Р Е Ш Е Н И Е

№ 93 /28.06. 2010 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При участието на секретаря Е.Т., разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.д.№ 178/2010г. по описа на ВАпС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

ДФ „З.” гр.София обжалва решение на ШОС № 5/12.01.2010г. по т.д.№ 205/2009г., с което са отхвърлени исковете му против ЕТ „С.-ХХ-С.С.” от с.Д. за заплащане на сумата 126 686.68 лв., претендирана като подлежаща на връщане безвъзмездна финансова помощ съобразно договор № 773/26.09.2003г. и за заплащане на сумата 28 009.86 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.10.2007г. до 14.04.2009г., както и с което ДФ „З.” гр.София е осъден да заплати на едноличния търговец сумата 31 237.32 лв., представляваща остатък от дължимата договорена финансова субсидия по същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.05.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава от 26.05.2006г. до 26.05.2009г. в размер на 1000 лв. и съдебно-деловодни разноски в размер на 5 233 лв.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Претендира отмяната му и постановяване на друго такова, с което предявените от Фонда искове да бъдат уважени, а насрещните – отхвърлени.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира то да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд.

За да се произнесе по предмета на спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор № 773 от 26.09.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в РБ /САПАРД/, въз основа на който ЕТ „С.-ХХ-С.С.” е получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 126 686.68 лв. за осъществяване на дейностите, предвидени в съответния бизнес план към проект № 270309200027, а именно – Предприятие за преработка на етерично-маслени култури. Съгласно чл.4.17 от Договора, ползвателят на помощта се е задължил да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана, за срок от 5 години. При контролна проверка по чл.4.3 от Договора дали активите се използват целево, извършена на 18.10.07г., е установено неизпълнение на така поетото задължение, т.к. машините и съоръженията не са били в експлоатация и предприятието не е работело. На основание чл.8.1 от Договора, при това положение ползвателят на помощта дължи нейното връщане, ведно със законната лихва от момента на установяване на нарушението.

Ответникът оспорва исковите претенции. Сочи, че договорът не е бил прекратен или развален, за да може Фондът да иска обратно даденото по него. Възразява, че ищецът не му е превел пълния размер на договорената безвъзмездна помощ, с което го е поставил в невъзможност да изпълнява икономическия план за 2005г., поради липса на оборотни средства. През 2006г. предприятието обективно не е можело да функционира, поради извършени множество кражби на захранващите го електрически проводници. Електрическото захранване е било възстановено през 2007г., но след приключване на сезона за беритба и изкупуване на суровините. По тези съображения счита, че липсва виновно неизпълнение на задължението му да използва придобитите активи по предназначение, и следва да бъде освободен от отговорност, при условията на чл.81 ЗЗД. От 2008г. и понастоящем предприятието работи, добити са етерични масла, които успешно са били реализирани. Това свидетелства за намерението на ЕТ действително да осъществява стопанска дейност по предназначение.

Ответникът предявява и насрещна искова молба за заплащане на сумата от 31 237.32 лв. с лихви за забава, на следните основания: ЕТ е изпълнил всички клаузи по сключения договор от 26.09.2003г., извършил е инвестицията без отклонения, но неоснователно не е получил пълната договорена помощ от Фонда. Твърди, че съгласно чл.4.5 от Договора, Фондът може да намалява размера на уговорената безвъзмездна финансова помощ само при условие, че за същата инвестиция ползвателят се подпомага и по други програми, което условие не е налице.

В допълнителната искова молба на ДФ „З.” се сочи, че съгласно Договора, посоченият размер на помощта е първоначален и подлежи на окончателно определяне след извършване на разходите, т.е. може да бъде намаляван. Преведената помощ е в по-малък размер, т.к. някои от извършените от ЕТ разходи не са били одобрени за финансиране, поради допуснати отклонения при извършване на инвестицията от договорените условия или нереализиране на одобрени разходи. По-конкретно по тези причини не са финансирани: разходи за ел. помпа за дестилат – поставената помпа е с параметри, различни от одобрените; разходи за монтаж и пуск на съоръженията – извършени са не от лицето, одобрено от Фонда по предварително представения договор; не са признати и заплатени и част от разходите по котелната инсталация и ПК 4 т/ч, т.к. от представените доказателства се е установило, че такива не са били направени. С оглед намаляване на одобрените разходи са преизчислени и тези за изготвяне на бизнес плана, които нормативно са в размер на 5 % от общата сума. Поради това се оспорва основателността на насрещната искова претенция за разликата над преведената помощ от 126 686.68 лв. до първоначално договорената – 157 924 лв.

По-нататък се излага, че договорът е предвидил задължение за ползвателя, при настъпване на обстоятелства, от значение за изпълнението на договора, да уведомява незабавно за тях другата страна. След като не е изпълнил своевременно това задължение по чл.4.16 от Договора, ЕТ не може впоследствие да се позовава на оневиняващи го факти. Отделно от горното, неизпълнението на чл.4.16 също е основание за връщане на помощта, съгласно чл.8.1 от Договора.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства във връзка със спорния предмет, приема за установено следното:

            На 26.09.2003г. между страните е сключен договор № 773 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъе-динителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в РБ /САПАРД/, по проект „Предприятие за преработка на етерично-маслени култури” в с.Д., община В.П.. Помощта е в размер на 50 % от одобрените реално извършени разходи от ползвателя и се заплаща при условие, че инвестицията е извършена съобразно одобрения бизнес-план и приложените към заявлението договори – чл.1. Първоначално одобрената помощ въз основа на представените документи по проекта е в размер на 157 924 лв., съобразно таблицата за одобрени инвестиционни разходи – приложение 1. Когато одобрената сума е по-висока от реално извършените разходи, се заплащат 50 % от реално извършените и доказани такива – чл.2.2. Окончателният размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички документи за направените инвестиционни разходи – чл.2.3. Фондът има право да откаже изплащането на помощта, ако одобреният бизнес-план е изпълнен неточно или ползвателят е укрил факти и обстоятелства по изпълнението му – чл.4.4. Фондът има право да намали размера на помощта по настоящия договор, ако бъде установено, че за същата инвестиция ползвателят се подпомага и по други програми – чл.4.5. Ползвателят има право да бъде уведомен за окончателно одобрения размер на помощта, или за отказа тя да му бъде изплатена – чл.4.10. Ползвателят е длъжен да извърши одобрената инвестицията в сроковете по договора и в съответствие с одобрения бизнес-план и Таблицата за одобрени инвестиционни разходи – чл.4.11. Ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес-плана, както и да уведомява писмено Фонда за настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора – чл.4.17, чл.4.16. Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията – чл.4.1, включително в 5 годишен период след предоставянето на помощта – чл.4.3. При неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, той дължи връщане на предоставената финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на установяване на нарушението – чл.8.

Неразделна част от договора са приложенията и анексите към него, както и таблицата за одобрените инвестиционни разходи – чл.9.3. В таблицата са посочени видът и количеството на активите, тяхната одобрена стойност, както и  е посочен изпълнителят по договора за доставката и монтажа им - „Е.К.И.” ООД.

            След извършване на инвестицията в срок, ЕТ „С.-ХХ-С.С.” е поискал заплащането на одобрената финансова помощ. На 01.03.2005г. Фондът е изплатил сумата 126 686.68 лв. С уведомително писмо от 10.05.2005г. ползвателят на помощта е уведомен за мотивите за определяне на изплатената финансова помощ, а именно, че част от направените от ЕТ разходи не се признават. На първо място, това са разходи в размер на 38 500 лв. за котелна инсталация и ПК, за които са представени документи, че активът е придобит на по-ниска цена /кредитно известие от 02.07.2004г. и РКО за връщане на сумата/. Следващите неодобрени разходи са за монтаж и пуск на инсталацията в размер на 19 500 лв., т.к. тази дейност е била извършена от лице, неодобрено от Фонда, съгласно сключения договор № 773/2003г. /Монтажът и пускът на съоръженията е следвало да се извършат от „Е.К.И.” ООД, съгласно сключен договор от 10.04.2003г., а са извършени от „СТАТИС” АД/. На последно място, като недопустими за финансиране са посочени разходи в размер на 1 500 лв. за закупуване на ел. помпа за дестилат, т.к. мощността й не съответства на посочената в договора. /В тази връзка са били изискани обяснения от ползвателя, но липсват данни такива да са били представени/. В резултат на неодобряване на част от извършените разходи, са редуцирани със сумата 2 974.62 лв. разходите за изготвяне на бизнес плана, т.к. същите не следва да надвишават 5 % от допустимите разходи за финансиране.

ЕТ „С.-ХХ-С.С.” не опровергава фактическите констатации, направени в уведомителното писмо, за които са представени съответните писмени доказателства, но счита, че направеното намаление на размера на договорената помощ е недопустимо, тъй като такова е предвидено единствено в хипотезата на чл.4.5 от договора между страните.

Няма спор, че в случая не е налице намаляване на помощта по смисъла на горната разпоредба. Редуциране на първоначално одобрената помощ е направено след надлежна проверка за наличие на съответствие на място и по документи на извършената инвестиция с одобрения инвестиционен проект, респективно и с Таблицата на инвестиционните разходи, което е условие за изплащането на финансовата помощ, съгласно чл.26 от Наредба № 15/2001г. Всяко отклонение от предварително съгласуваните изисквания за извършване на инвестицията, както и недоказване извършването на част от одобрените разходи, е санкционирано чрез непризнаването им. Според условията на договора, ползвателят е бил длъжен да уведомява писмено Фонда и за всяка обективно наложила се промяна на обстоятелствата при изпълнението на същия. В този аспект е следвало да уведоми ДФЗ и за необходимостта монтажът и пускът да се извършат от друг изпълнител, както и за промяната в параметрите на някои от активите, независимо, че това не се отразява на размера на одобрените разходи. Следвало е и посредством анекс евентуално да се нанесат корекции в Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, която е неразделна част от договора, и/или в размера на помощта. Строгото придържане към всички условия на договора досежно одобрените параметри на инвестицията е условие за предоставяне на помощта, с оглед нейния безвъзмезден характер, както и предвид източниците на финансиране – чл.4 от Наредба № 15/2001г. При липсата на спор относно фактическата обстановка по изпълнението на инвестицията, включително в частта за нереализирани разходи, съдът намира, че клаузите на чл.1.3, чл.2.2, чл.2.3, чл.4.10, чл.4.11 от договора дават възможност на ДФЗ да определя окончателен размер на помощта, различен от първоначално посочения, на базата на фактическата и документална обоснованост на реално извършените разходи и тяхното съотвествие с одобрения проект. Това не е в противоречие с императивни изисквания на Наредба № 15/ 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Чл.26 от Наредбата не следва да се тълкува в смисъл, че ДФЗ има правомощия да изплати или само изцяло, или да откаже напълно заплащането на предварително одобрените разходи. При фактическото извършване на инвестицията е възможно да възникнат различия, поради което уточняващите клаузи в договора относно окончателния размер на помощта са допустими и следва да породят своето действие. На последно място следва да се отбележи, че според данните по делото, до завеждането му на 15.04.2009г., едноличният търговец не е възразявал срещу така определения окончателен размер на предоставената му помощ пред ДФЗ.

С оглед изложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени против ДФ „З.”, за заплащане на пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ, ведно с обезщетение за забава, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът намира, че за предявяване на претенцията по чл.8 от Договора, вр. чл.31 от Наредбата, не е нужно договорът за предоставяне на бъзвезмездна финансова помощ да бъде развалян. На първо място, насрещните задължения и на двете страни по договора са били изпълнени – ползвателят на помощта е извършил инвестицията, а Фондът му е заплатил 50 % от направените одобрени разходи. Ползвателят едностранно е поел допълнителни задължения в рамките на 5 годишен период след изплащане на помощта, свързани с особените изисквания по Наредба № 15/2001г. Изпълнението на тези задължения подлежи на последващ контрол от страна на ДФЗ /съгл. чл.4.1 от договора, чл.28 от Наредба № 15/2001г./. При неизпълнение за насрещната страна възниква правото да претендира връщане на предоставената финансова помощ. С оглед горното следва да се приеме, че характерът на задълженията изключва приложението на чл.87 ЗЗД, доколкото развалянето е относимо само към двустранните договори.

Съдът по-нататък счита, че тежестта на санкцията, предвидена в чл.31 от Наредба № 15/2001г., предполага тя да се прилага само в изрично посочените случаи на чл.27 и 30 от Наредбата. С договора не може валидно да се уговори, че връщане на помощта се дължи и при неизпълнение на задължения, различни от нормативно установените. В конкретния случай следва да се прецени, дали е налице неизпълнение на задължението на ползвателя на помощта за период от 5 години след предоставянето й да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение – чл.27 т.1 от Наредба № 15, както и дали неизпълнението може да се вмени във вина на задълженото лице, съобразно общите правила на ЗЗД /чл.9.2 от Договора/.

От данните по делото се установява, че при първоначалната проверка /преди изплащането на помощта/ е направена констатация, че инвестицията се използва съобразно проекта. На 18.10.2007г. е извършена нова проверка от страна на Фонда, при която е констатирано, че предприятието не работи, машините и съоръженията не се експлоатират, документи за закупени суровини и за предадена продукция не са били представени от ЕТ при поискване. Заключението от проверката на място е, че инвестицията не се използва съобразно проекта. От заключението по проведена ССЕ се установява, че през 2005г., 2006г. и 2007г. изпълнението на бизнес плана по чл.12 ал.1 от Наредба № 15 по счетоводни данни е 0 %, т.е. активите не са функционирали, което обстоятелство не е спорно между страните. От представените по делото писмени доказателства – фактури за закупуване цвят на лавандула, за продажба на масло от лавандула, за използвана ел. енергия и годишен отчет на ЕТ за 2008 год. е видно, че през тази година е осъществявано производство на етерични масла. За предходния период са налице безспорни доказателства за извършени /от м.април 2006г. до м.ноември 2006г./ множество кражби на медни проводници в с.Д., собственост на Спас Спасов, както и такива, от които е видно, че ел. захранването на предприятието е било възстановено през м.юли 2007г. Също така е безспорно установено, че работата на предприятието е сезонна - преработката на цветните етерично-маслени суровини е периодичен процес /20-25 дни/, който се осъществява по време на цъфтежа на суровината. Изпълнението на бизнес-плана към договора не предполага предприятието да работи непрекъснато, а само през летния сезон, съгласно заключение на комплексната СЕ. Според същото заключение, през 2005 год. предприятието на ЕТ не е имало финансовия капацитет за рентабилно производство на етерични масла /можело е да работи, но на загуба/, с оглед факта, че не е получен пълният размер на първоначално одобрената финансова помощ. По делото са представени доказателства, че в началото на 2006г. ЕТ е сключил договори за изкупуване на суровини, но по-горните причини, изпълнението им е било осуетено. С оглед горните констатации, съдът прави следните изводи:

При упражняване на последващия контрол, ДФЗ следи за целевото използване на активите. Съществено е обстоятелството те да се използват по предназначение, т.к. именно то е основанието за извършване на финансовото подпомагане. Следователно, ползвателят на помощта следва да не променя предназначението им, като извършва различна от одобрената, посочена в плана стопанска дейност. Последното би съставлявало злоупотреба с безвъзмездно предоставените средства, което е недопустимо. Съдът намира, че това е същината на задължението по чл.27 т.1 от Наредба № 15 и кореспондиращото му такова в чл.4.17 от Договора. Целта на подпомагането е да се улесни стартът на посочените в Наредбата икономически дейности, и така да се спомогне за тяхното развитие на местно ниво. От друга страна, самото осъществяване на търговската дейност е извън контрола на Фонда. След извършване на предварителна преценка, че кандидатът отговаря на изискванията да сключи договор за безвъзмездна финансова помощ – няма просрочени задължения, изряден данъкоплатец, в добро икономическо състояние, последващите промени в тези обстоятелства не би следвало да съставляват основание за връщане на предоставената помощ. В конкретния случай е налице забава в стартирането на производството, по две причини – финансово-икономическото състояние на ЕТ и настъпването на обстоятелства, които не е можел да предвиди и не могат да му се вменят във вина, каквото е прекъсването на електрификацията на обекта поради кражби на захранващите кабели. След отстраняването им, производството на етерични масла е започнало, в рамките на нормативно установения 5 годишен срок. Понастоящем активите, за които е предоставена помощта, се използват по предназначение и не са налице условията за връщане на получените средства.

При така формираните изводи, предявените искове с правно основание чл.31 от Наредба № 15/2001г. за връщане на получената финансова помощ ведно с лихвите за забава, считано от 18.10.2007г., се преценяват като неоснователни и подлежат на отхвърляне. Крайните изводи на двете инстанции по спорния предмет не съвпадат изцяло, поради което решението на ШОС следва да бъде частично отменено. Съобразно разрешаването на правния спор, дължимите съдебно-деловодни разноски общо за двете инстанции са в полза на въззиваемата страна – ЕТ, в размер на 2 255 лв.

По изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 5/12.01.2010г. по т.д.№ 205/2009г. на ШОС в частта, с което ДФ „З.” гр.София е осъден да заплати на ЕТ „С.-ХХ-С.С.” с.Д. сумата 31 237.32 лв., представляваща остатък от дължимата договорена финансова субсидия по договор № 773/26.09.03г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.05.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата 1000 лв. - обезщетение за забава от 26.05.2006г. до 26.05.2009г., както и в частта относно разноските, за разликата над 2 255 лв. до присъдените 5 233 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „С.-ХХ-С.С.” с.Д. против ДФ „З.” гр.София за заплащане на сумата 31 237.32 лв., претендирана като дължим остатък от договорената безвъзмездна финансова помощ по договор № 773/26.09.2003г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.05.2009 год., и за заплащане на обезщетение за забава от 26.05.2006г. до 26.05.2009г. в размер на 1000 лв., на основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ШОС в останалите обжалвани части.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.