РЕШЕНИЕ
№ 91/24.06.2010 г. град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На осми юни 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Петя Хорозова
при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 253 по описа за 2010 г. докладвано от З.Златилова и за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 268 и сл. ГПК.
Образувано е по жалбата на „Х.А.А.А.” ООД със седалище гр. С. срещу решение № 77/25.02.2010г. постановено по т.д.740/2009 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е уважен иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ предявен от синдика на „С.Т.”ООД / в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна срещу длъжника и въззивника за прогласяване нищожността на извършени след началната дата на неплатежоспособността плащания на сумата 164 574 лв. представляваща вноски по договори за лизинг сключен между длъжника и „Х.А.А.А.” ООД.
Наведени са доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на активна процесуална легитимация на синдика и евентуално неправилност поради противоречие с материалния закон при тълкуване на предпоставките на иска по чл.646 ал. 2 т.1 ТЗ, поради което се иска обезсилването му и прекратяване на делото, евентуално отмяната му и отхвърляне на иска като недоказан.
Синдикът на „С.Т.” ООД оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в отговора по нея съображения.
Длъжникът „С.Т.” ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и е допустима.
След проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. Доводите, че синдикът не разполага с процесуална легитимация да предяви иск по чл. 646 ал. 2 т.1 ТЗ се основават на изолираното тълкуване на текста на чл. 649 ал. 1 от ТЗ. Правомощията на назначения в производството по несъстоятелност синдик, да предявява всички отменителни искове се извеждат от разпоредбата на чл. 658 ал. 1 т. 5 ТЗ, с която на синдика е вменено задължението да издирва и уточнява имуществото на длъжника. Израз на разбирането че синдикът е активно процесуално легитимиран да предявява искове по чл. 646 е текстът на чл. 621а ал. 3 т. 3 ТЗ. С особените правила в производството по несъстоятелност законодателят изрично е въвел забраната за оттегляне или отказ на предявен от синдик или кредитор иск по чл. 645 ал. 3, чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Текста на чл. 649 ал. 1 ТЗ на който се позовава страната е специален, той касае само преклузивния едногодишен срок за предявяване на другите отменителни искове и поради това въз основа на него не може да бъде изведен аргумент за липсата на активна процесуална легитимация на синдика да предяви иск за прогласяване на нищожността на сделките по чл. 646 ТЗ.
В качеството си на инстанция по съществото на спора въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правна квалификация 646 ал. 2 т.1 ТЗ, която се извежда от въведените с исковата молба факти. Безспорно в отношенията между страните е, че с решение № 371/28.07.2008 г. по т.д. 690/2008 г. на ВОС е обявена неплатежоспособността на „С.Т.” ООД с начална дата 27.11.2006 г. и че по сключен договор за финансов лизинг от 2007 г длъжникът е платил общо 164 574 лв. с ДДС представляващи стойността на лизинговите вноски за периода от началната дата на неплатежоспособността до откриването на производство по несъстоятелност.
Ответникът „Х.А.А.А.” ООД оспорва иска като недоказан по съображения, че в резултат на извършеното от длъжника плащане в подозрителния период имуществото на длъжника не се е намалило, тъй като последният е получил като насрещна престация актив под формата на облигационно право на ползване на 2 бр. леки автомобили за периода от сключване на договора за финансов лизинг до неговото прекратяване.
Доводите на ответника, че предпоставка за уважаване на иска по чл. 646 ал. 2 т.1 ТЗ е извършеното от длъжника плащане в подозрителния период да е намалило имуществото на длъжника, не намират опора в закона. Законодателят дефинира като увреждащо действие или сделка всяко изпълнение на парично задължение в подозрителния период. Целта е справедливо удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността, по арг. от чл. 648 ТЗ. В този смисъл е решен същественият материалноправен въпрос относно предпоставките за уважаване на отменителния иск по чл. 646 ал. 2 т. 2 от ТЗ в практиката на ВКС в постановените при действието на новия ГПК решения на тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 114/3.08.2009 г. по т.д.644/2008 г. на І т.о; решение №9/1.02.2010 г. на ВКС по т.д. 536/2009 г. І т.о;.
Поради изложеното настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК потвърждава обжалваното решение.
Направеното пред въззивната инстанция искане за присъждане на съдебни разноски в полза на ищеца, чийто иск е уважен е неоснователно. Съдебни разноски за въззивната инстанция не се присъждат, тъй като се дължат заплатените такива / чл. 78 ал. 1 ГПК/, а доказателствата за извършването им са представени след приключване на устните състезания.
Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/25.02.2010г. постановено по т.д.740/2009 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която се прогласява нищожността по отношение на кредиторите на „С.Т.” ООД /в несъстоятелност/, със седалище гр. Варна на извършените от длъжника „С.Т.” ООД действия, представляващи изпълнение на парично задължение в полза на „Х.А.А.А.” ООД със седалище гр. С., по договор за финансов лизинг на обща стойност 164 433,16 лв. , по иска на „С.Т.” ООД / в несъстоятелност/ с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, както и в частта за присъдените съдебни разноски и държавни такси.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал.1от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ :