиране е осигурявало на търговеца нови финансови средства като част от краткотрайните активи за сметка на задължения, но с дългосрочен характер. Така длъжникът е разполагал с потенциал да посреща текущите си задължения.  Способността на предприятието да погасява краткосрочните си задължения изключва неплатежоспособността. Следователно – само факта на значителен по размер привлечен капитал като източник на финансова ликвидност не може да обоснове неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ. Длъжникът няма непогасени задължения от финансовата 2006 год., поради което не може да се приеме, че е налице неплатежоспособност на твърдяната от въззивника дата.

Въз основа на изложеното съдът приема, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи в периода 2007 год. Съобразно финансово счетоводния анализ на дружеството, показателите в ликвидност в сочения период са значително занижени, респ. дружеството е започнало да формира непогасени краткосрочни задължения най-ранното от които датира от 03.05.2007 год. Задължението е към доставчика „Кюо логис” и отговаря за обективните критерии по чл.608 ТЗ – задължението е изискуемо, има паричен характер и произтича от търговска сделка. Определената от ВОС дата  - 03.05.2007 год. отговаря в най-справедлива степен на изискванията за начална дата на неплатежоспособност. Предприетите след посочената дата погашения не дерогират извода за началния момент на неплатежоспособност. На основание чл.608, ал.3 ТЗ неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

С оглед на изложеното, съдът намира, че решението на ВОС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/23.03.2010 год., постановено по т.д.№ 865/2009 год. по описа на ВОС в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7-мо дневен  от съобщаването му от страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.