В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди
и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ
ХОРОЗОВА
при участието
на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Хорозова
в.т.дело № 201 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Ц.В.К. ***С. е подал въззивна
жалба срещу решение № 15/12.01.2010г. на ДОС, постановено по гр.д.№ 254/2009г.,
с което спрямо него е прието за установено, че присъдената сума по ч.гр.д.№
297/2008г. по описа на ДРС в размер на 30 000 лв. въз основа на запис на
заповед, издаден на 06.01.2006г. от А.А.Д., е недължима,
поради недействителност на ценната книга; и с което е прието за установено, че
сумата от 30 000 лв. по същия запис на заповед не му се дължи и от
поръчителя Б.А.Д. – П.. Със същото решение въззивникът
е осъден да заплати държавна такса по сметка на ДОС по предявените искове в
размер на 2 400 лв., а с определение от 18.02.2010г. решението е изменено
в частта за разноските, като въззивникът е осъден да
заплати допълнително адвокатско възнаграждение в полза на адв.
Г.Н. – пълномощник на Б.А.Д., по реда на чл.38 от ЗА. Срещу определението въззивникът е подал частна жалба, която е присъединена за
разглеждане в настоящото производство, видно от определение № 206/30.04.2010г.
по ч.т.д.№ 202/2010г. по описа на ВАпС.
В жалбите
се излага, че постановените по гр.д.№ 254/2009г. на ДОС съдебни актове са
недопустими, евентуално – незаконосъобразни. Претендира се същите да бъдат
обезсилени или отменени, като по същество се отхвърлят исковите претенции и
искането за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбите са
депозирани в срок, от легитимирана страна против подлежащи на обжалване актове,
внесени са дължимите държавни такси, поради което подлежат на разглеждане по
същество.
Насрещната
страна Б.Д.-П. чрез процесуалния си представител – адв.Г.Н.
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че постановеното от ДОС решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗА.
За да се произнесе по предмета на въззивното производство, съдът съобрази следното:
В исковата
молба Б.Д.-П. твърди, че в качеството си на поръчител по запис на заповед,
издаден от А.Д. и с поемател Ц.К.,***/08г. на
Добричкия районен съд по реда на чл.237 б.е ГПК /отм./ солидарно с А.Д. да
заплати на Ц.К. сумата от 30 000 лв. Навежда съображения, че не дължи
заплащане на така посочената сума по процесния запис
на заповед, тъй като подписът, положен за поръчител, не е нейният, като тя не е
подписвала ценната книга. Освен това счита, че падежът по записа на заповед не
е определен съгласно изискванията на закона, което го прави недействителен. Моли
да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата не дължи
сумите по издадения изп.лист по ч.гр.д. № 297/08г. на
ДРС. Претендира и разноски по спора.
В отговора
си А.Д. счита искът за допустим и основателен. Допълнително навежда като
основание за недължимост от негова страна на сумата
по записа на заповед обстоятелството, че той не е подписал като издател процесната ценна книга, а е положил подпис за поръчител в
непопълнена бланка. Освен това твърди, че няма никакви парични задължения към поемателя по записа на заповед. Предявява и установителен иск против Б.Д.-П. и Ц.К., че не дължи сумите
по изп. лист по
ч.гр.д. № 297/08г. на ДРС, на същите основания.
Ц.К. оспорва допустимостта и
основателността на първоначално предявения иск. Прави възражение, че ищцата е
пропуснала срока по чл.244, ал.1 ГПК /отм./ да обжалва издадения срещу нея
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание
и този пропуск не може да се поправи по реда на предявяване на установителен иск. По същество се позовава на направено от Б.П.
и А.Д. по изп.д. № 33/2008г. на ЧСИ № 736 с район на
действие ДОС признание на дълга по изпълнителното дело /респ. по изпълнителния лист
по ч.гр.д. № 297/2008г. на ДРС/. Заявява, че Б.П. не е положила лично подписа
си пред поемателя по записа на заповед и ако се окаже,
че подписът след поръчител не е неин, е налице измама. По отношение на иска, предявен
от А.Д., счита същия за недопустим, тъй като Д. няма правен интерес от предявяването му, а освен това искът е
предявен като „инцидентен”, без да са налице предпоставките на чл.212 ГПК.
Налице е подпис върху записа на заповед на А.Д., поради което той валидно се е
задължил по него и дължи сумата от 30 000 лв., дори да се приеме, че се е
подписал като поръчител.
Предявените искове са с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
С оглед становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прави следните фактически изводи:
С определение № 21/20.02.2008г. по
ч.гр.д. № 297/08г. на ДРС на основание чл.237 б. „Е” ГПК /отм./ А.Д., в
качеството му на издател, и Б.П., в качеството й на поръчител, са осъдени
солидарно да заплатят на Ц.В.К. сумата от 30 000 лв., съставляваща дължимо
и незаплатено парично задължение по запис на заповед
от 06.01.2006г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2008г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 600 лв. - разноски
по делото. Постановено е да се издаде в полза на молителя Ц.К. изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп.д. №
33/2008г. на ЧСИ с рег. № 736 с район на действие ДОС.
Не се спори между страните, а и не се
сочат доказателства определението по ч.гр.д. № 297/08г. на ДРС да е обжалвано
по реда на чл.244, ал.1 ГПК /отм./. Молба на осн.
чл.250 ГПК /отм./ за спиране на производството по изп.д.
№ 33/2008г. на ЧСИ № 736 е подал А.Д., но същата като просрочена е оставена без
разглеждане с определение № 69/30.04.2008г. по ч.гр.д. № 765/08г. на ДРС.
Видно от процесния
запис на заповед, издателят му А.Д. и поръчителят Б.Д.-П. са се задължили да
заплатят на поемателя Ц.К. сумата от 30 000 лв.
в брой до 28.02.2006г. Падежът е вписан в началото на ценната книга с цифри - 28.02.2006г.,
както и в края на изявлението на издателя и поръчителя с израза „до
28.02.2006г.” и словом изрично – „двадесет и осми февруари 2006г.”.
Съобразно направеното оспорване на
автентичността на документа по отношение подписите на издателя /платец/ и
поръчителя е назначена СГЕ, чието заключение категорично установява, че
подписите след „платец” и след „поръчител” не принадлежат съответно на
посочените в документа лица, като подписът след „поръчител” е положен от А.Д.. Ирелевантен за спора е въпросът дали целият ръкописен текст
на записа на заповед или каква негова част е изпълнена от А.Д..***., когато е прието
заключението на вещото лице, страните не са оспорили същото и не са поискали
назначаване на нова експертиза за проверка на направените в него констатации.
Видно от подадена по изп.д.
№ 33/2008г. на ЧСИ № 736 с район на действие ДОС молба от длъжниците от
30.10.2008г., А.Д. и Б.П. правят изявление, че преди завеждане на
изпълнителното производство са заплатили 6000 лв., за което представят
доказателства, и още 2000 лв. в брой в представителния магазин на фирмата в
гр.Добрич, като се моли след становище от взискателя
да се преизчисли размерът на дълга, с оглед
предлагане на погасителен план за остатъка. В с.з. на 19.11.2009г.
пълномощникът на Б.П. прави изявление, че спорът е породен от отношения между
поръчителя по записа на заповед и дружеството на бащата на Ц.К..
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за недължимост на сумата от 30 000 лв. от издателя и
поръчителя по една и съща ценна книга, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист по реда на чл.237 ГПК /отм./, са допустими. Разглеждането им в едно
производство е възможно, независимо от това, дали вторият иск е инцидентен по
съществото си, като на практика ДОС е упражнил правомощията си по чл.213 ГПК.
Отделно от това, въззивната
инстанция намира за неоснователни доводите на Ц.К. за недопустимост на иска на Б.П.
поради изпускане на срока по чл.244,ал.1 ГПК /отм./ и нереализиране
на този процесуален ред за защита, по следните съображения: При издаден изпълнителен
лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
по реда на чл.237 ГПК /отм./, за длъжника съществуват няколко способа за защита
– частна жалба срещу определението, с което се уважава молбата по чл.237 ГПК
/отм./; молба по чл.250 ГПК /отм./ за спиране на изпълнението; отрицателен установителен иск за недължимост
на сумата по изпълнителния лист на осн. чл.254 ГПК /отм./.
За предявяването на установителния иск законът не
поставя изискване задължително да е била
предприета защита по реда на чл.244, ал.1 ГПК /отм./ или чл.250 ГПК /отм./.
Единственото условие, изведено от изискването за наличие на правен интерес от
предявяването на установителния иск е, ако е подадена
частна жалба по чл.244, ал.1 ГПК /отм./ или молба за спиране по чл.250 ГПК /
отм., те да не са били уважени.
Тъй като исковата молба от Б.П. е
заведена след 01.03.2008г., при действието на новия ГПК, то като длъжник по
издаден изпълнителен иск на несъдебно изпълнително
основание по реда на чл.237,б.”е” ГПК /отм./ на нея не може да се отрече
възможността на предяви по общия исков ред отрицателен установителен
иск срещу кредитора, че не дължи сумите по изпълнителния лист.
Поради строго формалния характер на
записа на заповед като едностранна сделка, следва да са спазени всички законови
изисквания на чл.535 вр.чл.536 ТЗ, касаещи
съдържанието на ценната книга, с оглед нейната действителност. ВАпС намира, че в процесния запис
на заповед падежът е еднозначно посочен и това е определен ден – 28.02.2006г.
Не е налице нарушение на чл.486 ТЗ при неговото определяне.
Предвид заключението на в.л. Ат.С. по
СГЕ, безспорно се установява, че подписите под съдържанието на ценната книга не
са положени от посочените в нея лица – А.Д. за платец и Б.П. за поръчител.
Следователно, тези лица не са задължени по ценната книга в качеството им на
издател и поръчител. Неотносим към предмета на спора
е фактът, че А.Д. е подписал записа на заповед след „поръчител”. От съдържанието
на документа е видно, че А.Д. е посочен като издател, следователно той не може
да се счита задължен като поръчител. Не може да се счита и задължен като
издател, тъй като записът на заповед не съдържа негов подпис в това именно
качество. Липсата на надлежно положени подписи върху записа на заповед обуславя
неговата недействителност.
Що се отнася до изявлението по
депозираната от А.Д. и Б.П. молба до ЧСИ по изп.д. №
33/2008г., същото се преценява като признание за наличие на дълг към търговско
дружество - субект на правото, различен от въззивника,
но така или иначе това обстоятелство би било относимо,
ако се касаеше за валиден менителничен ефект.
Гореизложеното обосновава извод за недължимост на сумата от 30 000 лв. по запис на
заповед от 06.01.2006г. както от А.Д. в качеството му на издател, така и от Б.П.
– като поръчител. Предявените искове следва да се уважат, а обжалваното решение
на ДОС – да се потвърди.
Обжалвано е и определение от
18.02.2010г. по същото дело за изменение на решението в частта за разноските, относно
заплащането в полза на адв. Г.Н. като пълномощник на Б.П.
на сумата от 1 050 лв. – дължимо адв.възнаграждение. ВАпС намира, че след като упълномощителят
Б.П. е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски по чл.83, ал.2
ГПК /определение по ч.гр.д.№ 193/2009г. по описа на ВАпС/
и е била представлявана безплатно от пълномощник, видно от договора за правна
защита и съдействие, то е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание
чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи
разноски за възнаграждението на адв.Н.. Направеното
искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски
са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА преди
приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК. С оглед горното, определението
по чл.248 ГПК следва да се потвърди.
Предвид
изхода от спора пред настоящата инстанция, на осн.
чл.38 ал.2 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.Г.Н. сумата от 1050 лв. – възнаграждение
за процесуално представителство на Б.Д.-П..
Водим от изложеното,
съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/12.01.2010г. по
т.д. № 254/09г. на ДОС и определение от 18.02.2010г. по същото дело.
ОСЪЖДА Ц.В.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на адв.Г.Н. – ДАК, сумата от 1 050 лв.
/хиляда и петдесет лева/ – адв.възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Б.Д.-П. пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: