О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Номер77                                  2012 г.                                       Град Варна

Варненски Апелативен съд                                              Търговско отделение

На     08.02.                                                                                        Година 2012

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

ЧЛЕНОВЕ: В* П.

                                                                                 А*Б*

като разгледа докладваното от М* Х*

в.ч.т.дело номер     70          по описа за 2012 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по частни жалби на Б.Г.Д. и В.Г.Д. и двамата от гр. Плевен срещу определение №5183/17.11.2011 г. по т.д. №2571/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което на осн. чл.232 ГПК поради оттегляне на исковите претенции е прекратено производството по делото в частта му, образувано по предявените от „ФЗ В. К*” ООД с. Любен Каравелово, обл. Варненска, искове по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД против Б.Г.Д. и В.Г.Д. за солидарно осъждане на двамата ответници за сумата от 112 509,64 лв., представляваща цена на доставени фуражи по пет броя фактури, издадени в периода от 07.12.2010 г. до 19.01.2011 г. и за сумата от 6 638,31 лв. – мораторни лихви върху главницата.

Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно, поради което молят за неговата отмяна. Навеждат доводи за необоснованост на първоинстанционния акт с оглед отсъствието на конкретни аргументи за частичното оттегляне на исковите претенции, създаващо невъзможност на частните жалбоподатели – ответници по тях да организират защитата си в исковото производство.

          В депозирания писмен отговор ответната по частните жалби страна „ФЗ В. К*” с. Любен Каравелово, изразява становище за тяхната недопустимост, евентуално – неоснователност, поради което моли за оставянето им без разглеждане, респективно за оставянето им без уважение.

          Частните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване по см. на чл.274 ал.1 т.1 ГПК съдебен акт и са допустими. Правният интерес от обжалване освен че се презумира, същият е обоснован от частните жалбоподатели и с оглед разпоредбите на чл.8 ал.1 и ал.3 ГПК, поради което съдът пристъпва към разглеждането им по същество.  

          Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

          Съгласно чл.232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В конкретния случай ищецът е оттеглил част от предявените при условие на субективно пасивно съединяване искове против ответниците – физически лица. Оттеглянето, след представяне на доказателства за надлежно упълномощаване на процесуалния представител на ищеца за извършване на действия на разпореждане с предмета на делото /л.93/, се явява заявено от упълномощено с изрично пълномощно по см. на чл.34 ал.3 ГПК лице, поради което е валидно и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Съдът е десезиран, тъй като липсва висящност на спора в тази му оттеглена част. Законът /ГПК/ не поставя условие ищецът да мотивира искането си за оттегляне и поради това за съда не съществува процесуално задължение да се произнася по този въпрос. Мотивите на ищеца са ирелевантни. Ирелевантно в тази връзка е и становището на ответниците, поръчители на дълга на ответното търговско дружество по см. на чл.8 ал.1 и ал.3 ГПК. Вярно е, че длъжникът и поръчителите са солидарни длъжници, като предметът на техните задължения е еднакъв – чл.122 ал.1 ЗЗД, поради което и във вр. с чл.121 ЗЗД, тъй като е налице договор за поръчителство, по правило ищецът – кредитор може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. След насочване на исковете в тази им част само срещу длъжника и оттеглянето им срещу ответниците – поръчители, същите престават да са страни в исковото производство по тези искове. Следва да се има предвид и обстоятелството, че солидарните длъжници са обикновени другари. Обикновеното другарство е факултативно, поради което няма процесуална пречка производството спрямо някои от тях да бъде преустановено поради оттегляне на иска. Предвид това съдебният акт няма да има значение за техните права и интереси по см. на чл.8 ал.1 ГПК. С обжалваното определение се слага край на производството по делото в тази му част, която престава да бъде предмет на делото между ищеца и ответниците – частни жалбоподатели. Ето защо и с оглед нормата на чл.232 ГПК и в частност за оттеглянето на иска да не се иска съгласие на ответниците, разпоредбата на чл.8 ал.3 ГПК е неприложима.

          Съобразно изложеното, като е прекратил частично производството по делото на осн. чл.232 ГПК, окръжният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.

          Водим от горното, съдът

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

          ПОТВЪРЖДАВА определение №5193/17.11.2011 г. по т.д. №2571/2011 г. на Варненски окръжен съд.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.