РЕШЕНИЕ
№ 84/21.04. 2011 г. град Варна
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
На двадесет и девети март 2011
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Петя Хорозова
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 51 по описа за 2011 г. докладвано от З.Златилова и за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 268 и сл. ГПК.
Образувано е по жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище гр. Добрич срещу решение № 526/15.11.2010г. постановено по т.д.910/2010 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е уважен иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ предявен от синдика на „Птицекланица” АД / в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна срещу длъжника и въззивника за прогласяване нищожността на извършени след началната дата на неплатежоспособността плащания на обща сума 70 302,08 лв. представляваща стойността на извършени услуги по договор за приемане отвеждане и почистване на отпадните води.
Наведени са доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон при тълкуване на предпоставките на иска по чл.646 ал. 2 т.1 ТЗ, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен.
Синдикът на „Птицекланица” АД /в несъстоятелност/ оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в отговора по нея съображения.
Длъжникът не изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и е допустима.
След проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.
В качеството си на инстанция по съществото на спора въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правна квалификация 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, която се извежда от въведените с исковата молба факти. Безспорно в отношенията между страните е, че с решение № 498/10.12.2009 г. постановено по т.д. 886/2009 г. на ВОС е открито производство но несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на „Птицекланица” АД с начална дата 20.05.2009 г. и че сумата 70 302,08 лв. е платена от длъжника по 23 фактури от 29.05.2009 до 26.11.2009 г., в периода след началната дата на неплатежоспособността до откриването на производство по несъстоятелност.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация” ООД оспорва иска като неоснователен по съображения, че извършеното от длъжника плащане в подозрителния период не накърнява интересите на другите кредитори, тъй се касае за текущи разходи необходими за поддържане на производството, които синдикът също е платил в последващия период след откриване на производството по несъстоятелност, до прекратяване на дейността на дружеството.
Спорът е кое извършено от длъжника изпълнение на парично задължение след началната дата на несъстоятелността е увреждащо кредиторите. В чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ липсва критерий, такъв следва да се извлече с оглед целта - справедливо удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността / по арг. от чл. 648 ТЗ/. В задължителната по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК практика на ВКС се приема, че изпълнението от длъжника на парично задължение след датата на неплатежоспособността е нищожно на основание чл. 646 ал. 2 т.1 от ТЗ, като е без значение дали сделката е довела до намаляване на масата на несъстоятелността. Този съществен материалноправен въпрос относно предпоставките за уважаване на отменителния иск по чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ се съдържа в постановените при действието на новия ГПК решения на тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 114/3.08.2009 г. по т.д.644/2008 г. на І т.о; решение №9/1.02.2010 г. на ВКС по т.д. 536/2009 г. І т.о. В тези решения, обаче не е бил поставен на разглеждане съществения въпрос – кои плащания са в ущърб на пропорционалното удовлетворяване на намиращите се в еднакво положение кредитори, който е от първостепенно значение, тъй като чрез иска по чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ се ревизират вече извършените от длъжника плащания, чрез които предпочитателно се удовлетворява вземане на кредитор и като резултат той придобива по-добро положение в сравнение с това което би имал при разпределението по чл. 722 от ТЗ.
Процесните плащания към момента на осъществяването им от длъжника са били законосъобразни. Всички са във връзка с издадени фактури за извършени услуги по сключен на 12.11.2007 г. договор за приемане отвеждане и пречистване на отпадъчните води и са извършени на падежа, тъй като съгл. чл. 11 от договора операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД има право да прекрати изпълнението, ако в двумесечен срок потребителят /длъжника/ не плати дължимите суми. Плащането им е условие да продължи отвеждането и почистването на промишлените отпадъчни води от „Цех за клане на птици и преработка на птиче месо” и е свързано с продължаване на дейността на търговското предприятие. Същите вземания, но възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ се включват в привилегированите. Следователно и вземанията възникнали преди откриване на производството, но след датата на неплатежоспособността, след като чрез тях длъжникът е платил необходими разходи за поддържане на търговската дейност би следвало да се приемат за привилегировани. Плащанията по тях не са извършени избирателно - по субективната преценка на длъжника, с цел увреждане на останалите кредитори, а поради заплахата при спирането им да не му се предоставят необходимите услуги свързани с продължаване на производствената дейност. Състоянието на неплатежоспособност обикновено няма видимо проявление, особено при свръхзадълженост, липсва публичност, затова доставчиците на стоки и услуги за длъжника не могат да я предвидят при сделките с него. В интерес на стабилността на стопанския оборот плащанията към тях следва да се приемат за правомерно извършени, като се изключат от обсега на действие на относителната нищожност присъщо необходимите текущи разходи за които длъжникът е плащал при получаване на съответните услуги в периода след датата на неплатежоспособността. Те не са в ущърб на останалите хирографарни кредитори, след като са извършени поради производствена необходимост, аргумент чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ, според който в привилегированите вземанията възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, са включени вземанията които произтичат от продължаване на дейността. В този смисъл липсва противоправност на поведението на длъжника по смисъла на чл. 646 ал. 2 от ТЗ. Не следва с факта на откриването на производството по несъстоятелност и постановената с него начална дата на несъстоятелността да се подлага на нова правна преценка материалноправния ефект на изпълнението, само защото е извършено доброволно от длъжника, докато извършеното принудително изпълнение в същия период по арг. от чл. 638 ал. 1 от ТЗ не подлежи на такава преценка. Затова критерий следва да бъде преценката платил ли е длъжникът предпочитателно с цел увреждане на всички останали кредитори. В случая плащането на услугите за продължаване на дейността не е предпочитателно, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради различие в мотивите и крайния резултат обжалваното решение следва да се отмени и са постанови друго.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД следва да се възстановят направените съдебни разноски в размер на 2 400 лв. платен адвокатски хонорар за които има направено искане в първоинстанционното производство. За въззивната инстанция няма искане за присъждане на разноски.
Поради отхвърляне на иска дължимите държавни такси за първоинстанционното производство следва да се платят от масата на несъстоятелността.
Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 526/15.11.2010г. постановено по т.д.910/2010 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на „Птицекланица” АД /в несъстоятелност/гр. Варна на извършените след началната дата на неплатежоспособността плащания на обща сума 70 302,08 лв. представляваща стойността на извършени услуги по договор за приемане отвеждане и почистване на отпадните води и е осъден „Водоснабдяване и канализация” ООД да плати съдебни разноски 1113,60 лв. и 2 812,08 лв. държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на синдика на „Птицекланица” АД /в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна срещу длъжника „Птицекланица” АД /в несъстоятелност/ и „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище гр. Добрич за прогласяване нищожността на извършени след началната дата на неплатежоспособността плащания на обща сума 70 302,08 лв. представляваща стойността на извършени услуги по договор за приемане отвеждане и почистване на отпадните води по иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Птицекланица” АД / в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна и адрес на управление бул”Цар Освободител” № 67 ЕИК 124059588 да плати по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса за първата инстанция в размер на 2 818,08 лв.
ОСЪЖДА „Птицекланица” АД / в несъстоятелност/ със седалище гр. Варна и адрес на управление бул”Цар Освободител” № 67 ЕИК 124059588 да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище гр. Добрич ЕИК 834026369 сумата 2 400 лв. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал.1от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ :