Р Е Ш Е Н И Е  № 184

Гр.Варна,  10.11. 2010г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа т.д.№ 332 по описа за 2010г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Ч.Т.К.АД гр.Варна обжалва решението на ВОС № 170/19.04.2010г. по т.д.№ 723/2008г., с което е отхвърлен предявеният против Н.Г.Д. иск с правно основание чл.79 ЗЗД за присъждане на сумата 46 289 лв., претендирана като обезщетение за вреди за периода 26.12.2004г. – 15.11.2006г., причинени от ответника поради неизпълнение на задълженията му по договор за прокура от 23.07.02г., изразяващо се в непрекратяване на договор за сътрудничество и доставка между ЧТК АД и Г.ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на исковата молба - 15.07.2008г., и с което в полза на Н.Д. са присъдени съдебно-деловодни разноски, в размер на 1 400 лв.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество. В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, конкретно посочени. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което исковата претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Счата, че решението е законосъобразно и правилно и моли същото да бъде потвърдено, с присъждане на разноските за въззивното производство.

За да се произнесе по предмета на спора, съдът съобрази следното:

Между страните не се спори, че на 23.07.2002г. са сключили договор за прокура по см. на чл.21 ТЗ със срок на действие до 23.07.2006г. Ищецът твърди, че ответникът като прокурист и в нарушение на изрични разпоредби на договора, не е осъществил контрол по изпълнението и не е предприел действия по прекратяването поради съществено неизпълнение на сключен с Г.ЕООД гр.София договор за доставка на разходомери и изграждане на специализирана лаборатория за калибриране на търговски газови разходомери, и така му е нанесъл вреди в размер на исковата сума, за което излага следните обстоятелства:

 С решения на СД от 2004г. на прокуриста е възложено да подпише с Г.ЕООД 5 годишен договор за доставка на разходомери по приемливи цени, като срещу правото на дружеството да бъде изключителен доставчик на ЧТК АД за уредите, то е следвало да изгради специализирана лаборатория за проверка на разходомерите на ЧТК АД /която да обслужва сервиза им с 50 % отстъпка/. Задължението за построяването на лаборатория не било изпълнено в срок, включително в исковия период. Прокуристът не е предприел мерки, за да осигури надлежното изпълнение на договора, и не го е прекратил, когато станало явно, че лаборатория няма да бъде изградена. След края на договора за прокура, новият изпълнителен директор установил, че Г.АД е доставяло разходомери на завишени цени в сравнение с цените на другите доставчици на пазара, и прекратил явно неизгодния договор, а през 2007г. сключил нов договор със същия доставчик, на много по-ниски цени. Ищецът счита, че прокуристът носи пълна отговорност за лошото си управление, на основание чл.4 ал.1 от договора за прокура, т.к. е допуснал, в ущърб на интересите на компанията и въпреки насрещното неизпълнение, доставката на разходомери да продължава при цени, по-високи от средните в сектора, и без да се постигнат преферен-циалните условия по договора. Ищецът намира, че вредите, представляващи разликата между заплатената стойност за разходомери в сравнение със средната им пазарна цена, през цялото време на действие на договора с третото лице, са причинени умишлено, за което сочи отношения /изразяващи се в дялови участия/ на ответника с други дружества, касаещи собствеността на същата лаборатория.

Според ответника, искът е неоснователен, по следните съображения: Не е налице неизпълнение на конкретно задължение по договора за прокура и ответникът няма предоставени правомощия за прекратяване на сключени договори. Договорът за доставка е бил сключен след одобрение на офертата на Г.ЕООД от СД на ЧТК АД, а доставните цени напълно са съответствали на договорените и одобрени такива. Липсвали са предпоставки за предварително прекратяване на договора без предизвестие, а и това не би било икономически изгодно за представляваното дружество. Задължението за изграждане на лаборатория не било определящо за сключването на договора, освен това то е изпълнено, но със закъснение. Липсвала е друга алтернативна лаборатория в РБ, която да проверява приборите в нормативния 2 годишен срок. Освен това, договорът за поддръжка на уредите с Г.ЕООД е бил потвърден с решение на СД от 01.08.2005г. Ответникът счита, че не са били налице и изискванията на закона за последващото прекратяване на този договор, поради което изявлението на изп.директор в този смисъл не е породило правни последици. Оспорва и обстоятелството, че новият договор със същия доставчик е сключен при по-добри условия, т.к. са отпаднали преференциите за намалени цени при проверка на разходомерите. Счита, че от действията му като прокурист не са произтекли вреди за дружеството, а самият начин на формиране на вредите не е в причинна връзка с претендираното неизпълнение на договора за прокура. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на част от исковата претенция по давност, а именно за вредите, настъпили преди 15.07.2005г. За времето след прекратяване на договора за прокура намира, че не са налице условия за ангажиране на отговорността му. Досежно притежаването на акции в друго дружество сочи, че отношения, които го свързват със спорната лаборатория, са възникнали едва през 2007г.

         Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Съобразно чл.4 ал.1 от сключения договор за прокура, прокуристът отговаря за икономическо-управленската и оперативна дейност на дружеството, за постигането на съответните резултати и за начертаването на планове и стратегии за постигането на набелязаните цели. Прокуристът е пряко отговорен за всички основни дейности на дружеството и е длъжен да осигурява ежедневното му функциониране. По-нататък в ал.2 е разписано задължението му да подписва договори за покупки, свързани с дейността на дружеството с цена до 20 000 евро, като поиска оферти от поне 3 различни доставчици, несвързани помежду си, и да избере най-изгодната оферта. Договори над посочената сума той може да сключва след изричното одобрение на Съвета на директорите. Също има задължението да разплаща всички доставки по договорите, подписани от него, в съответствие с горните ограничения или одобрени от СД, да следи и отговаря за изпълнението на всички гражданско-правни задължения на дружеството и пр. Изрично е посочено в чл.4 ал.3 от договора за прокура, че всяка друга дейност от името на дружеството, е в пълномощията на изпълнителния директор или – когато това е предвидено в Устава – в пълномощията на СД. В чл.5 от договора е закрепено задължението на прокуриста за конфиденциалност, в чл.6 – за лоялност към дружеството и забрана за конкурентна дейност, а в чл.7 – забраната за изземване на чужда компетентност. В чл.11 е уговорено задължението на дружеството за оказване на всякакво разумно поискано съдействие, вкл. предоставяне на информация, експертна помощ и др. В чл.12 от договора е записано, че прокуристът е длъжен да обезщети дружеството за всякакви вреди, настъпили в резултат на негово виновно поведение. Прокуристът няма да носи отговорност за вреди, резултат от неблагоприятно изменение на икономическите условия, ако е действал добросъвестно за тяхното предотвратяване или намаляване.

Видно от протокол № 119/19.05.2004г., съветът на директорите на Ч.Т.К.АД е разгледало /т.4 от дневния ред/ доклада и предложението на Г.ЕАД, свързано с договор за сътрудничество в метрологията и доставката на измервателните прибори на ЧТК. Взето е решение да се сключи договор за доставка на измервателни прибори за срок от 5 години, по приемливи цени и краткосрочен договор за обслужване на същите, като местонахождението на лабораторията ще се посочи допълнително. С протокол от 07.07.2004г. СД на дружеството е взело следното решение: След установяване по подадените оферти за доставка на разходомери, поради по-добрите цени на фирма ЕЛСТЕР, чийто доставчик е Г.ЕАД, СД упълномощава прокуриста да подпише договор за доставка на разходомери с това дружество, като изключителен доставчик, за период от 5 години. Насрещното задължение на доставчика е да изгради самостоятелно, или с подизпълнител, специализирана лаборатория за проверка на разходомери в посочен от ЧТК АД град. ЧТК АД предлага лабораторията да бъде изградена в гр.Търговище, съобразно условията в предложената оферта като цени и услуги, които да залегнат в договора. Съдът не констатира /и страните не се позовават на/ конкретни представени оферти на Г.ЕООД, разгледани от СД преди определяне на параметрите на договора, макар че има препращане към тях.

На 15.07.2004г. визираният по-горе /рамков/ договор се сключва, при следните условия: Изпълнителят Г.ЕООД се задължава да доставя еталонни разходомери, произведени от ЕЛСТЕР, и да изгради чрез дъщерната си фирма ГАЗ ФЛОУ КОНТРОЛ специализирана лаборатория за проверка и калибриране на търговски газови разходомери в срок до 25.12.2004г., притежаваща необходимите сертификати и документи за качество. Що се касае до цената на разходомерите, чл.7 от договора предвижда, че тя е определена в Приложение № 1, неразделна част от настоящия договор, и може да се актуализира всяка следваща година. Изпълнителят не може едностранно да завишава така договорените цени. Изпълнителят се задължава да вложи инвестиция в размер на 900 000 лв. за изграждане на лабораторията в указания срок, и да предостави преференциални цени за проверка на разходомерите в новоизградената лаборатория – 50 % по-ниски от ценовата листа на производителя. Изпълнителят е длъжен и да формира преференциални цени за доставка на нови разходомери за промишления и комуналния сектор, които да бъдат най-ниски за продажбите в РБ.

Налага се изводът, че договорът е сключен в съответствие с волята на СД, изразена в цитираните два протокола. Той съдържа 2 съществени части, които се намират в относителна независимост, но и в корелация. Първата – за доставки на разходомери с насрещно задължение за заплащане на доставките по уговорени цени, които е следвало да бъдат най-добрите на територията на РБ, и втората - за изграждане на лаборатория и обслужване на контрола на доставените разходомери при съответни преференциални условия, насрещно задължение на изпълнителя срещу правото му да бъде изключителен доставчик на разходомери за ЧТК. Също така е видно, че договорът е бил сключен и поради това, че производителят чрез неговия представител е предложил по-добри цени от конкурентите си за доставка на приборите, но в дългосрочен план решаващо се явява именно задължението за изграждане на обслужваща лаборатория.

На 18.07.2007г. между ЧТК АД и Г.ЕООД е сключен нов краткосрочен писмен договор за доставка на един вид разходомери – ВК G2.5, което сочи, че рамковият договор действително е бил предсрочно прекратен. В подкрепа на горното се явява и писменото изявление от 15.11.2006г. на ЧТК АД до Г.ЕООД, в което мотивите за прекратяване на договорните отношения се свеждат до невъвеждането на лабораторията в гр.Търговище в експлоатация до 25.12.2004г. Липсват данни Г.ЕООД да е възразила досежно преустановяване действието на договора. Не се спори между страните, че лабораторията в гр.Търговище не е била изградена в указания в договора срок, а през 2005г. Въвеждането й в експлоатация е станало през м.май 2006г., след получаване на съответните разрешения. Такива сертификати са получавани поетапно за различни видове разходомери през 2006 и 2007г.

Във връзка със задължението на Г.ЕООД да осигурява най-добрите цени на територията на РБ е изслушана СТЕ, която дава заключение, че ЧТК АД в процесния период закупува разходомери по две позиции на по-високи цени, по 13 позиции – на по-ниски цени, и по 1 позиция – на едни и същи цени с останалите клиенти на доставчика. В сравнителната таблица към заключението е видно, че досежно първите две позиции разликата в цената е минимална. По останалите 13 позиции са налице разлики в полза на ЧТК АД в размер от 200 до над 2000 лв. Що се отнася до разликата между уговорената цена по договорите с Г.ЕООД от 2004г. и 2007г. досежно доставката на разходомер ВК G2,5 /по 2 330 бр./, тя е в размер на 28 454.88 лв., платени вповече при предходните условия на договаряне. По въпроса, дали цените, по които ЧТК е закупувала разходомери в процесния период, надвишават средните, вещите лица са отговорили, че в случая се касае за специфични апарати, които не са налични за продажба на дребно и вносителите не поддържат ценови листи за единични бройки. Офертите се изготвят от производителя, при всяко конкретно запитване. При формиране на цената значение имат заявените количества, срок на доставка, репутация на търговеца, начин на плащане и пр. В процесния период в РБ е имало само двама вносители на разходомери – Г.ЕООД – вносител на ЕЛСТЕР, и ЕСИДА ООД – вносител на ДРЕСЕР. Едва през 2007г. се появява на пазара нов вносител на разходомери – КАРАНА ООД. С оглед горното, вещите лица дават заключение, че цените на разходомерите, заложени в договора между ЧТК АД и Г.ЕООД са съпоставими с цените на продуктите на останалите доставчици за същия период, т.е. не се различават съществено от тях.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

         Ищецът се позовава на виновно бездействие на ответника, изразяващо се в непредприемане на мерки по прекратяване на договора с Г.ЕООД, след установеното неизпълнение на задължението на последното за изграждане на лаборатория в срок, т.к. при продължаване действието на този договор, ЧТК ЕАД е закупувала разходомери при неизгодни условия – а именно на цени, по-високи от средните на пазара. Основанието за търсене на отговорност за причинени на дружеството вреди, макар и непосочено буквално в исковата молба, е неполагане на дължимата грижа при осъществяване на управителните правомощия от страна на прокуриста. Задължението за управлението на предприятието с грижата на добрия търговец произтича от характера на дейността на прокуриста и може да бъде извлечена от отделни разпоредби в договора за прокура /например – освобождаване от отговорност за вреди, ако са предприети действия за тяхното намаляване или предотвратяване/.

Съдът намира, че съобразно данните по делото не се доказва на дружеството да са причинени описаните в исковата молба вреди, по следните съображения: От заключението на вещите лица не се установява ЧТК АД да е закупувало процесните разходомери на цени, по-високи от средните, в исковия период. Това обстоятелство ищецът е следвало да установи при условия на пълно доказване, т.к. то съставлява елемент от основанието на иска му. Действително е видно, че през 2007г. между същите страни за конкретен разходомер е сключен договор за доставка на по-ниски цени. Съдът обаче намира, че тези цени не касаят периода 2005-2006г., нито имат качеството на „средни”, поради което и не могат да служат за основа при преценката, дали са настъпили твърдените вреди в патримониума на ищеца. Следващият договор с Г.ЕООД е сключен и при различна пазарна конюнктура – установено е, че едва през тази година на пазара навлиза трети сериозен доставчик на разходомери, което при всички случаи рефлектира върху формирането на цената. На следващо място, този договор се явява ирелевантен за предмета на спора и поради това, че принципно по-ниски цени е можело да бъдат постигнати не само след прекратяването, но и по време на действие на договора от 2004г., т.к. в него е уговорено, че цените могат да се актуализират ежегодно. С оглед горното, съдът не констатира и наличие на непосредствена причинна връзка между непрекратяването на договора и новата цена за доставка от 2007 год. Останалите засегнати от страните спорни въпроси не могат да променят извода, че искът е неоснователен, поради това, че претендираните вреди не са настъпили, в какъвто смисъл е изложил и мотивите си първоинстанционният съд.

Тъй като изводите на двете инстанции по предмета на спора съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените за въззивната инстанция разноски, в размер на 3 000 лв., на основание чл.78 ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на Варненския апелативен съд, Т.О.

Р   Е   Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/19.04.2010г. по т.д.№ 723/2008г. по описа на ВОС.

         ОСЪЖДА Ч.Т.К.АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, да заплати на Н.Г.Д. с ЕГН ********** сумата 3000 /три хиляди/ лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: