Номер 47/15.03.2011 г. град Варна
На двадесет и втори февруари Година 2011 в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
АНЕТА БРАТАНОВА
Секретар Д.Ч.
като разгледа докладваното от Мара Христова
в.т. дело номер 24 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на И.К.Н. *** срещу решение №344/09.07.2010 г. по т.д. №84/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от него против ЗК „Б.И.” АД гр. София иск по чл.226 КЗ вр. с чл.267 КЗ и чл.273 КЗ за разликата над присъдените 17 500 лв. до претендираните 80 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.09.2006 г. ПТП; в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдените 902,80 лв. до претендираните 6 902,80 лв. Въззивникът обжалва и допълнително решение №555/22.11.2010 г., с което на осн. чл.250 ГПК вр. с чл.247 ГПК е допълнено решение №344/09.07.2010 г., с което е отхвърлен предявения иск по чл.86 ЗЗД за разликата над 7 519,89 лв. до предявения с исковата молба размер от 34 326,97 лв..
Въззивникът счита първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявените искове се уважат изцяло ведно с присъждане на разноски.
В депозирания писмен отговор въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа направеното пред първата инстанция възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.
Жалбите са подадени в срок от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са допустими.
Варненскиат апелативен съд с оглед наведените в жалбите доводи и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото производство са предявените от И.К.Н. обективно съединени искове по чл.226 КЗ вр. с чл.267 КЗ и чл.86 ЗЗД за разликата над 17 500 лв. до предявените 80 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от настъпило на 28.09.2006 г. ПТП, ведно със законната лихва за забава върху главницата включваща и изплатеното от застрахователя обезщетение от 12 500 лв., считано от датата на събитието до предявяването на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, съответно от датата на събитието до изплащане на обезщетението – 04.07.2007 г., за разликата над присъдените 7 519,89 лв. до предявените 34 326,97 лв., както и исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 902,80 лв. до претендираните, след допуснато от съда изменение на този иск, 6 902,80 лв.
В останалите осъдителни части, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Страните не спорят относно обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица „Гражданска отговорност” №04/5060053321 със срок на действие от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., с ответника ЗК „Б.И.” АД гр. София, сключена със собственика на л.а. „Ауди 80” с ДК №В ХХХХ КК, Т.З.Д., син на водача, причинил ПТП на 28.09.2006 г. З. Д.. От доказателствата по делото безспорно се установява, че по щета ГО №200721040010200041 от 12.04.2007 г. застрахователят – ответното дружество е определил сума за изплащане на ищеца, като обезщетение за неимуществени вреди от 12 500 лв., изплатени на същия на 04.07.2007 година.
Досъдебното производство е прекратено с постановление на ОП – Варна от 09.03.2007 г., поради което в настоящото производство съдът следва да изследва налице ли са предпоставките на деликта относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от протокола за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила относно възприетите от длъжностното лице данни за местопроизшествието, автомобилът на починалия водач на „Ауди 80” З. Д. се е намирал в най-крайното ляво платно за движение по посока гр. Добрич, при три платна за движение, от които две за движещите се автомобили в посока гр. Добрич и едно за тези, движещи се в посока гр. Варна. Установено е наличието на две спирачни следи, първата започваща от средната прекъсната линия между двете платна по посока гр. Добрич, а втората – от платното за изпреварване също в посока гр. Добрич и завършваща под предна лява гума на л.а. „Ауди 80”. Лекият автомобил, управляван от пострадалия ищец, е намерен изцяло в най- крайното ляво платно по посока гр. Добрич, съответно в най- крайното дясно по посока гр. Варна, предвидено за движение на превозните средства в тази посока. Установени са повреди на л.а. „Москвич” в резултат на силен челен удар отпред назад в предна лява половина. Шофьорската седалка е деформирана отпред назад. Лявото предно колело е влязло в купето и е на 15 см. пред седалката на водача. Купето е разкъсано в зоната на педалите за управление, като същите се намират пред дясна предна седалка. Предният колан на водача е разтопен. От постановлението за прекратяване на наказателното производство на ОП-Варна се установява, че скоростта на движение на л.а. „Ауди” към момента на удара е била около или над 110 км/ч при гранична скорост при влизане в завоя -96 км/ч. Причина за ПТП е именно движението на л.а. „Ауди” с превишена скорост при съществуващо ограничение от 90 км/ч, в резултат на което е навлязъл в лентата за движение на насрещно движещите се превозни средства, където в момента на челния удар се е намирал управлявания от пострадалия Н. лек автомобил „Москвич”. В резултат на удара л.а. „Ауди” се е възпламенил, като огънят се е прехвърлил и върху предната част на л.а. „Москвич”, в който с притиснати долни крайници се е намирал Н.. Прието е, че З. Д. е починал в резултат на собственото си противоправно поведение, което е и в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия Н. една тежка и няколко средни телесни повреди. Наказателното производство е прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.4 НПК поради смърт на дееца.
Горепосочените изводи относно авторството на деянието и неговата противоправност се подкрепят и от останалите доказателства по делото и отразеното в щета №41/2007 г. на ЗК „Б.И.” АД по застрахователната полица, където е посочена вината на причинителя на ПТП починалият водач на л.а.”Ауди” З. Д., поради което с решение по протокол от 15.05.2007 г. на УС на ответното дружество е одобрено изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 12 500 лв, платено на 04.07.2007 година.
От приложените епикризи, медицинско направление, решение на ТЕЛК и амбулаторни листи безспорно се установява и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите в резултат на него увреждания на ищеца. По делото е назначена СМЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, се установяват конкретно и в хронологична последователност всички претърпени от ищеца травми, а именно: счупване на дясна бедрена кост, счупване на малеолите на дясна глезенна става, счупване и изкълчване на ставата на Лист-Франк на ляво ходило, счупване на дясна патела, счупване на ляв ацетабулум /тазовата половина на дясна ТБС/, счупване на лакътна кост на дясна ръка,термична травма от 2 и 3 степен на голяма площ от лява гръдна половина, травма в областта на гръдния кош, придружена с левостранен хемоторакс и дихателна недостатъчност, коремна травма с разкъсване на слезка, кървене от разкъсани тънки черва и кръв в коремната кухина 1 500 мл, причинило и остра кръвозагубна анемия. Три от описаните увреждания водят до временно опасно за живота състояние и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания, особено изгарянията, разкъсванията в корема и счупените кости водят до много силни болки и страдания, лишения и дискомфорт. В резултат на получените телесни увреждания е било наложително извършване на оперативни интервенции с цел спасяване живота на ищеца, които от своя страна също са свързани с болки и страдания. Общият оздравителен процес е протекъл в период от около 12 месеца, завършил с трайна нетрудоспособност, определена от ТЕЛК на 80%. Невъзможно е пълно възстановяване на увреждането на колянната става, тазобедрената става и на лявото стъпало. Развитите артрозни промени ще се усложняват за в бъдеще, тъй като е налице разрушаване на тазобедрената става в ляво, поради което ще се наложи замяната й с изкуствена става, също и замяна на дясната коленна става и артродеза на ляво стъпало. Към датата на СМЕ вещото лице е установило скъсяване на левия крак с 3 см., ограничени и болезнени движения в лява тазобедрена става, както и деформирана дясна колянна става с изразени артрозни промени и болезнено ограничени движения, деформирано ляво стъпало и ограничени движения в двете глезенни стави. Налице са следи от изгаряне и кожна пластика по лява гръдна и коремна половина. Поради образуваните цикатрициални изменения абдукцията на лява раменна става е ограничена до 90 градуса. Затруднена е походката на ищеца, накуцваща с помощно средство – патерици. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че и понастоящем ищецът е на болкоуспокояващи, тъй като оздравителния процес не е приключил.
Пред окръжния съд е прието заключение и на съдебно - психиатрична експертиза, от което се установява, че ищецът страда от посттравматично стресово разстройство, предизвикано от ПТП, от продължителното лечение и множеството медицински намеси. И до настоящия момент той не е в състояние да преработи рационално психотравмата, като е налице свръхценна разработка на събитието. В актуалното му психично състояние липсва вътрешно равновесие, като преобладава депресивния фон на преживяното. Постравматичното стресово разстройство има голяма продължителност и често са налице симптоми през целия живот.
Показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели установяват посочените по-горе обстоятелства – момента на увреждането, неговия характер, отражението му върху живота на пострадалия ищец, измененията в характера му. В този смисъл са показанията на съпругата на ищеца св. Недялкова, които съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, както и на св. А.. Последният свидетелства за това, че ищецът е лежал близо 7-8 месеца след катастрофата, след което се е придвижвал в инвалидна количка. Ползвал е след това и патерици. Преживява стреса постоянно и се страхува да се вози в кола.
Ответното дружество поддържа и пред настоящата инстанция възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на това, че ищецът е бил без предпазен колан. В протокола за оглед на местопроизшествието е отразено, че предпазният колан е стопен от огъня. Вярно е, че вещото лице, изготвило СМЕ не сочи увреждания по тялото на ищеца от предпазен колан, но с оглед механизма на ПТП, описан по-горе в мотивите, настоящият състав на съда приема, че такова съпричиняване не е налице. Предпазният колан по никакъв начин не би могъл да предпази ищеца, тъй като се касае за челен удар и приклещване в резултат на него на пострадалия на шофьорската седалка. Ответникът не е поискал ангажиране на други доказателства, поради което позоваването в писмения отговор на жалбата на изготвено заключение на СТЕ е несъстоятелно.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявените срещу ЗК „Б.И.” АД искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр. с чл.267 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Касае се за прекия иск на увредения срещу застрахователя, за уважаването на който ищецът следва да докаже в процеса наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахования спрямо увреденото лице.
Съобразно изложеното по-горе в мотивите, съдът приема, че в случая застрахован е собственикът на л.а., причинил ПТП, Т.З.Д., а водачът З. Д. е починал при катастрофата. Съгласно чл.257 ал.2 КЗ застраховани лица са както собственикът на моторното превозно средство, така и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. В конкретния случай водачът на л.а. „Ауди” е баща на застрахования, поради което и предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочената застрахователна полица „Гражданска отговорност”, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, отговорността на ЗК „Б.И.” АД гр. София следва да се счита за ангажирана. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 КЗ при застраховка „Гражданска отговорност” е функционална на деликтната. Следователно застрахователят по риска ЗК „Б.И.” АД гр. София отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващи се на първо място в претърпените от ищеца увреждания и свързаните с тях болки и страдания.
По отношение репарацията на претърпените неимуществени вреди от ищеца съобразно правилото на чл.52 ЗЗД и отсъствието на съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, настоящият състав на съда отчита изцяло всички обстоятелства по причинените увреждания на организма на пострадалия ищец, както и претърпените болки и страдания от тях и наложилите се медицински интервенции, някои от които животоспасяващи, подробно описани по-горе в мотивите на решението. Съдът съобрази и продължителността на оздравителния процес, настъпилото допълнително влошаване, наличното посттравматично стресово разстройство, осакатяването на ищеца, неговата възраст, както и неблагоприятната бъдеща прогноза, поради което и на осн. чл.52 ЗЗД по справедливост определя общо обезщетение за неимуществени вреди на И.К.Н. в размер на сумата от 80 000 лева. От това обезщетение се приспада изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 12 500 лв. и на ищеца следва да се присъди оставащата разлика от 67 500 лв., до който размер исковата претенция е основателна и доказана.
Като е уважил иска за сумата от 17 500 лв., окръжният съд е постановил в частта за разликата над тази сума до 67 500 лв. неправилно решение, което следва да бъде изменено, като на ищеца се присъди допълнително обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв.
Застрахователят дължи обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД считано от датата на увреждането 28.09.2006 г., претендирано от ищеца върху обезщетението за неимуществени вреди до датата на завеждане на исковата молба в размер общо на сумата от 34 326,97 лева. При определяне на обезщетението за забава, съдът съобрази извършеното на 04.07.2007 г. доброволно плащане от застрахователя на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 500 лв., поради което исковата претенция върху тази главница е дължима до датата на извършеното плащане в размер на сумата от 1 309,74 лв., изчислена от съда по компютърна програма „Апис финанси”. В отношенията с пострадалия застрахователят отговаря вместо застрахования за причинените от него вреди в резултат на деликт. Той отговаря и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице – чл.223 ал.2 КЗ. Затова и по арг. от чл.84 ал.3 ЗЗД върху присъдената с настоящото решение сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането 28.09.2006 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира обезщетение за забавено плащане върху исковата сума до датата на предявяване на исковата молба, която самостоятелно предявена искова претенция е основателна и доказана до размера на сумата от 21 485,42 лв., изчислена от съда по компютърна програма „Апис финанси”. Или общо дължимото обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД настоящият състав на съда намира за основателно до размера на сумата от 30 315,05 лв., от която сума 22 795,16 лв. по настоящото решение и 7 519,89 лв., присъдени с първоинстанционното решение. За разликата до предявения размер от 34 326,97 лв. искът се отхвърля.
Като е уважил исковата претенция за сумата от 7 519,89 лв. и я отхвърлил до предявения размер от 34 326,97 лв., окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част за разликата над 7 519,89 лв. до 30 315,05 лв. неправилно допълнително решение, което следва да се измени в тази му част и потвърди в отхвърлителната му част над 30 315,05 лв. до предявения размер.
По иска за имуществени вреди съдът съобрази следното:
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в направени от него разходи за лечение, лекарства и съпътстващи разходи първоначално за сумата от 1 665,15 лв. В хода на делото съдът е допуснал изменение на тази искова претенция с още 6 000 лв., претендирани като бъдещи разходи за закупуване на колянна и бедрена изкуствени стави.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ, се установява, че ищецът е направил разходи, свързани с уврежданията от 860 лв. за остеосинтезни материали и 42,80 лв. – потребителски такси в МБАЛ „Св. Анна” или общо разходи от 902,80 лв., до който размер тази искова претенция е основателна и доказана. В останалата й част до предявения размер същата се отнася до бъдещи разходи, свързани с подмяна на увредените стави с изкуствени т.е. не съставлява обезщетение за настъпила имуществена вреда. Претендираният разход е за бъдеще време, който с оглед характера на увреждането, цената на материала и разноските подлежи на установяване по размер, поради което исковата претенция в тази й част е неоснователна и се отхвърля.
Като я е отхвърлил, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която ответното дружество ЗК „Б.И.” АД гр. София е осъдено да заплати на ищеца разноски от 1 220,15 лв..
Съразмерно с уважената част от исковете и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се присъждат сторените от него разноски за първа инстанция в размер общо на сумата от 4 614,27 лева. На същия не се присъждат разноски за въззивната инстанция, тъй като такива не са направени. По тези съображения не се присъждат разноски за настоящата инстанция и на въззиваемия ЗК „Б.И.” АД гр. София.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК, тъй като ищецът – въззивник е освободен от внасяне на държавна такса и окръжният съд е пропуснал да осъди ответника ЗК „Б.И.” АД гр. София за дължимата държавна такса по исковете, същият следва да бъде осъден да ги заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд, както и държавната такса по въззивната жалба съобразно уважената част, в размер общо на сумата от 5 923,07 лв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №344/09.07.2010 г., допълнено с решение №555/22.11.2010 г., по т.д. №84/2010 г. на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част по иска по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 17 500 лв. до 67 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца И.К.Н. ***, неимуществени вреди в резултат на ПТП на 28.09.2006 г.; в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 7 519,89 лв. до 30 315,05 лв., както и в осъдителната част за присъдените на ищеца съдебно-деловодни разноски от 1 220,15 лв. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК 831510265, гр. София, ул. „Б.” №8, представлявано от Р.И.Д., да заплати на И.К.Н., ЕГН **********,***, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и психическо затормозяване в резултат на получени при ПТП на 28.09.2006 г. увреждания, на осн. чл.226 КЗ вр. с чл.273 КЗ и чл.267 КЗ, ведно с обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница, считано от датата на увреждането 28.09.2006 г. до предявяването на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на сумата от 21 485,42 лв., както и обезщетение за забавено плащане на сумата от 12 500 лв., представляваща доброволно изплатено от ЗК „Б.И.” АД гр. София обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането 28.09.2006 г. до датата на извършеното плащане 04.07.2007 г. в размер на сумата от 1 309,74 лв., или общо сумата от 22 795,16 лв. по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всички посочени по-горе главници, считано от датата на подаване на исковата молба 07.10.2009 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК 831510265, гр. София, ул. „Б.” №8, представлявано от Р.И.Д., да заплати на И.К.Н., ЕГН **********,***, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сторените от него разноски за първа инстанция в размер общо на сумата от 4 614,27 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК 831510265, гр. София, ул. „Б.” №8, представлявано от Р.И.Д., да заплати на осн. чл.78 ал.6 ГПК в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 5 923,07 лв., представляваща дължимата държавна такса по предявените от И.К.Н. срещу ЗК „Б.И.” АД гр. София искове и по подадената от И.К.Н. въззивна жалба, предмет на разглеждане по в.т.д. №24/2011 г. по описа на Варненски апелативен съд, за която сума да се издаде служебно изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани отхвърлителни части.
В осъдителните му части, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.