О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.54............./гр. Варна, 26.01.2012………………...

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – търговско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Н*
ЧЛЕНОВЕ: А* Б*
П* Х*

като разгледа докладваното от съдия А. Б* ч. т. д. № 779/2011 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Т.Н.Н. – синдик на „А*В*” АД (в несъстоятелност) - гр. Добрич против определение от 15.11.2011 г. на Окръжен съд гр. Добрич по т.д. № 264/2011 г., с което производството по делото е спряно до приключване на спора по т.д. № 57/2010 г. по описа на ДОС пред ВКС на РБ касаещ началната дата на неплатежоспособност на „А* В*” АД, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ТЗ.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като решението по откриване на производството по несъстоятелност, включително в частта относно определяне на началната дата, подлежи на незабавно изпълнение – чл. 634 ТЗ. Правното действие на решението се проявява преди настъпване на ефекта на силата на пресъдено нещо. Противното разбиране би означавало да се препятства попълването на масата на несъстоятелността до окончателното влизане в сила на решението по чл. 630 ТЗ. При евентуална промяна на началната дата на неплатежоспособност, решението по чл. 646, ал.2 ТЗ би подлежало на обезсилване, в случай, че атакуваното правно действие не попада в подозрителния период. Постановеното спиране от ДОС противоречи на принципите за бързина, ефективност и справедливост при удовлетворяване на всички кредитори.

Депозиран е писмен отговор от насрещната страна „Ю* И Еф Д* Б*” АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Вторият въззиваем - „А*В*” АД (в несъстоятелност), не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Производството пред ДОС е образувано по искова молба на синдика на „А*Ве*” АД (в несъстоятелност) с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ.

С решение № 106 от 14.07.2010 г. по т. д. № 57/2010 г. на ДОС е открито производство по несъстоятелност на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ на „А* В*” АД, като е определена начална дата на неплатежоспособност – 12.05.2008 г., впоследствие изменена на 31.12.2002 г. с решение № 215 от 09.12.2010 г. на ВАпС, постановено по т. д. № 531/2010 г. по описа на същия съд. Последното решение е обжалвано от кредитора „Ю* И Е* Д* Б*” АД пред ВКС на РБ в частта досежно началната дата на неплатежоспособност, като е образувано т.д. № 1164/2011 г. на ВКС ІІ т.о.

В открито съдебно заседание от 15.11.2011 г. съдът е постановил спиране на производството по т.д. № 264/2011 г. на ДОС до решаването на висящия спор по т.д. № 57/2010 г. на ДОС от касационната инстанция, на основание чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Действително, решението по чл. 630 ГПК подлежи на незабавно изпълнение – арг. чл. 634 ГПК. Правните последици на решението настъпват незабавно, независимо от влизането му в сила. Предвидената от законодателя незабавна изпълняемост обхваща съдебния акт във всичките му части, вкл. и в частта досежно определената начална  дата на неплатежоспособност – чл. 630, ал.1, т.1 ТЗ. Законодателно установеното незабавно действие има за адресати неограничен кръг от правни субекти.

Така предвиденото законодателно разрешение има императивен характер, но касае процесуално правните последици от съдебното решение. Постановяването на съдебния акт по чл. 630 ГПК поставя началото на производството по несъстоятелност като форма на универсално принудително изпълнение. Част от това производство е и попълването на масата на несъстоятелност, вкл. релевирането на отменителни искове в хипотезата на чл. 646 – 647 ТЗ.  Последните обаче съставляват самостоятелни искови производства, в които въпросът за началната дата на неплатежоспособност има материално правно значение, обуславящо основателността на предявения иск.  В състезателното исково производство, наличието на висящ спор, касаещ елемент от материално правния фактически състав съставлява безусловно основание за спиране в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Наличието на висящо обуславящо дело с предмет началната дата на неплатежоспособност съставлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Постановеното в идентичен смисъл определение е правилно и следва да бъде потвърдено от съда. 

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.11.2011 г. на Окръжен съд гр. Добрич по т.д. № 264/2011 г.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: