гр. Варна , 14.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 19 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по въззивна жалба от „П.”АД,гр.Девня, против решение № 495/08.11.2010г. по т.д. № 823/10г. на ВОС, с което е осъден въззивникът да заплати на „В.”ООД ,гр.Варна сумата от 148 381,54лв., дължими и неизплатени възнаграждения по договор за СМР на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 27.05.2010г. до окончателното й заплащане и лихви за забава по 24 бр. фактури на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се прави оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от ВОС , тъй като въззивникът - ответник в първата инстанция, не е бил редовно уведомен за първото и единствено по делото с.з. Не е могъл да направи своите доказателствени искания и възражения. Счита ,че предявените искове са недоказани по основание и размер, тъй като нито една от представените от ищеца фактури и протоколи не са подписани от законния представляващ „П.”АД или негов надлежно упълномощен представител. Оспорва съдържанието и подписите на тези документи като подписани от лица без представителна власт. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго ,с което се отхвърли искът.
В писмения си отговор въззиваемата страна „В.”ООД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита доказателствените искания за преклудирани.
ВнАС прецени следното:
В исковата си молба „В.” ООД твърди , че с ответника „П.” АД са сключили договор за изработка от 03.04.2008г., по който ищецът е изпълнил задължението си да извърши определените СМР. Подписани са двустранни протоколи за приемането на тези работи и остойностяването им. Ответникът не е изплатил дължимата общо сума в размер на 148 381,54 лв. и обезщетение за забава в размер общо на 8 844,59 лв. Претендира осъждане на ответника за тези суми.
Ответникът „П.”АД, с редовно връчено съобщение с копие от исковата молба и писмените доказателства към нея / видно от обратна разписка на л.101 по делото на ВОС/ не е подал писмен отговор в указания му срок. За първото по делото с.з. ответникът е редовно уведомен също видно от обратна разписка / л.ХХХ по делото на ВОС/ като преди с.з. пълномощник на дружеството възразява ,че обратната разписка не е подписана от служител на дружеството. Не се сочат и искат никакви доказателства за установяване на този факт, не се взема становище по съществото на спора.
ВнАС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства , както и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното:
ВОС е сезиран с искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Между страните въз основа на подписани от тях писмени договори за строителство с рег. № 29/12.03.2009г. ; № 28/12.03.2009г. и № 144/11.11.2008г. е възникнало валидно облигационно отношение. По силата на същото възложителят „П.”АД е възложило на изпълнителя „В.”ООД срещу заплащане на възнаграждение да :1/ извършва ремонтна дейност на инсталации в завода; 2/демонтира, изработи и монтира метални конструкции на територията на завода; 3/да изгради фундамент за хлорен компресор, да извърши монтаж и подвръзка на новия турбокомпресор за хлор , азот, въздух , изработка на метална конструкция на компресора. Респективно „В.”ООД е поело задължение за извършване на така описаните работи.
И по трите договора е постигнато споразумение приемането на СМР да се извършва с двустранно подписани протоколи като разплащането се извършва след остойностяването им и издадена данъчна фактура.
С писмо № 89-С/21.01.2010г. изп.директор на „П.”АД е потвърдил задължението на последното дружество към „В.”ООД към дата 31.12.2009г. в размер на 110 078,51лв.
С писмо , получено от „П.”АД с вх. № 399-С/24.02.2010г., „В.”ООД е поканил възложителя да му заплати извършените СМР в общ размер на 175 160,94лв. като е дало за изпълнение 10-дневен срок от получаване на поканата.
По делото са представени 24бр. двустранно подписани протоколи за извършени приети СМР и съответния брой фактури. Като при сборуване на сумите по фактурите отнесени към претенцията по исковата молба / най-вече обстоятелствената й част на л.3 по делото на ВОС/ общият размер на дължимата главница, представляваща възнаграждение по договорите за изработка, възлиза на 146 199,54лв. Изрично ищецът е посочил ,че по фактура № 217/09.04.2009г. претендира главница в размер на 14 101,18лв. , а не цялата отразена по фактурата в размер на 35 757,60лв. Което е в унисон с признанието по уведомителното писмо от 24.02.2010г. , че има извършени частични плащания от страна на възложителя и те са до 25.11.2009г. като в цитираното уведомително писмо отново ищецът , сега въззиваема страна , посочва , че по фактура № 217/09.04.2009г. търси сумата от 14 101,18 лв.
Следователно са налице доказателства за изпълнени от „В.”ООД СМР по процесните договори , които са приети от „П.”АД и за които не е получил възнаграждение в размер на 146 199,54лв. „П.”АД нито прави възражение , че е платило по представените с исковата молба фактури и протоколи, нито сочи доказателства затова. Напротив дори е налице признание,обективирано в писмо от 21.01.2010г. , че към 31.12.2009г. съществуват задължения към „В.”ООД и те са в размер на 110 078,51лв.
Тъй като според уговореното по договорите за изработка заплащането на възнаграждение се дължи от момента на подписване на протоколите и издаване на фактури въз основа на тях , то обезщетението за забава за заплащане на главницата по всяка фактура е дължимо от деня следващ издаването на фактурата до подаване на исковата молба. Представените фактури и справки за изчисляване на законната лихва доказват основателността на претенцията по чл.86 ЗЗД в претендирания размер, така както подробно е уточнена тя в молба от 22.06.2010г. по т.д. № 823/10г. на ВОС.
ВнАС намира за неоснователно оплакването по въззивната жалба , че ВОС е допуснал процесуално нарушение , което се е отразило на изхода от спора, изразяващо се в нередовно призоваване за първото по делото с.з. на ответника, поради което той не е могъл да направи своите доказателствени искания и възражения.
Видно от редовно избрания начин за връчване на съдебни книжа от ВОС – по пощата чрез обратна разписка , приложените такива на л.101 от т.д. № 823/10г. / за връчване на препис от исковата молба и писмените доказателства/ и л.ХХХ от делото на ВОС /за насрочване в с.з. на 11.10.2010г./, същите са надлежно оформени от връчителя , поради което не може да се направи извод , че „П.”АД не е надлежно уведомено за заведеното дело или за датата на първото по него с.з. Още повече , че с молба от 04.10.2010г., т.е. между двете връчвания юрисконсулт на дружеството е поискал снабдяване с копие от всички материали по делото. Отделно от това , нито в молба от 11.10.2010г. , нито в настоящата въззивна жалба „П.”АД сочи конкретни обстоятелства и доказателства ,които да обосновават възражението му за нередовно призоваване за с.з.
Следователно за ответника ,сега въззивник, редовно е възникнало право по чл.367 ГПК да подаде писмен отговор и му е съобщено за последиците от неподаването на такъв на осн. чл.370 ГПК. Първото по делото с.з. след изслушване доклада на съда е последният срок за формулиране на възражения по исковата молба и ангажиране на доказателства. При надлежно уведомяване както за заведеното дело с връчване на копие от исковата молба и от писмените доказателства към нея , така и за датата и часа на първото по делото с.з. , ответникът губи възможността да направи обективираните едва във въззивната жалба възражения и доказателствени искания. Ето защо като недопустими съдът не е приел направените от въззивника доказателствени искания и възражения, че: нито една от представените от ищеца фактури и протоколи не са подписани от законния представляващ „П.”АД или негов надлежно упълномощен представител; оспорването на съдържанието и подписите на тези документи като подписани от лица без представителна власт; назначаване на СГЕ, която да отговори на въпроса дали положените подписи за „П.”АД върху процесните фактури и протоколи и писмо рег. № 89-С/21.01.2010г. принадлежат на лицата Анна Главинова или Евгения Банева.
За пълнота на изложението следва да се посочи по същество на направените оспорвания за евентуално подписване на документите от лице , което не е законен представляващ дружеството-възложител ,че те са ирелевантни за спора. Касае се до отношения между търговци и то по приемане на извършена работа /изпълнение на договор/. Липсва нормативно изискване това действие да се извърши непременно от законния представляващ дружеството, а и следва да се държи сметка за приложението на чл.301 ТЗ и констатираното по-горе надлежно уведомяване на ответника за наличието на висящ спор , по който той не е депозирал възражения пред ВОС.
Ето защо искът по чл.266,ал.1 ЗЗД се явява основателен до размера на сумата от 146 199,54 лв. и следва да се отхвърли за разликата над нея до 148 381,54 лв. Изцяло основателен е искът по чл.86 ЗЗД. Поради което обжалваното решение следва частично да се отмени и вместо него да се постанови друго в изложения смисъл. Следва да се измени в частта за разноските като на ищецът се присъдят сторените от него такива съобразно уважената част от исковата молба , а именно в размер на 17 889,57лв.
Основателна съобразно отхвърлената част от въззивната жалба се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 10 847лв.,на осн. чл.78 ГПК.
Водим от което , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 495/08.11.2010г. по т.д. № 823/10г. на ВОС в частта, с която е осъдено „П.”ЕООД-гр.Девня, да заплати на „В.”ООД- разликата над 146 199,54лв. до 148 381,54 лв,претендирани като дължими неизплатени възнаграждения по договор за СМР на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на претенцията /27.05.2010г./ до окончателното изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.”ООД ,гр.В., ж.к. „М”, бл. ХХХ, вх. Х, ет. Х, ап. Х, представлявано заедно и поотделно от Иван Великов Желязков и Велико Иванов Желязков , ЕИК 148089668 срещу „П.”ЕООД-гр.Девня, обл.Варна, ЕИК 813143369, за заплащане на разликата над 146 199,54 лв. до 148 381,54 лв, дължими неизплатени възнаграждения по договор за СМР, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на претенцията /27.05.2010г./ до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 495/08.11.2010г. по т.д. № 823/10г. на ВОС в останалата част.
ИЗМЕНЯ решение № 495/08.11.2010г. по т.д. № 823/10г. на ВОС в частта на разноските като ОСЪЖДА „П.”ЕООД-гр.Девня, обл.Варна, ЕИК 813143369, да заплати на „В.”ООД,гр.Варна, ж.к. „М.”, бл. ХХХ, вх. 1, ет. 3, ап. 8, представлявано заедно и поотделно от Иван Великов Желязков и Велико Иванов Желязков, ЕИК 148089668, сумата от 17 889,57лв.-разноски по спора, съобразно уважената част от иска , на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.”ЕООД-гр.Девня, обл.Варна, ЕИК 813143369, да заплати на „В.”ООД,гр.Варна, ж.к. „М.”, бл. ХХХ, вх. 1, ет. 3, ап. 8, представлявано заедно и поотделно от И. В Ж и В И Ж, ЕИК 148089668, сумата от 10 847 лв., представляваща извършени от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция ,на осн. чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: