Р Е Ш Е Н И Е № 44
Гр.Варна, 08.03.2011 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на 08.02.2011г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Д.Ч., като
разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 26/2011г. по
описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е въззивно, образувано по подадени в срок жалби от Й. *** и П.Й.Й. срещу решенията
на ДОС по т.д.№ 222/2009г.,
както следва:
1.
Против решение № 70/17.05.2010г. в частта, с което е прието за установено по
отношение на въззивниците, че СТРОИТЕЛНИ СИСТЕМИ НИТЕРА ООД гр.София има
вземане по запис на заповед, изд. на 01.06.2006г., с падеж 30.06.2006г.,
за сумата 111 207.24 лв. В жалбата се излага, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна.
Твърди се, че съдът се е произнесъл относно несъществуващ запис на заповед, а
именно - с падеж 30.06.2006г.; неправилно е счел, при констатирана
поправка на падежа, че записът на заповед е редовен от външна страна; не е
съобразил, че поправената дата на падежа е след датата на предявяването на
записа на заповед за плащане и пр. Поддържа се евентуално, че падежът на
менителничния ефект е настъпил на 15.06.2006г., поради което исковата претенция
по чл.415 вр. чл.422 ГПК е погасена по давност. Формулираният петитум е за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция, ведно с
присъждане на всички сторени разноски за двете инстанции.
2.
Против решение без номер от 15.11.2010г., с което по реда на чл. 247 ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваната част от решение
№ 70/17.05.2010г., досежно падежа на записа на заповед, който следва да се
чете: „30.11.2006г.” вместо „30.06.2006г.” Излага се, че не са налице
предпоставките на чл.247 ГПК за поправка на обжалваното решение, поради което
се претендира второто решение да бъде обезсилено или евентуално – отменено като
неправилно.
В
съдебно заседание жалбите се поддържат.
Въззиваемото
дружество изразява становище за неоснователност на въззивната жалба против
решението от 15.11.2010г., както и на жалбата срещу решението от 17.05.2010г.
Моли решенията да бъдат потвърдени.
За
да се произнесе в предметните предели на въззивното производство, съдът
съобрази следното:
Въз
основа на заявление от 07.07.2009г. по чл.417 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№ 161/2009г. по описа на РС – гр.Каварна, и представения с него
запис на заповед от 01.06.2006г., РС е издадал заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение, по силата на която е разпоредено въззивниците да
заплатят солидарно на въззиваемото дружество сумата 111 207.24 лв.,
дължима по записа на заповед с падеж 30.11.2006г., както и сумата 4 448.30
лв. – разноски по делото, и е издаден изпълнителен лист. Въззивниците са подали
своевременно възражения, че не дължат изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В резултат на това КРС е указал на заявителя СТРОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ НИТЕРА ООД гр.София да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата такса, т.к. в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена - чл.415 ал.2 ГПК.
Съобщението е връчено на 30.09.2009г., а исковата молба е депозирана по пощата
на 30.10.09г. При тези обстоятелства настоящото исково производство с правно
основание чл. 422 ал.1 вр. чл.415 ГПК се явява допустимо. Следва да се
отбележи, че с исковата молба такъв иск е бил предявен и относно вземане по
друг запис на заповед, изд. на 18.05.2006г. за сумата 53 000 лв., предмет
на ч.гр.д.№ 160/2009г. на КРС, който е отхвърлен и в тази част решението на ДОС
по т.д.№ 222/2009г. е влязло в законна сила.
Ищецът
излага, че между страните са съществували облигационни отношения по повод
извършени доставки и СМР на материали за сухо строителство, за което са
подписвани съответни договори, фактури и актове за извършени СМР. По тях са
останали неизпълнени договорни задължения на Й. ЕООД в размер на
134 488.12 лв. /без лихви/, видно от приложена справка. За гарантиране
вземанията на ищеца през 2006г. са били издадени 3 записа на заповед, един от
които - процесният за сумата 111 207.24 лв. Поради неплащане на задълженията
били образувани заповедни производства по два от записите на заповед и след
възражението на ответниците се предявява настоящият иск, за да се признае за
установено, че сумите по тях се дължат.
В
срока по чл.367 ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват
становище, че предявеният иск е частично основателен. Според тях, ищецът не е
съобразил всички извършени между страните плащания по издадените фактури за
доставка на материали, освен това възразяват, че тези вземания са погасени по
давност.
В
първото съдебно заседание ответниците заявяват, че са подписали записите на
заповед и потвърждават, че те са издадени с гаранционна функция досежно
каузални отношения между страните, по които има частично изпълнение. Изразяват
готовност, след уточняване размера на задълженията посредством назначаване на
вещо лице, същите да бъдат изплатени.
В
последното съдебно заседание, след приемане на заключението на вещото лице,
процесуалният представител на ответниците прави следните уточнения на
подадения от тях отговор по чл.367 ГПК: 1.Възражението за погасителна давност
касае както вземанията на ищеца по каузалните правоотношения, на основание
чл.110 ЗЗД, така и тези по абстрактните сделки, на основание чл.531 ТЗ. 2.
Издадените записи на заповед са нередовни от външна страна, което ги прави
недействителни. В частност това възражение касае следните елементи от
съдържанието им: извършена поправка на падежа на ЗЗ от 01.06.2006г. чрез
зачеркване и нанасяне на нов падеж, неправилно отразяване на данните от
документа за самоличност на управителя Й., пороци при предявяване на
менителничните ефекти за плащане, чиито дати не съвпадат с тези на падежа,
непосочване на фирмата срещу „издател” и пр. По повод така направените
уточнения ищецът възразява, че те не следва да се ценят от съда, т.к. съдържат
навеждане на нови факти, срокът за което е изтекъл в първото съдебно заседание.
В депозираните писмени бележки след даване ход на устните състезания
ответниците репликират, че за формалната страна на записа на заповед съдът
следи служебно, поради което не е налице позоваване на факти, за които
възможността е преклудирана.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно
от оригинал на запис на заповед, издаден в гр.Варна на 01.06.06г., Й. ***, чрез
представляващия П.Й., неотменимо и безусловно се е задължило да заплати по този
запис на заповед сумата 111 207.24 лв. на СТРОИТЕЛНИ СИСТЕМИ НИТЕРА ООД гр.София
с падеж 15.06.2006г., зачеркнат и променен на 30.11.2006г. Срешу „издател” е
положен подписът на П.Й., отделно той се е подписал и като поръчител, под
текста: „Авалирам лично горното задължение, при условията, при които е поето”.
Съдът намира, че записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити,
посочени в чл.535 ТЗ, вр. чл.536 ал.1 и 3 ТЗ, поради което е действителен.
Данните под подписите на издателя и авалиста /собственоръчно изписване, че
записът на заповед е предявен за плащане, дата 01.06.2006г., подпис на
представляващия издателя и печат/ са без значение за валидността му, в частност
- не създават неопределеност на падежа. Предвид липсата на спор между страните,
съдът приема, че причината за издаването на записа на заповед е да се гарантира
изпълнението на задълженията на Й. ЕООД за заплащане на парични суми по
фактури, двустранно осчетоводени, досежно дължимия по тях остатък.
Същевременно, не би могло да се установи конкретният запис на заповед точно кои
суми включва, поради това, че през 2006г. са били издадени няколко записа на
заповед в тази връзка, а липсват писмени установителни договори /споразумения
или рекапитулации/ за окончателно дължимите между страните суми, евентуално с
включени лихви към определен момент, с които ЗЗ да могат да се свържат.
С
оглед горното, правилни са изводите на ДОС, че между страните съществуват
паралелно каузални и менителнични отношения, непогасени чрез плащане, без да
може да бъде направена категорична връзка между тях, а предмет на иска е
оспореното вземане по абстрактната сделка.
По
възраженията на ответниците, съдът намира следното:
Тези,
изложени в писмения отговор, са във връзка със задълженията на Й. ЕООД по
каузалните правоотношения. Съдът намира, че те не могат да се отразят върху
изхода от спора, поради следното: Ако се приеме, както страните не спорят, че
съществува връзка между договорните отношения и записа на заповед от
01.06.2006г., то по делото е установено, че съобразно счетоводните записвания и
на двамата търговци задълженията на едноличното дружество по издадените фактури
към настоящия момент надвишават размера на сумата по записа на заповед, т.е. не
е налице погасяване на задължението по ЗЗ чрез плащане. Също така, ако се
приеме частична идентичност между вземанията по фактурите и по записа на
заповед, доколкото дължимите суми по фактури са по-големи, следва изводът, че
погасителната давност досежно първите е била прекъсната с издаването на ЗЗ на
01.06.2006г., по аргумент от чл.116 б.А ЗЗД, а след тази дата до предявяване на
заявлението по ч.гр.д.№ 161/2009г. на КРС новата погасителна давност по чл.110
ЗЗД не е изтекла.
По
останалите възражения, наведени пред съда извън преклузивния срок по чл.367
ГПК, съдът приема следното: Независимо от последиците, визирани в чл.370 ГПК,
следва да бъдат разгледани доводите, касаещи редовността на записа на заповед
от външна страна, т.к. те са относими към неговата действителност и годност да
материализира парични притезания. Съдът счита, че сочените от въззивниците
дефекти не са съществени и не могат да се отразят върху извода за редовност на
ЗЗ, направен по-горе. Допълнително следва да се отбележи само, че поправката на
падежа от 15.06.2006г. на 30.11.2006г. така, както е направена, също не се
отразява върху редовността на менителничния ефект. Същата би била релевантна в
хипотезата на чл.530 ТЗ, твърдения в какъвто смисъл ответниците изобщо не са
изложили пред първата инстанция.
С
оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен. Паричното вземане, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 161/2009г. по чл.417 ГПК, на основание запис
на заповед, издаден на 01.06.2006г. с падеж 30.11.2006г. за сумата
111 207.24 лв. съществува, т.к. записът на заповед е редовен и вземането
не е погасено, вкл. по давност. Изводите на двете инстанции по този спор
съвпадат и обжалваното в тази част решение следва да бъде потвърдено.
Следва
да бъде потвърдено и решението от 15.11.2010г., доколкото същото е допустимо и
постановено в съответствие с чл.247 ГПК. Безспорно се установява, че съдът е
допуснал техническа грешка в индивидуализацията на записа на заповед от
01.06.2006г., като в решението си по чл.422 ГПК се е произнесъл именно относно
вземането, предмет на ч.гр.д.№ 161/2009г. на КРС, дължимо по запис на заповед с
падеж - 30.11.2006г.
По
изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 70/17.05.2010г. по т.д.№ 222/09г. по описа на ДОС в частта, с което на
основание чл.422 ГПК е прието за установено по отношение на Й. *** и П.Й.Й., че
СТРОИТЕЛНИ СИСТЕМИ НИТЕРА ООД гр.София има вземане по запис на заповед, издаден
на 01.06.2006г., за сумата 111 207.24 лв.; и решение без № от 15.11.2010г.
по същото дело, с което по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в обжалваната част от решение № 70/17.05.2010г., досежно
падежа на записа на заповед, който следва да се чете: „30.11.2006г.” вместо
„30.06.2006г.”.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: