Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е     

№   12/20.01.2012 година                            град Варна

                             В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на      двадесети  декември                                                     година 2011

в закрито заседание в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Христова                                                                         ЧЛЕНОВЕ :  Зл.Златилова

   М.Недева

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 639  по описа  на Варненския апелативен съд за 2011г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от Д.Е., гражданин на Литва, ЛНЧ ХХХХХХХХХХ, с удостоверение за продължително пребиваване ХХХХ, издадено на 18.07.2007г. от Дирекция „Миграция” МВР София, акционер, собственик на 237 500 акции от капитала на „Петрол Холдинг” АД, ЕИК 103078860, с постоянен адрес в с.Бистрица, Столична област, ул.”Къпина” 6  и А.А.М., гражданин на Руската федерация, роден на ***г., л.п. 51 № 3872158, издаден на 01.10.2008г. от Посолството на Руската Федерация в Австрия, адрес в Австрия, гр.Сандрокгассе 36 – 1210, Виена срещу решение № 770/18.07.2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1155/2010г., с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу „Петрол Холдинг” АД, ЕИК 103078860, представлявано от изп.директор О.Т.Т. за прогласяване нищожността на решението  по т.2 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг” АД с дата 20.12.2009г., с което се правят промени в следните текстове на Устава на дружеството  - чл.22 ал.2, чл.28 ал.2, чл.32, чл.34, чл.42 ал.1, с което се създава нова т.10, чл.42 ал.2, пар.2 от Допълнителните разпоредби, на осн.чл.124 ал.1 ГПК и за установяване несъществуването на вписано обстоятелство в Устава на „Петрол Холдинг” АД, извършено с вписване в ТР № 20100106171419, на осн.чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.537 ал.2 ГПК. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените от тях искове. Претендират и  разноски по делото за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения :

          Предявени са в условията на активно субективно и положително евентуално съединяване искове от Д.Е., акционер, собственик на 237 500 акции  от капитала  на „Петрол Холдинг” АД и  А.М., акционер, собственик на 25 000 акции от капитала на „Петрол Холдинг” АД

с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че решенията по т.2 от дневния ред за приемане на изменения в Устава на Дружеството „ан блок” и за приемане на промени в Устава в чл.22 ал.2, чл.28 ал.2, чл.32, чл.34, чл.42 ал.1, с което са създава нова т.10, чл.42 ал.2 и пар.2 от Допълнителните разпоредби, отразени в протокол от Извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг” АД  от 20.12.2009г. са нищожни / като липсващи, невзети/ и за прогласяване на тяхната нищожност  и

с правно основание чл.537 ал.2 ГПК вр.чл.29 от ЗТР за установяване несъществуването на вписаните на 06.01.2010г. в Търговския регистър изменения на Устава на „Петрол Холдинг” АД, извършени с вписване № 20100106171419.

          Преди разглеждането им по същество, съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за тяхната недопустимост, поради липсата на правен интерес от предявяването им.

          Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за водене на установителен иск / каквито са и двата предявени иска/ и обуславя процесуалната му допустимост. Тъй като по делото са предявени два субективно и обективно съединени установителни иска, правният интерес следва да бъде изследван за всеки един от ищците по всеки от обективно съединените искове поотделно. В тази връзка съдът съобрази доказаното в процеса качество на двамата ищци на акционери в „Петрол Холдинг” АД, както  и естеството на извършените промени в Устава на дружеството, в резултат на които са установени  по-утежнени условия за упражняване на правата им на акционери / като :  завишено мнозинството за избор на председател, секретар и преброител на ОСА - от обикновено /преди изменението на Устава/  -  на квалифицирано мнозинство 2/3  от всички акции с право на глас – чл.28 ал.2; завишен кворум за провеждане на ОСА – от 50% + 1 от акциите с право на глас – на квалифицирано мнозинство 2/3 от акциите с право на глас – чл.32; завишено мнозинство за вземане на решения на ОСА – от обикновено мнозинство от представените акции с право на глас – на квалифицирано мнозинство 2/3 от всички акции с право на глас и т.н./, с оглед на което установи, че правният интерес от предявяване на  иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК  е доказан. С оглед установеното в чл.231  ал.3 от ТЗ действие на вписването на промените в Устава в Търговския регистър правният интерес и по втория обективно съединен иск също е доказан за всеки един от ищците.

          В исковата молба са наведени две групи факти и обстоятелства. Тези по т.т. 1.6, 1.7, 3.2.3 и 3.2.4 са релевантни към предявените искове съобразно дадената по-горе от съда правна квалификация, а останалите фактически твърдения биха били релевантни към иск с правно основание чл.74 ТЗ – за оспорване законосъобразността на проведеното общо събрание на акционерите от 20.12.2009г. , какъвто иск не е предявен. Втората група релевирани фактически твърдения са извън предмет на настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне – / в този смисъл вж. опр. № 459/04.07.2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по т.д. № 793/2010г./

          По иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК:

          В допълнителната си искова молба –л.95, ищците уточняват фактическото основание на претенцията си – че не е проведено общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг” АД на 20.12.2009г. от 10,00 часа в гр.Варна, на ул.”Братя Миладинови” № 22а, но за това е съставен протокол от ОС и решението  е вписано в търговския регистър.

          В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответното дружество признава, че на 20.12.2009г. общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг” АД е било проведено, но не както е отразено в протокола – от 10,00 часа в гр.Варна, на ул.”Братя Миладинови” № 22а, а от 14,00 часа в гр.София, в административната сграда на „Петрол” АД, на бул.”Черни връх” № 43. Промяната на часа и мястото на събранието е по взаимно съгласие на всички акционери и съобразно предвидената за това възможност в чл.28 ал.1 от Устава на дружеството. В протокола от проведеното извънредно ОСА от 20.12.2009г. е допусната техническа грешка при посочване на часа и мястото на събранието. Неточно в протокола е посочено, че събранието е проведено в гр.Варна и че е открито в 10,00 часа. Твърди, че събранието е било предвидено да се проведе в гр.Варна от 10,00 часа сутринта на 20.12.2009г., като по този начин е оформена и поканата за него. В последствие по молба на г-н М., който е посочил, че ще пристигне в България в деня на провеждане на събранието и държи да участва в насроченото в София „разширено събрание на акционерите / и мениджмънта/ на „Петрол Холдинг” АД, е променено мястото и часа на събранието – в гр.София, от 10,00 часа сутринта. Действително събранието е проведено на 20.12.2009г. в гр.София, в административната сграда, в която се помещава централата на дъщерното на „Петрол Холдинг” АД  дружество „Петрол” АД, намираща се на бул.”Черни връх” № 43, след 10,00 часа в залата, в която се е провеждало и разширеното заседание на управлението на дружествата от групата на „Петрол Холдинг” АД.

          Следователно факта, че ОСА от 20.12.2009г. не е било проведено от 10,00 часа в гр.Варна, на ул.”Братя Миладинови” № 22а се признава от ответника, поради което съдът го приема за доказан. Тази фактическа установеност обаче не води извода за основателност на исковата претенция. Съгласно чл.232 ал.1 т.1 от ТЗ мястото и времето на провеждане на заседанието е задължителен елемент от съдържанието на протокола. Непосочването на мястото и времето на заседанието в протокола, респ. неточното им посочване, може да бъде релевирано като основание за незаконосъобразност на взетите решения / досежно процедурата по свикване, провеждане и отразяване на ОС/, но не и като основание за нищожност на взетите решения, в хипотеза на липсващи /невзети/ решения. В т.1 на ТР № 1/06.12.2002г. на ВКС, ОСГК, по тълк.д. № 1/2002г. изчерпателно са изброени хипотезите на нищожни решения на  ОС  съдружниците /  акционерите. Според това ТР нищожно е и липсващото /невзето/ решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нито в тази хипотеза на нищожност, нито в останалите непосочването или неточното посочване на часа и мястото на провеждане на ОС в протокола води след себе си като правна последица нищожност на взетите решения на това ОС. Ето защо съдът счита исковата претенция за неоснователна на така посоченото в допълнителната искова молба основание.

          В исковата молба се твърди не само, че ОСА от 20.12.2009г. не е провеждано от 10,00часа в гр.Варна, а че изобщо такова събрание не е провеждано, дори и в гр.София и следователно не са взимани отразените в ТР решения по т.2 от дневния ред, касаещи промени в Устава на дружеството. С оглед разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наведените от него възражения, съставляващи оспорване съдържанието на съставения за събранието протокол, а ответникът – при условията на пълно и главно доказване – факта на  провеждане на събранието. Тъй като протоколът от заседание на ОС е частен свидетелстващ  документ за това, което е отбелязано в него, той се ползва с материална доказателствена сила доколкото издателят му – ответното дружество, удостоверява неизгодни за себе си факти. В противен случай съдът не е обвързан от доказателствената му сила и преценява неговата вярност / съответствието на отразеното в него с реално осъществилите се факти в действителността/ съобразно вътрешното си убеждение и събраните по делото доказателства.

          Доколкото протоколът от заседанието на ОСА  е частен свидетелстващ документ  и  страната, от която изхожда , се домогва да опровергае  отразеното в него  и да докаже, че ОСА от 20.12.2009г. се е състояло в гр.София, при изричното противопоставяне на другата страна, и с оглед забраната за събиране на гласни доказателства в тази хипотеза,  установена в нормата на чл.164 ал.1 т.6  от ГПК, съдът намира, че свидетелските показания  за установяване провеждането на ОСА от 20.12.2009г. в гр.София от 14,00 часа са недопустими. Събраните гласни доказателства съдът изключва от преценката си за основателността на предявения иск.

          Съществуват обаче редица писмени  доказателства, неоспорени от насрещната страна,  които установяват провеждането на  общото събрание на акционерите на „Петрол Холдинг” АД на 20.12.2009г. в гр.София от 14,00 часа : Съгласно пълномощно на л.74, Д.Е., в качеството му на акционер, е упълномощил А.М., да го представлява в това му качество на извънредното общо събрание на акционерите, което е трябвало да се  проведе, според пълномощното, на 20.12.2009г. от 10,00 часа в гр.София, като в документа е възпроизведен  с абсолютна точност и дневния ред на събранието, така както той е отразен в поканите до акционерите и в протокола от събранието. От съдържанието на това пълномощно съдът прави извода, че и двамата акционери, ищци по предявения иск,  не само са знаели за промяната на мястото  за провеждане на общото събрание, но са и дали съгласието си за това. Списъкът на акционерите, присъствали на общото събрание, проведено на 20.12.2009г., е подписан от ищеца М. както в лично качество, така и като представител на ищеца Е., съобразно правата по даденото му пълномощно.  Видно от изрично уточненото в пълномощното, А.М., който също е акционер, е представлявал Д.Е. в качеството му на акционер, поради което не е налице нарушение на забраната за представителство, установена в нормата на чл.220 ал.1 пр.3 ТЗ. Списъка на акционерите е подписан и от председател и секретар на събранието, както и от преброителите на гласовете – същите лица, които са избрани за такива съобразно отразеното в атакувания протокол.  Списъкът на акционерите е частен свидетелстващ документ. Верността на отразеното в него съдът преценява по вътрешно убеждение и с оглед на другите събрани по делото доказателства. И не на последно място – съгласно представеното извлечение от счетоводството на ответното дружество ищците Е. и М. са получили гласувания на това събрание дивидент в посочения в протокола размер. Този факт, както и факта, че решението по т.1 от дневния ред – за разпределение на печалбата между тримата акционери, не  е оспорено като нищожно, дава основание на съда да приеме за доказано провеждането на ОСА на 20.12.2009г. в гр.София от 14,00 часа. Още повече че тезата на ищците не включва твърдението, че решението по т.2 е невзето, защото ищецът М. е напуснал събранието след гласуването на решението по т.1 от дневния ред.

          Пред вид горното съдът приема за доказано по делото, че общото събрание на акционерите на „Петрол Холдинг” АД, на което са взети решенията, предмет на вписване в търговския регистър с вписване № 20100106171419, е проведено на 20.12.2009г. в гр.София, в административната сграда на „Петрол” АД, на бул.”Черни връх” № 43, от 14,00часа. За този ден и час ищецът А.М. е бил в България, съобразно представените доказателства за пристигането му със самолет, участвал е в събранието и е гласувал както лично за себе си, така и за акционера Д.Е., съобразно дадените му изрични пълномощия от последния. Поради което и исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен и иска с правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.29 ЗТР, предявен в условията на положителна евентуалност спрямо първия иск.

          Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

          Водим от горното, съдът

                                      Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 770/18.07.2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1155/2010г.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :