Р Е Ш Е Н И Е
№ 15 /27.01. 2011 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Хорозова ч.т.д. № 2/2011 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.25 ал.4 ЗТР. Образувано е по подадена жалба от процесуалния представител на Е.К.Ст.-Д., в качеството й на управител на Н. ООД гр.Варна, против решение № 529/16.11.2010г. на ВОС по т.д.№ 1757/2010г., с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20100914103548/30.09.2010г. за вписване в ТР на промени по партидата на горното дружество.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
В нея се излага, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради следното: Неправилно ВОС е приел, че към заявлението по чл.26 ЗТР следва да бъде представен документ, удостоверяващ внасянето на нова държавна такса, т.к. не се касае за ново самостоятелно регистърно производство, а за част от вече започнало регистърно производство. В подкрепа на доводите се сочи решение № 6464/18.05.2009г. на ВАС по адм.д.№ 981/2009г. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго решение по същество, с което искането за отмяна на обжалвания отказ да бъде уважено, ведно с даване на указания на Агенцията за извършване на вписването.
По основателността на жалбата, като взе предвид доводите в нея и данните по делото, съставът на Варненския апелативен съд приема следното:
Обжалваният отказ на Агенцията по вписванията № 20100914103548 от 30.09.2010г. за вписване на промяна в адреса на управление на Н. ООД е постановен поради това, че към заявлението по чл.26 ЗТР не е приложен документ, установяващ плащането на дължимата държавна такса – обстоятелство, по което липсва спор. Изложени са мотиви, че заявителят не може да се ползва от внесената по предходното заявление такса, т.к. отказът по него не е отменен по реда на чл.25 ЗТР, а същевременно документът за внесени такси не е част от предвидените в чл.21 т.5 ЗТР документи, към които разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗТР препраща.
Отказът е съобразен със закона и правилно ВОС е отхвърлил жалбата против него, по следните съображения: По всяко едно заявление органът по регистрацията проверява за наличието на предпоставките на чл.21 т.1-8 ЗТР. В хипотезата на повторно сезиране на АВп по реда на чл.26 ЗТР е предвидена /за улеснение на търговците и предвид вече съдържащите се данни в ТР/, възможност заявителят да се ползва от предходно депозирани документи, като посочи номер на предишното заявление и вида на документите. Нормата на чл.26 ал.2 ЗТР, доколкото урежда изключение от общия ред, не може да се тълкува разширително. Поради това визираното в нея препращане се отнася само до документите, посочени в чл.21 т.4 и т.5 от ЗТР, т.к. единствено в тези точки от чл.21 ЗТР законодателят употребява термина „документи”. Освен това, разпоредбата на чл.7 от Наредба № 1/14.02.2007г. прави изрично разграничение между изискуемите документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство /към които заявителят може да препрати/, и документа за внесена държавна такса, който следва да е приложен към всяко заявление. Ирелевантен за предмета на спора и изцяло теоретичен е въпросът, дали при условията на чл.26 ЗТР е налице продължение на вече започнало регистърно производство, т.к. дължимостта на таксата не е поставена в зависимост от преценката за същността му.
Мотивите на цитираното решение на ВАС в обратния смисъл /че заявителят може да се ползва от предходен документ за внесена такса по новото заявление, подадено при условията на чл.26 ЗТР и чл.94 от Наредбата/ не обвързват гражданските съдилища. Според нормата на чл.302 ГПК, влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд само относно това, дали даден административен акт е валиден и законосъобразен. ВАС не е инстанция по прилагане на ЗТР и неговото тълкуване на закона не представлява задължителна съдебна практика, съгласно разясненията на т.3 от ТР № 1/19.02.2010г. по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, към която съдът следва да се придържа. По изложените съображения, решението на ВОС, с което жалбата против отказа на АВп № 20100914103548/30.09.2010г. е отхвърлена, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на ВАпС, търговско отделение
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/16.11.2010г. по т.д.№ 1757/2010г. по описа на ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: