Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 310р.Варна, 20.12. 2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 22.11.2011 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. № 517 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.  

Предявена е въззивна жалба от „И.М” ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от синдика Л.Б. против решение № 607/20.06.2011 год. , с което са отхвърлени предявените от страната обективно евентуално съединени претенции с правно основание чл. 87, ал. 2 и чл. 87, ал.1 ЗЗД за разваляне на сключения с ответника „И.” АД договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нот.акт № 143, том X, нот. дело № 2297/2005 год. на нотариус Ж.К. с район на действие  ВРС, вписана в нот.камара под № 214.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.259 - 261 ГПК и е процесуално допустима. Оплакванията срещу обжалвания съдебен акт се свеждат до неговата неправилност и имат бланкетен характер.

Въззиваемата страна „И.” АД оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, Варненският апелативен съд съобрази следното:

ВОС е бил сезиран с искова молба, предявена от „И.” ЕООД – в несъстоятелност против „И.”  АД– Варна, в която се твърди, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран в нот.акт № 143, том X, нот. дело № 2297/2005 год. на нотариус Ж.К. с район на действие  ВРС, вписана в нот.камара под № 214. Страните са уговорили насрещна цена в размер на 57 000 лева /без ДДС/. Съставеният нот.акт обективира изявленията на страните, че продажната цена е изцяло заплатена към датата на нотариалното изповядване. Поддържа се, че дължимата цена с ДДС не е заплатена от насрещната страна – купувач, респ. в счетоводството на ищеца не са отразени приходи от продажба на ДМА в посочения размер. Претендира се разваляне на договорната връзка както следва – по главния иск с твърдения, че изпълнението на насрещната престация е безполезно по смисъла на чл. 87, ал.2 ЗЗД, респ. по евентуалния иск – че ответникът не е заплатил продажната цена в определен от кредитора срок – до датата на отговора в хипотезата на чл. 87, ал.1 ЗЗД.

Основният спорен въпрос по делото е сведен до това изпълнена ли е дължимата от купувача парична престация. Според процесуалната позиция на ищеца, изпълнение липсва. Според становището на ответника, заплащането на продажната цена е осъществено към датата на сключване на сделката. Единствено с цел счетоводно отразяване на престацията, страната се е снабдила с доказателства за плащане от кредитора в по-късен етап чрез съставянето на касови бележки от 10.06.2005 год. и 12.04.2008 год. и издаването на фискален бон от 21.12.2005 год. /така уточнение с молба от 20.12.2010 год. – л. 166/.

 Процесната сделка е обективирана в нотариален акт от 18.02.2005 год. , в който е удостоверено изявлението на страните, че продажната цена в размер на 57 000 лева /30 000 лева за земята и 27 000 лева за сградите/ е заплатена „напълно” от купувача. Съдът, след съвкупна преценка на представените по почин на ищеца доказателства, вкл. при съобразяване на процесуалната позиция на двете страни, намира, че обективираното в нотариалния акт удостоверително изявление на страните е неистинско. В счетоводството на ищеца се съхраняват писмени доказателства за заплащането на продажната цена, ведно с дължимо ДДС на дати 10.06.2005 год., 21.12.2005 год. 12.04.2008 год.  – всички издадени след съставянето на нот.акт.  Ответникът – купувач изразява изрично становище, че желае да се ползва от така съставените счетоводни документи, вкл. че е осчетоводил същите чрез съответни счетоводни записвания на посочените дати.  Издаването на документи във връзка с погасяването на спорния дълг на части и в значителен период след датата на нотариалното удостоверяване сочи, че продажната цена не е заплатена при сключване на сделката. Поддържаното от ответника становище, че касовите бележки и фискален бон са издадени във връзка с удостоверяване на вече осъществено плащане към 18.02.2005 год. не следва да се кредитира от съда. Касовата бележка /от кочан/ и фискалният бон са документи, удостоверяващи плащане в брой, осъществено на датата на издаването им, независимо от съставянето на първични счетоводни документи за операцията /така чл. 23, ал.3 НАРЕДБА № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти – отм.  и  чл. 25, ал.1, т.1 и ал.3 НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/.

Така формирания от съда правен извод не се дерогира и от представената фактура № 4319/18.02.2005 год. /л.124 от делото/. Фактурата е съставена на датата на нотариалното удостоверяване и обективира вземане в размер на 63 071, 48 лева, съвпадащо с продажната цена по сделката с начислен ДДС. Отбелязването „начин на плащане: в брой” обективира уговорката между страните за начин на престиране. Отбелязването не  удостоверява погасяване на задължението.

При съвкупна преценка на гореизложеното, съдът приема, че дължимата продажна цена не е заплатена към датата на нотариално удостоверяване. В тежест на ответника – купувач е да установи надлежно престиране.

Пълният размер на продажната цена по сделката с ДДС  е заплатена на части и в брой. Плащането е обективирано с касови бележки от кочан, издадени на 02.04.2008 год. и 10.06.2005 год. Частично, плащането е удостоверено с издаване на финансов бон от 21.12.2005 год. Представените касови бележки от кочан съставляват частни удостоверителни документи, изходящи от кредитора по правоотношението – „Р. ММ” ЕООД /настоящо наименование „И.М” ООД/. Документите са подписани, респ. положеният подпис е придружен с полагането на печат на продавача. Действително, данъчното и счетоводното законодателство въвеждат императивни изисквания по отношение на издаването на касови бележки от кочан и лимитивно изброени случаи, в които съставянето им е допустимо. Нарушенията на особените изисквания във връзка с издаването им съобразно действащата към 2005 и 2008 год. нормативна уредба - НАРЕДБА № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти – отм.  и  НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства обуславят единствено  административната и данъчна отговорност на съставителя. В състезателния исков процес, представените касови бележки имат значението на разписка по смисъла на чл. 77, ал.1 ЗЗД.  Идентично е и доказателственото значение на представения финансов бон от 21.12.2005 год.

Съдът намира за недоказано предприетото от ищеца оспорване на писмените доказателства. Всички коментирани доказателства изхождат от оспорващата страна – за касовите бележки – посредством полагане на подпис  и печат от името на „продавача”; за финансовия бон – посредством издаването му от одобрено, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство. При това положение и на основание чл. 193, ал.3 ГПК оспорването на писмените доказателства е в тежест на ищеца. Последният не е ангажирал доказателства в подкрепа на предприетото оспорване на датата, авторството и съдържанието. Липсват и представени доказателства в подкрепа на тезата, че на дата 21.12.2005 год. ответникът е закупил и заплатил стоки, различни от ДМА – предмет на оспорваната сделка.

Истинността на представените доказателства се потвърждава и от заключението на назначената ССЕ и устните обяснения на вещото лице в о.с.з. На първо място, писмените документи, удостоверяващи плащането на дълга са представени на експертизата от ищеца в копие. Дружеството – продавач е отразило в ГФО за 2005 год.  паричен поток, свързан с ДА в размер на 36 000 лева, на колкото възлизат платените в брой суми за 2005 год. Към настоящия момент, дружеството няма счетоводно вписани вземания към ответника, произтичащи от спорното правоотношение. В счетоводството на купувача, плащанията в брой са намерили счетоводно отражение за финансовата 2005 год. и съответно 2008 год.

С оглед на изложеното, съдът намира, че купувачът е престирал пълния размер на продажната цена. Предявените конститутивни искове за разваляне на договора са неоснователни поради липса на насрещна неизправност. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не претендира разноски.

По дължимата държавна такса във въззивното производство: Исковете – предмет на разглеждане са предявени при условията на евентуалност, поради което и по арг. от чл. 72, ал.2 ГПК се събира държавна такса за един иск. Цената на иска, определена според правилото на чл. 69, ал.1, т.4, пр.2 ГПК се равнява на данъчната оценка на имота или 479 298, 80 лева /така удостоверение за данъчна оценка – изх.№ 1452/25.03.2010 год./ Дължимата държавна такса за въззивното обжалване е половината от размера, определен в чл.71, ал.1 ГПК вр. чл. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 9 585, 97 лева. По арг. на противното от чл. 78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за въззивното производство следва да бъде възложена на ищеца – въззивник „нетр малц” ЕООД – в несъстоятелност.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 607/20.06.2011 год., постановено по т.д.№ 248/2010 год. по описа на ВОС, търговско отделение.

ОСЪЖДА „И.М” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 103149420 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд – Варна дължимата държавна такса за въззивното разглеждане на спора в размер на 9 585, 97 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: