Р Е Ш Е Н И Е № ……

Р Е Ш Е Н И Е № 121

Гр.Варна, 20.07. 2010г.

В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 06.07.2010г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.дело № 316 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.621 ТЗ.

Образувано е по подадена в срок жалба на НАП гр.София – молител в първоинстанционното производство, против решение на РОС № 21/16.04.2010г. по т.д.№ 62/2010г. по описа на съда, само в частта относно определената начална дата на състоянието на неплатежоспособност на А. ХХХХЕООД гр.Р., а именно - 31.12.2004г.

В нея се излага, че решението в обжалваната част противоречи на закона и е необосновано. Съдът не е съобразил установеното посредством заключението на вещо лице цялостно финансово-икономическо състояние на длъжника, от което е видно, че неплатежоспособността му е настъпила още през 2002г. Поради това се претендира решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде определена по-ранна начална дата на неплатежоспособността. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, като претендира да се постанови, че началната дата на неплатежоспособността на А. ХХХХЕООД съвпада с началото на ревизирания период по ДРА № 336/2002г. – 01.11.2000г. Длъжникът, призован при условията на чл.50 ал.2 ГПК, не е изразил становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по предмета на спора във въззивното производство, съдът взе предвид следното:

С ДРА № 336/29.10.2002г. за периода 01.11.2000г. – 30.06.2002г. на длъжника е определен размер на данъчни задължения за довнасяне към датата на издаването му в размер на 23 970.55 лв. и лихви за просрочие - 308.27 лв. Началото на ревизирания период по ДРА не може сам по себе си да обуслови началото на състоянието на неплатежоспособност, както претендира въззивната страна. От констатациите в цитирания ДРА е видно, че длъжникът е декларирал и внасял предварително установени чрез самоизчисление данъци въз основа на подадените от него данъчни декларации. Последващото установяване в различен размер на публично-правните задължения, респективно тяхната корекция в посока увеличение, извършено с данъчно-ревизионния акт, създава задължение за тяхното заплащане в законовия според чл.110 ДПК /отм./ срок - 14 дни от връчването на акта /04.11.2002г./. След изтичане на този срок, ДРА влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Именно състоянието на длъжника да изпълни установеното с влязъл в сила ДРА публично-правно задължение е предмет на изследване в настоящото производство – чл.608 ал.1 ТЗ.

От заключението на вещото лице се установява, че А. ХХХХЕООД е спряло да подава данъчни декларации за периода след 2005г. През 2002г. показателите за общото финансово - икономическо състояние на длъжника рязко спадат, както следва: коефициент на обща ликвидност – 0.74, коефициент на бърза и незабавна ликвидност – 0.03, коефициент на абсолютна ликвидност – 0.02, докато през предходната година са били над 1. През следващите две години коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност достигат и запазват нулеви величини. Стойността на показателите показва невъзможност на дружеството с наличните ликвидни активи да покрива текущите си задължения. От показателите за финансова автономност се установява свръхзадължеността на дружеството към края на 2002г. и през 2003г. През 2002г. е отчетен и отрицателен финансов резултат – загуба в размер на 63 000 лв., като във финансовия отчет са включени публичните задължения по ДРА № 336/2002г.

При съвкупната преценка на горните факти се налага изводът, че за начална дата на състоянието на неплатежоспособност следва да се определи датата 19.11.2002г. Тя от една страна съвпада с изискуемостта на непогасените в цялост задължения по ДРА № 336/29.10.2002г., а от друга кореспондира с установеното от вещото лице незадоволително общо финансово – икономическо състояние на длъжника в този и следващите периоди. Горното води на извода, че от този момент насетне А. ХХХХЕООД обективно и трайно не може да обслужва паричните си задължения, посочени в чл.608 ал.1 ТЗ, т.е. изпаднало е в състояние на неплатежоспособност.

Крайните изводи на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат, поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, в указания смисъл.

Така мотивиран, съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на РОС № 21/16.04.10г. по т.д.№ 62/2010г. В ЧАСТТА относно определената начална дата на състоянието на неплатежоспособност на А. ХХХХЕООД гр.Р., а именно - 31.12.2004г.,

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на състоянието на неплатежоспособност на А. ХХХХЕООД гр.Р. датата 19.11.2002г.

Препис от решението по чл.630 ал.1 т.1 ТЗ да се изпрати за обявяване в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от обявяването му в ТР, съгласно чл.633 ал.1 ТЗ, с касационна жалба пред Върховния касационен съд от страните по делото и лицата, посочени в чл.613а ал.2 ТЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.