Номер 34/25.02.2011 г. град Варна
На осми февруари Година 2011 в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE:АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Секретар Д.Ч.
като разгледа докладваното от Мара Христова
в.т. дело номер 126 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М.П.Р. гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, срещу решение №486/04.12.2009 г. по т.д. №679/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения против „М.Б.С.Р.” ООД /в открито производство по несъстоятелност/ гр. Варна иск за сумата от 18 196,06 лв. /равностойност на 9 303,50 евро/, представляваща договорна неустойка за забава по сключен и развален договор за покупко-продажба и строителство от 10.04.2007 година.
Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния закон /ЗЗД/ досежно кумулиране отговорността на строителя за връщане на внесения задатък в двоен размер съгласно чл.93 ал.2 ЗЗД с тази за неустойка за забава по развален договор. Моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважи иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
След възобновяване на спряното на осн. чл.637 ал.1 ТЗ производство, като страна на осн. чл.637 ал.3 т.1 ТЗ е конституиран и синдика на ответното дружество Л.Б., който също не е изразил становище.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях валидно е възникнала облигационноправна връзка по сключен на 10.04.2007 г. предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижими имот. Не се спори също, че към датата на предявяване на исковата молба строителството не е завършено, сградата в която се намира недвижимия имот /апартамент/ не е въведена в експлоатация с акт обр.15, съответно продавачът по предварителния договор не е изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на собственост в срока по договора – 10.04.2008 година. Като изправна по договора страна ищецът – купувач се възползвал от правото си по чл.87 ЗЗД да развали сключения договор. Предвид липсата на други доказателства за стигнало до ответната страна изявление за разваляне преди подаване на исковата молба, развалянето следва да се счита за настъпило с получаването на исковата молба – 24.06.2009 г. /л.41/.
Предмет на въззивното производство е искът по чл.92 ал.1 ЗЗД. В останалата необжалвана част по иска с правно основание чл.93 ал.2 ЗЗД, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Спорен по делото е въпросът, дали при уважен иск по чл.93 ал.2 ЗЗД за връщане на задатъка в двоен размер неизправната по договора страна дължи на другата страна и договорна неустойка за забава т.е.допустимо ли е кумулирането им.
За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се изследва на първо място правната характеристика на задатъка. Според чл.93 ал.1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение. Следователно задатъкът има освен потвърдителна функция, че договорът е сключен, така и гаранционна функция, обезпечаваща надлежното договорно изпълнение. При проведено граматическо и систематическо тълкуване на разпоредбите на чл.93 ал.2 и ал.3 ЗЗД, се разкрива и още една функция на задатъка, а именно – неговата обезщетителна функция, да обезщети изправната по договора страна за вредите, които неизпълнението й причинява. В този смисъл на задатъка следва да се признае още една - наказателна функция, свързана с гаранционната. Съгласно чл.93 ал.2 изр. второ ЗЗД обаче, тази обезщетителна функция влиза в сила, само в случай на отказ от договора, към който следва да се причисли и неговото разваляне. Ако изправната страна предпочете да претендира изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила – чл.93 ал.3 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът, като изправна по договора страна е предпочел да го развали и да претендира задатъка в двоен размер, който съставлява обезщетението на същата страна за вредите от неизпълнения и развален по вина на насрещната страна договор, без да е необходимо доказването им. В този смисъл следва да се търси аналогия с обезщетителната функция на неустойката, като уговорено отнапред обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Законът не забранява обаче, на изправния кредитор да търси обезщетение и за по-големи вреди над неустойката стига да може да ги докаже – чл.92 ал.1 изр. второ ЗЗД. По различен начин законодателят е уредил възможността за обезщета при развален договор и уговорен задатък. След като кредиторът – ищец е предпочел при установената в процеса забава на длъжника, вместо да иска изпълнение на договора, да го развали, по арг. от чл.93 ал.3 вр. с чл.93 ал.2 той може да получи единствено само задатъка в двоен размер като предварително глобално обезщетение за вредите т.е. ищецът не може да претендира повече от задатъка, макар той да не покрива действителните му вреди.
Уговорената в чл.21 ал.2 от договора неустойка е за забавено изпълнение и при тълкуване волята на страните съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че тя обезпечава точното изпълнение във временно отношение на всички задължения на продавача. Неизпълнението на тези задължения е установено с надлежни доказателства. Предвид обаче, развалянето на договора именно поради това неизпълнение и присъденото с влязлото в сила решение, връщане на задатъка в двоен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението, претенцията за договорна неустойка се явява неоснователна. На ищеца му е присъдено вече обезщетение за тези вреди, уговорено глобално и отнапред, поради което повторното му обезщетяване за същите вреди, уговорено по същия начин, но чрез дължима договорна неустойка, би довело действително до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за неустойка за неоснователна и я отхвърля.
Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №486/04.12.2009 г. по т.д. №679/2009 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 18 196,06 лв. /равностойност на 9 303,50 евро/ по иска с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен от М.П.Р. срещу „М.Б.С.Р.” ООД /в открито производство по несъстоятелност/ гр. Варна.
В осъдителната му част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.