Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 140/Варна, 21.09.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.09.2010 год.

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 333/2010 год. по описа  на АпС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на НАП - София против решение № 53/13.05.2010 год., постановено по т.д. № 176/2010 год., с което ШОС е обявил неплатежоспособността на дружеството «ЕРИКА» ООД – в ликвидация с начална дата 05.02.2010 год., на основание чл.630, ал.1, т.1 ТЗ и е открил производство по несъстоятелност. С решението длъжникът е обявен в несъстоятелност, дейността му е прекратена, респ. производството – спряно. Постановеният съдебен акт се обжалва само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност.

В предявената въззивна жалба се излага, че въззивникът е кредитор с вземане, произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публично-правни задължения. Ревизираният период по акта предхожда определената от ШОС начална дата на неплатежоспособност. Непогасяването на публичните вземания сочи за траен характер на затрудненията на длъжника, респ. за неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа, респ.  се претендира съобразяване на началната дата с най-ранния момент, от който са констатирани непогасени публични задължения, а именно – м.02.2007 год.

Въззиваемата страна не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна по смисъла на чл. 613а, ал.2 ТЗ, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ШОС е образувано по молба от «Ерика» ООД – в ликвидация със седалище  гр.Шумен с правно основание чл.626 ТЗ. Към молбата са представени изискуемите приложения съгласно чл. 628, ал.1 ТЗ. С решение № 53/13.05.2010 год. съдът е обявил неплатежоспособността на молителя с начална дата 05.02.2010 год., вкл. е открил производство по несъстоятелност.

Спорна пред настоящата инстанция е само началната дата на неплатежоспособността. За да приеме, че тя е 05.02.2010 год., ШОС се е позовал на датата на връчване на ДРА 27900373/01.02.2010 год. Приел е, че от посочената дата е налице изискуемо и определено по основание вземане, което дружеството не е в състояние да изпълни съобразно заключението на ССЕ.

Въззивникът поддържа, че датата на неплатежоспособността не е определена след съвкупен анализ на представените от молителя писмени доказателства. Отделно – АДВ е кредитор по влязъл в сила ДРА, констатиращ наличието на непогасени данъчни задължения в период, предшестващ определената от съда дата.  

Във връзка с така очертания спорен предмет, съдът намира следното:

При изследване началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от сочената от страните дата. Същата не се счита за част от основанието и петитума на разглеждания иск. Задължение на разглеждащия орган е да определи началната дата при съобразяване падежа на вземанията на всички известни в производството кредитори. Задължението за служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ.

Началната дата на неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на неплатено задължение по налични счетоводни данни. При всяко положение обаче към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл.608 ТЗ.

На първо място, спорът се свежда до това към кой момент са дължими за плащане установените с ревизионен акт публични задължения – към данъчния период за който се отнасят или към момента, в който започва да тече срока за доброволно плащане.

Представеният по делото ДРА от 01.02.2010 год. обхваща проверка на задълженията на «Ерика» ООД по ЗДДС за периода 01.01.2007 год. – 22.07.2009 год. С акта са установени задължения, най-ранното от което датира от м.01.2007 год., съответно е начислена и лихва на основание чл.1 ЗЛДТПДВ. Съобразно отразеното в мотивите на ДРА, съдът приема, че до установяването с ревизионен акт на данъчните задължения, ведно с лихвите, длъжникът е внасял предварително установените чрез самоизчисление данъци въз основа на подадени от него декларации в сроковете, определени със закон.  Така определените от длъжника данъчни задължения са били изискуеми и ликвидни към съответния период /чл.105 ДОПК/. Последващо установените задължения с ревизионен акт по чл.118 ДОПК подлежат на плащане в предвидените от закона срокове – чл.127 ДОПК. В подкрепа на гореизложеното са разпоредбите на чл.108, ал.2 ДОПК и чл.109 ДОПК. Тълкуването им поотделно и във връзка една с друга води до извода, че за да бъде определен точния размер на задължението органите по приходите могат да приложат процедурата по чл.103 ДОПК или да назначат ревизия, но ако това не е извършено, за данъчно задължение се считат данъците, обявени с подадените декларации. Следователно – към изтичането на съответните данъчни периоди длъжникът – търговец дължи предварително установените данъци, определени чрез подадени от него декларации, а след установяване на размера им въз основа на ДРА стават дължими допълнително начислените данъчните задължения.  

Няма спор, че  ревизионните актове са индивидуални финансово –административни актове, които имат декларативно действие – с тях само се признава едно вече съществуващо право, а не се поражда такова. ДРА обективира вече възникнали публични вземания, но тяхната изискуемост настъпва едва при сбъдването на фактическия състав на чл.127 ДОПК. За целите на производството по несъстоятелност и определянето на началната дата на неплатежоспособност е релевантен момента на изискуемост на дълга, а не на неговото възникване. Горното изискване за изискуемост важи както при частните, така и при публичноправните вземания – чл.608, ал.1 ТЗ. В идентична насока е и съдебната практика – решение от 10.03.2009 год. на ВАпС по в.т.д.№ 25/2009 год.; решение № 847/30.06.2009 год. на САС по гр.д.№ 268/2009 год./

В обобщение на горното, търговецът дължи погасяване на установеното в ДРА публично –правно задължение, считано от датата на връчването на акта – чл.127 ДОПК.  Именно посочената дата – 05.02.2010 год.  /вж разписка л.14 от въззивното дело/ е релевантна за изискуемостта на задължението, респ. за определяне на началния момент на неплатежоспособност. Ревизионният акт се ползва с предварително изпълнително действие, независимо от неговото обжалване. Невлезлият в сила ревизионен акт е изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение след изтичане на срока за доброволно плащане и при условие, че изпълнението не е спряно по реда на ДОПК. По делото липсват твърдения и данни за обжалването на ДРА, респ. съдът приема, че същият е влязъл в сила.

 По общото финансово –икономическо състояние на длъжника: Съобразно назначената по делото допълнителна ССЕ, през финансовата 2007 год. /период на изпадане в неплатежоспособност според твърденията на НАП/ дружеството не е изпитвало финансови затруднения. Действително, в баланса на дружеството са вписани краткосрочни задължения в размер на 53 000 лева, но същите не надвишават величината на краткотрайните активи. В производството не са установени краткосрочни неосчетоводени задължения. Показателите за обща и бърза ликвидност са в стойности, сочещи липсата на финансови затруднения.

 През финансовата 2008 и 2009 год. дружеството е намалило съществено размера на краткосрочните си задължение / съответно 37 000 лева и 7 000 лева/. Дружеството е разполагало с достатъчно оборотни средства, с които да оперира. Вземанията от клиенти и наличните парични средства са били достатъчни за посрещане на краткосрочните задължения. 

През 2010 год. /05.02./ настъпва изискуемостта на начислените с ДРА публични вземания в значителен размер. Съобразно констатациите на назначената от ШОС ССЕ,  в сочения период, дружеството не е било в състояние да посрещне задълженията си. Коментираното негативно финансово състояние намира отражение във влошените показатели за ликвидност,автономност и задлъжнялост,  прогресиращо натрупване на загуба и др.

Очертаната фактическа обстановка сочи за наличието на затруднения и невъзможност за погасяване на изискуеми задължения, считано от 05.02.2010 год. -  датата на връчване на ДРА и начало на срока за доброволно изпълнение на публичното задължение.  Следователно - решението на ОС – Шумен следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/13.05.2010 год., постановено по т.д. № 176/2010 год., с което ШОС е обявил неплатежоспособността на дружеството «ЕРИКА» ООД – в ликвидация с начална дата 05.02.2010 год.`

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7-мо дневен  от съобщаването му от страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.