ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95………. / ………… 2012 год.
на 17.02. година 2012
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. С*В
ЧЛЕНОВЕ: А. Б*ВА
П. Х*ВА
като разгледа докладваното от съдия П.Х* ч.т.д. № 66 по
описа на ВАпС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Районен съд – Нови пазар е бил сезиран по реда на Глава тридесет и седма от ГПК от „У* Б*” АД – гр. София, чрез законния си представител Л* К. Х*, с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417, ал. 1 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу А.М.И. *** и Р.Х.Х. *** за заплащане на сумите, както следва: 98 391,24 лв. - главница и 17 783,83 лв. - договорна лихва, дължими по силата на сключен между страните Договор за ипотечен кредит № 3641/28.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, както и за заплащане на направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар. С определение № 707/27.10.2011г. РС - Нови Пазар е прекратил производството по образуваното по заявлението ч.гр.д.№ 1105/2011г. и е изпратил същото на ОС – Шумен на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК, тъй като е счел, че компетентен да се произнесе по заявлението е окръжният съд.
С определение № 45/26.01.2012г. по ч.т.д. № 751/2011г. Шуменският окръжен съд е повдигнал пред компетентния на осн. чл. 122, ал. 2 ГПК Варненски апелативен съд спор за подсъдност между Районен съд – Нови пазар и Шуменски окръжен съд за определяне на съда - родово компетентен да се произнесе по депозираното от „У*Б*” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, за да се произнесе по спора за подсъдност, съобрази следното:
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянен адрес на длъжника, в случая РС – гр. Нови пазар, в чийто съдебен район попада гр. Каолиново, респ. с. Средковец, Община Каолиново. Според нормата на чл. 417 т. 2 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банки. В тази хипотеза, за разлика от хипотезите на чл. 410 ал. 1 ГПК, липсва изискване искът да е подсъден на районен съд, но той е компетентен да се произнесе по заявлението на общо основание – по силата на чл. 411, ал. 1 ГПК, отнасящ се за заповедното производство изобщо.
Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение, на осн. чл. 122 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по заявлението по реда на чл. 417, ал. 1 ГПК депозирано от „У* Б*” АД – гр. София срещу А.М.И. *** и Р.Х.Х. *** е Районен съд – гр. Нови пазар.
Делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд – гр. Нови пазар.
Копие от определението да се изпрати на ШОС за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/ гр.Варна, ……...…2011 год.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение, в закрито заседание на 08.07.2011г. в състав:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА ч.т.д.№ 411/2011г. по описа на ВАпС, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по постъпила в срок частна жалба от Б-3 ЕООД гр. Варна /в несъстоятелност/, чрез синдика Янко Николов Стоянов, против определение на ДОС от 20.04.2011г., постановено по т.д.№ 92/2011г., с което производството по делото е прекратено по описа на ДОС и на основание чл.649 ал.3 ТЗ е изпратено за разглеждане по компетентност на ВОС /съд по несъстоятелността на ищеца/. Оплакванията в нея са, че определената особена подсъдност по чл.649 ал.3 ТЗ е неприложима, т.к. в случая не се атакува сделка, извършена от длъжника, а от трети лица. Изложени са съображения за целта и смисъла на горната разпоредба, с които обжалваното определение не е съобразено, поради което се претендира отмяната му.
Насрещните страни – Бедри Кемалов Мустафов и Шенгюлер Еминова Мустафова от гр.Балчик не изразяват становище по частната жалба. Насрещната страна ХМГ БЪЛГАРИЯ ЕООД гр.Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по нея, съдът съобрази следното:
В исковата молба, подадена от Б-З ЕООД гр.Варна /в нес./ чрез синдика се излага, че ответникът Бедри Мустафов има задължения към Б-3 ЕООД в размер на 338 379.95 лв., обект на искова претенция по т.д. № 226/2010г. по описа на ДОС. Същата е била обезпечена чрез налагане на запор върху вземането, което има длъжникът Бедри Мустафов от третото задължено лице - ХМГ БЪЛГАРИЯ ЕООД. След връчване на запорното съобщение, първите двама ответници - Б.Мустафов и неговата съпруга Ш.Мустафова, са заличили ипотеката, учредена в тяхна полза за сумата 600 000 евро, като кредитори на третото лице, без задължението да е изплатено. Твърди се, че това действие е увреждащо кредитора на Б.Мустафов – Б-3 ЕООД, поради което се претендира да бъде обявено за недействително спрямо него действието по заличаване на договорната ипотека, на основание чл.135 ЗЗД.