РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   45/14.02.2011 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                                Търговско отделение

На     двадесет и втори февруари                                                      Година 2011 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                            ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА          

                                                              АНЕТА БРАТАНОВА                               

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    14          по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                        

          Производството е образувано по въззивна жалба на О.-В. срещу решение №474/02.11.2010 г. по т.д. №109/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени предявените от „Х.” АД гр. Варна против О.-В. обективно кумулативно съединени искове по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 60 885,39 лв./без ДДС/ и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 6 662,90 лв.. Решението се обжалва и в частта за разноските.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение, свързани с отсъствието на представителна власт на лицето, подписало протоколите обр.19 за приемане на извършените СМР и издадените въз основа на тях фактури. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на решението на окръжния съд.

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях валидно е възникнало и се е развило облигационно правоотношение по три договори за изработка №№Д-5-9200/890/11.05.2005 г., Д-8-9200/1663/17.12.2008 г. и Д-8-9200/119/28.02.2008 г.. С тези договори О.-В. е възложила на ищеца „Х.” АД гр. Варна извършване на работи по премахване на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения и насаждения на територията на О.-В., извозване на отпадъци и материали от премахване на строежи. И в трите договора, съответно в чл.14, в чл.14 и в чл.4, по идентичен начин е уговорено заплащането на извършената работа да се извършва въз основа на подписан приемо-предавателен протокол, акт Обр.19 и издадена от изпълнителя фактура.

          Ответната страна не оспорва факта на изпълнение на процесните строителни работи по видове, по обем и качество. Оспорва приемането на същите с оглед на това, че протоколите обр.19 и издадените въз основа на тях фактури не са подписани възложителя чрез неговия представител кмета на общината. Въз въззивната жалба за пръв път се навеждат доводи за отсъствие на представителна власт на изпълняващия длъжността директор на Дирекция „ОООР” в общината във връзка със специалните разпоредби на Закона за обществените поръчки и частност на чл.7 ал.1 т.1 ЗОП.

          Ответникът не е ангажирал доказателства за проведена процедура по обществена поръчка, за да се приеме, че за процесните договори са приложими и разпоредбите на ЗОП. Въпреки това, следва да се има предвид, че извън специалните разпоредби на ЗОП за неуредените въпроси се прилагат и нормите на ЗЗД включително и тези за договора за изработка.

          Приемането на извършената работа по см. на чл.264 ЗЗД обхваща по същината си два момента: фактическо получаване на изработеното от възложителя и признанието, че то съответства на договореното. Ответникът не оспорва факта на получаване на изработеното т.е., че изработеното е в негова фактическа власт. Налице е и приемане на работата съгласно чл.264 ал.3 ЗЗД, предвид отсъствието на възражения за неправилно изпълнение по чл.264 ал.2 ЗЗД. Ето защо и на осн. чл.266 ал.1 ЗЗД ответникът, като възложител, дължи възнаграждение за приетата работа. Този извод не се променя от обстоятелството, кое е лицето, подписало актовете обр.19 и представлява ли то възложителя. Това е така защото, по правната си характеристика протоколите обр.19 са частни свидетелстващи документи, чиято форма и реквизити не са условие за тяхната действителност. Съдържанието и констатациите в тях подлежат на оспорване, дори и да са двустранно подписани без възражения. В конкретния случай възложителят – ответник не оспорва констатациите, нито тяхното съдържание. Не оспорва и обстоятелството, че е във фактическа власт на изработеното.

          В ЗОП липсват специални разпоредби по отношение предаването и приемането на поръчката, поради което дори и процесните договори да са сключени по реда за обществена поръчка, за тези действия /задължения на страните/ ще са приложими разпоредбите на ЗЗД и договора. В договорите е предвидено контрола върху изпълнението да се осъществява чрез Дирекция „ОООЗ” на общината, като успоредно с това възложителят се е задължил да съдейства чрез структурите си за осъществяване задълженията на изпълнителя включващи и това по предаване на изработеното. Касае за вътрешна организация по контрола и отчета на изпълнението от страна на ответника, поради което и съобразно изложеното по-горе в мотивите, съдът намира възражението за отсъствие на представителна власт на лицето, подписало протоколите за неоснователно.

          Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане на претендираните вземанията за главницата по всяка една от фактурите, поради което тази искова претенция е основателна и доказана и се уважава.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане по см. на чл.86 ал.1 ЗЗД следва съдбата на главното вземане. По делото е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че ответникът е създал пречки за изпълнение на задачата и в частност за проверка относно включването на процесните фактури в дневниците за покупки на О.-В. и тяхното осчетоводяване. В счетоводството на ищеца същите фактури са надлежно осчетоводени и включени в дневника за продажби. Размерът на дължимото обезщетение за забава, считано от деня, следващ фактурирането, установено по заключението на вещото лице е общо в размер на сумата от 6 662,90 лв., поради което исковата претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД, след допуснатото от съда  в с.з. на 07.10.2010 г. увеличение, и изцяло основателна и следва да бъде уважена.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на въззиваемата страна се присъждат разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 3 500 лв., адв. възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №474/02.11.2010 г. по т.д. №109/2010 г. на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА О.-В., бул. „О.п п” №ХХ, представлявана от кмета К. П Й., да заплати на „Х.” АД гр. Варна, ЕИК 103029862, представлявано от изпълнителния директор Н. К П, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 3 500 лв., разноски за въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.