О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер89/17.02.2012г. , град Варна
Варненски Апелативен съд, Търговско отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З* ЧЛЕНОВЕ: А* Б*
П. Х*
като разгледа докладваното от съдия А.Б*
ч.в.т.дело № 62 по описа за 2012 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл.70, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от Е.А.Л. и Л.В.Л. *** от ВАК против определение № 5551/12.12.2011 год., постановено по т.д.№ 3086/2011 год. по описа на ВОС, с което е определена цена на предявения иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД в размер на 2 542 579 лева, на основание чл. 70, ал.1, изр.3 вр. чл. 69, ал.1, т.4 ГПК.
По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „И*” АД – София, в който се претендира неоснователност на частната жалба, респ. потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Частната жалба изхожда от надлежна страна и отговаря на императивните изисквания на чл. 275, ал.2 ГПК вр. чл. 260-261 ГПК. Частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като с атакуваното определение е определена по - висока цена на предявения иск и същото прегражда по - нататъшното развитието на делото.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Т.д.№ 3086/2011 год. по описа на ВОС е образувано по искова молба с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД с предмет – установяване недействителността на сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Спорът по делото се свежда до начина на определяне на цената на иска. Според становището на частните жалбоподатели – ищци, цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал.1, т.4, пр.2 вр. т.2 ГПК и чл.71, ал.2 ГПК въз основа на ¼ от данъчната оценка на ипотекирания имот. Според писмения отговор на насрещната страна – цената на иска съвпада със стойността на обезпечения дълг, тъй като ипотечното право не е вещно право.
Съгласно чл.68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – от пазарната цена на правото. При иск за прогласяване недействителност на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот. Предмет на делото е валидността на договора за ипотека. Валидността на договора относно обезпеченото вземане е извън предмета на спора, поради което размера на обезпеченото вземане няма отношение при определяне цената на иска.
Ипотечното право е материално субективно и обезпечително право, представляващо вещна тежест. Ипотечното право е сложно право с елементи, характерни за вещните, облигационни и преобразуващи права. Вещният елемент на правото не подлежи на съмнение и е последователно застъпван в юридическата теория и съдебната практика. Ипотечното право „следва вещта” и има абсолютен характер. Предмет на правото е индивидуално определена вещ, което е задължителен признак за субективните вещни права. Учредява се във формата, съответстваща за разпореждане с вещни права – чл.18 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД. Сключеният договор подлежи на вписване в имотния регистър. Не на последно място, съществуват и други т.н.”формални аргументи”, извличани директно от закона като например: морската ипотека е уредена в чл.46-52 КТК като вещно право. Съгласно чл.176 ЗЗД вещните права, които едно лице е имало върху имота, преди да придобие собствеността му, се възстановяват по право, с изключение на ипотеките. Сочената норма директно приравнява ипотеката към вещните права.
Съобразявайки горното, съдът приема, че цената на иска следва да се определени според правилото на чл. 69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК при съобразяване на данъчната оценка на ипотекираната вещ /изрично в този смисъл и определение № 44/15.01.2010 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 725/2009 год., IV г.о.; определение № 1070/30.12.2011 год. по ч.т.д.№ 700/2011 год., II т.о./.
Съгласно удостоверение – л.4, данъчната оценка на ипотекирания имот възлиза на 208 316,40 лева, в който размер е и цената на предявения иск.
Цитираната от частните жалбоподатели норма на чл. 71, ал.2 ГПК е ирелевантна за определяне цената на иска по смисъла на чл. 70 вр. чл.69 вр. чл.68 ГПК. Разпоредбата на чл. 71 ГПК има значение единствено за определянето на дължимите държавни такси в производството, които не са предмет на самостоятелен инстанционен контрол, респ. не са предмет и на настоящата проверка. Спорът пред настоящата инстанция е единствено във връзка с определянето на цената на иска по реда на чл. 70, ал.2 ГПК.
Тъй като съдебния акт на въззивната инстанция като краен резултат отново води до увеличаване на цената на предявения иск, посочена от ищците, то постановеното определение подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 5551/12.12.2011 год., постановено по т.д.№ 3086/2011 год. по описа на ВОС, с което е определена цена на предявения иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД в размер на 2 542 579 лева, на основание чл. 70, ал.1, изр.3 вр. чл. 69, ал.1, т.4 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ цената на предявения иск в размер на 208 316, 40 лева, на основание чл. 70, ал.1 ГПК вр. чл. 69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК, равна на данъчната оценка на ипотекираната вещ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страната пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: