РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  42/07.03.2011 г.,  град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                                Търговско отделение

На     07.03.                                                                        Година 2011 в закрито заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                          ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА          

                                                         ПЕТЯ ХОРОЗОВА                          

Секретар

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.ч.т. дело номер   137           по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                        

          Производството е по чл.25 ал.4 ЗТР.

          Същото е образувано по жалба на „МД финанс” ЕООД /в процес на регистрация/ гр. Варна, подадена от адв. Й. С., в качеството му на процесуален представител на представляващия дружеството негов управител М.Т.Д., срещу решение №130/16.02.2011 г. по ч.т.д. №265/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВп – Търговски регистър  с вх.№20110104122409/05.02.2011 г. за вписване първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност „МД финанс” ЕООД гр. Варна, бул. „Сливница” №122 ет.1 ап.2, представлявано от управителя М.Т.Д..

          Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, с оглед неправилно приложение на материалния закон – чл.26 ал.2 ЗТР и чл.94 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се отмени отказа на АВп и се дадат задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване.

          Жалбата е подадена в срока по чл.25 ал.4 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

          За да потвърди отказа на длъжностното лице към АВп да впише новоучреденото ЕООД в търговския регистър, окръжният съд е приел, че по подаденото ново заявление за вписване, след постановен вече предходен отказ от вписване на същото обстоятелство в ТР, заявителят е следвало да внесе отново дължимата държавна такса. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗТР, като е приел, че новообразуваното производство, макар и идентично по предметните си предели с това по подадено предходно заявление за вписване, не е продължение на последното, по което вече има постановен отказ. Приел е също, че в чл.26 ал.2 ЗТР законодателят е имал предвид ползването само на документите, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, относими към преценката по същество на заявеното пред АВп искане, което изключва документа за внесената държавна такса.

          Решението е правилно.

          Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за държавните такси, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така, както е указано в тарифата. В чл.4 б.”в” от същия закон изрично е посочено, че държавни такси се заплащат за извършване на действия и услуги от държавни съдебни изпълнители и службите по вписванията. Регистърното производство по ЗТР се развива пред длъжностното лице към Агенцията по вписвания и включва в своя обхват както действията по вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване, така и действия по обявяване на актовете, отнасящи се до търговци и клонове на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване – чл.4 и чл.5 от ЗТР. Отделно от тези действия съгласно чл.12 ал.1 т.2 – т.6 от ЗТР и чл.12 ал.3 ЗТР, АВп предоставя и специализирани услуги срещу такса, определена в тарифа, одобрена от МС. Следователно законодателят е разграничил действията по вписване и обявяване от предоставянето на услуги, но е предвидил и в двата случая заплащане на дължимата държавна такса по одобрената от МС тарифа.

          Разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър предвижда, че към ВСЯКО заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път, действаща и понастоящем разпоредба, видно от цитираното в жалбата решение №1816/11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. №9283/2009 г., 5-членен състав. Следователно държавната такса е дължима и за всяко едно ново заявление по чл.26 ал.1 ЗТР за вписване на същото обстоятелство, при постановен отказ по предходно заявление за неговото вписване. Това е така защото, всяко заявление се отнася именно до извършване на действие по см. на чл.3 ал.1 от ЗДТ от орган по чл.4 б.”в” от с.з., поради което държавната такса е дължима при предявяване на всяко едно искане. Законът /ЗДТ/ не предпоставя заплащането на държавната такса от разглеждане на искането /заявлението/, неговото уважаване или отхвърляне /отказ/. В този смисъл са и разпоредбите на р.ІІа. Такси, събирани по ЗТР, на Тарифата за държавните такси, събирани от АВп, предвиждащи събиране на такси ПО ЗАЯВЛЕНИЕ за вписване на обстоятелства в търговския регистър – чл.16а, чл.16б от ДТСАВп т.е. по всяко заявление.

          Вярно е, че разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗТР предвижда при подаване на новото заявление заявителят да се ползва от представените вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ. По арг. от чл.21 т.5 вр. с чл.21 т.4 ЗТР обаче, това се отнася само до тези документи, отнасящи се съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, а не до документи, обуславящи разглеждането му, измежду които  е документът за внесена държавна такса. В подкрепа на този извод са и нормите на чл.7 ал.1 и ал.2 от Наредба №1/14.02.2007 г., в които е направено разграничение на приложените към заявлението документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, съответно подлежащия на обявяване акт, от документа за внесена държавна такса. По тези съображения и предвид нормата на чл.302 ГПК, настоящият състав на съда счита, че не е обвързан от мотивите на влязлото в сила решение на Върховния административен съд и в частност тези, отнасящи се до тълкуване приложението на нормите на чл.26 ал.1 и ал.2 ЗТР и чл.94 от Наредба №1. Върховният административен съд не е инстанция по прилагане на ЗТР, поради което тълкуването на закона не съставлява задължителна съдебна практика по см. на т.3 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС на РБ.

          Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №130/16.02.2011 г. по ч.т.д. №265/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВп – Търговски регистър с вх. №20110104122409/05.02.2011 г., постановен по заявление вх. №20110104122409, за вписване първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност „МД финанс” ЕООД гр. Варна, бул.”Сливница” №122 ет.1 ап.2, представлявано от М.Т.Д..

          Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                      2.