Номер 55/21.03. 2011 г. град Варна
На двадесет и втори февруари Година 2011 в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
АНЕТА БРАТАНОВА
Секретар Д.Ч.
като разгледа докладваното от Мара Христова
в.т. дело номер 13 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивникът „И.М.” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Варна чрез синдика обжалва решение №506/11.11.2010 г. по т.д. №249/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените против „И.” АД гр. Варна в условие на евентуалност искове по чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 ЗЗД вр. с чл.620 ал.5 ТЗ за прогласяване нищожността на сключен между страните на 18.02.2005 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №ХХХ т.Х рег. V ХХХХ, н.д. №ХХ/ХХ г. на нотариус Ж. К.
Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение с оглед неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно събраните по първоинстанционното дело доказателства и становищата на страните, безспорно се установява, че на 18.02.2005 г. между тях е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът с тогавашно наименование „Р.ММ” ЕООД гр. Варна е прехвърлил на ответника – купувач правото на собственост върху свой недвижим имот – място с площ от 3 252 кв.м., находящо се в гр. Варна, район на Пристанище Варна – изток, за сумата от 57 000 лв. без ДДС. Договорът е сключен в изискуемата нотариална форма н.а. №ХХХ т.Х рег. V ХХХХ н.д. № ХХ/ХХ г. на нотариус Ж К.
Ищецът навежда доводи за нищожност на сключения договор на осн. чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, с оглед липсата на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството -продавач към датата на нотариалното изповядане на сделката за продажба на недвижимия имот. Евентуално навежда доводи за неговата нищожност по чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД поради липса на съгласие у купувача за закупуване на имота, предвид отсъствие на решение на Съвета на директорите на ответното дружество съгласно чл.4.10 б. „и” от устава на същото за придобиване на недвижимия имот.
Видно от съдържанието на намиращия се на л.28-л.29 нотариален акт, при съставянето на акта не са представени документи, обективиращи решение на едноличния собственик на капитала на „Р.ММ” ЕООД сега „И.М.” ЕООД С. Т М за продажба на имота. Не е отразено и представено решение на СД на акционерното дружество – купувач за придобиване на имота. С оглед на тези твърдения, отнасящи се за отрицателни факти, окръжният съд е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че установяването им е в тежест на ответната страна. Настоящият състав на съда на осн. чл.272 ГПК препраща в тази част към мотивите на окръжния съд.
От представения нотариален акт се установява по безспорен начин, че управителят на ТД продавач и едноличен собственик на капитала му Свилен Тодоров се е явил лично пред нотариуса, изразявайки в установената от закона форма съгласието си за сключване на договора за продажба на процесния недвижим имот на купувача по сделката за посочената в договора цена.
Липсата на нарочно решение на едноличният собственик на капитала на ЕООД за продажба на недвижим имот в писмена форма, не съставлява нарушение на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ вр. с чл.147 ал.1 и ал.2 ТЗ. Едноличният собственик на капитала решава всички въпроси от компетентността на общото събрание, какъвто въпрос безспорно е и този за отчуждаване на недвижими имоти. Разпоредбата на чл.137 ал.1 ТЗ няма императивен характер. Изключително в правомощията на управителя и едноличен собственик на капитала е да решава въпросите от компетентността на общото събрание и в частност за сключване на придобивна сделка. ТЗ не съдържа императивна норма, изискваща решенията на едноличният собственик на капитала да са предварително взети в писмена форма. Не такъв е и смисълът на чл.143 ал.1 ТЗ. Тълкувана систематично с нормата на чл.143 ал.3 ТЗ, тази разпоредба се отнася до задължението на управителя да води дружествените книги, измежду които е и протоколната книга за решенията на ОС, като при неизпълнение последното може да обоснове само отговорността му пред останалите съдружници и дружеството. Съставът на нищожността по чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД е обективен т.е. следва да е налице нарушаване на повелителна правна норма, а оттам и противоречие със закона. В случая не е налице такова противоречие, поради което сделката е действителна.
Съобразно изложеното искът по чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД е неоснователен и се отхвърля.
Ищецът е предявил в условие на евентуалност и иск по чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД. Настоящият състав на съда намира и този иск за неоснователен поради следното:
Доводите си за нищожност ищецът обосновава с липсата на решение на Съвета на директорите на акционерното дружество – купувач по чл.4.10.б. „и” от устава за придобиване на недвижимия имот. Във въззивната жалба ищецът е навел и нови доводи, свързани с отсъствието на представителна власт респ. овластяване на лицето Е. М по чл.235 ал.2 ТЗ, подписала нотариалния купувач за страната – купувач. Тези доводи са неотносими към предмета на настоящия спор по евентуалния иск, тъй като те не са наведени с исковата молба, поради което съдът ги оставя без разглеждане. Освен това за разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а унищожаем. Правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания.
Ищецът не се позовава на порок във волята на представляващия ответното дружество при сключването на сделката. Не се твърди, а и не се установява купувачът да не е имал съзнателно намерение да придобие имота или, че съгласието е привидно. Ищецът обосновава липсата на съгласие единствено с нарушение на разпоредба на устава на акционерното дружество – купувач. Уставът обаче е вътрешен акт и нарушаването му може да доведе до реализиране отговорността на действалия в нарушение на същия устав, но не и до недействителност на самата сделка. В този смисъл е изричната норма на чл.236 ал.4 ТЗ. Съгласно чл.236 ал.1 уставът на дружеството може да предвиди определени сделки, както е в конкретния случай, да се сключват само след предварително решение на съвета на директорите, но съгласно чл.236 ал.4 ТЗ сделка, сключена в нарушение на чл.236 ал.1 – ал.3 ТЗ е действителна, а лицето, което я е сключило отговаря пред дружеството за причинените вреди.
Съобразно изложеното съдът намира исковата претенция за неоснователна и я отхвърля.
Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените по-горе, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.620 ал.5 ТЗ вр. с чл.69 т.4 вр. т.2 ГПК ищецът следва да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса по въззивната жалба в размер на сумата от 9 585,97 лв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №506/11.11.2010 г. по т.д. №249/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „И.М.” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Варна, ЕИК 103149420, представлявано от синдика Л.Б., да заплати на осн. чл.620 ал.5 ТЗ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 9 585,97 лв., представляваща дължима държавна такса по въззивната жалба, за която сума да се издаде служебно изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.