Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    309/16.12. 2011г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                 търговско   отделение

на  шестнадесети декември                                               Година 2011

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                              ЧЛЕНОВЕ: Зл.Златилова

                     М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 502   по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по подадена молба от Д.А.П. ***, ЕГН **********,  за допълване на решение № 264/18.10.2011г., постановено по в.т.д. № 502/2011г., по предявения от него в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 2 000лв, представляваща равностойността на дружествения му дял от имуществото на дружеството към 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност моли съда, ако счете, че е налице ОФГ в решението досежно горната претенция, същата да бъде отстранена.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от противната страна.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното :

Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл.250 ал.1 ГПК, поради което  е процесуално допустима.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира ,че за да се произнесе по молбата не е необходимо насрочване на делото в открито съдебно заседание по арг. от чл.250 ал.2 ГПК, поради което същата следва да бъде разгледана в закрито заседание.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения :

С исковата молба ищецът Д.А.П. е предявил срещу „В.П.” ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 17.09.2009г., а в условията на евентуалност – и частичен иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за сумата от 2 000лв, представляваща част от 150 000лв, равностойност на дружествения му дял от имуществото на дружеството към 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 000лв от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С решението си по в.т.д. № 502/2011г. въззивната инстанция е потвърдила решението на Добричкия окръжен съд  по т.д. № 198/2010г. в частта, с която е отменено решението на ОСС от 17.09.2010г. по т.2 от дневния ред – за лишаване на изключения съдружник Д.П. от дружествен дял, като в мотивите си е приела, че това решение е незаконосъобразно, независимо от договореността в чл.8 ал.2 т.6 от дружествения договор, пред вид разпоредбата на чл.126 ал.3 от ТЗ, тълкувана „по аргумент за противното” във връзка с чл.126 ал.1 и 2 ТЗ. При това положение съдът е следвало да се произнесе и по евентуално заявената претенция с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.

В тази връзка съдът съобрази :

От доказателствата по делото, заключението на ССЕ, прието пред първата инстанция и данните по партидата на дружеството в Търговския регистър, отразени в ел.сайт на Агенцията по вписванията, се установява, че „В.П.” ООД е регистрирано с решение № 2027/04.09.2007г. на Добричкия окръжен съд,  с първоначален капитал от 6 000лв, разпределен в 60 дяла по 100лв всеки, като съдружниците И.П.Б. и  Ж. Д. Ж притежават по 15 дяла всеки един, съставляващи по 25 % от номинала на капитала, а съдружникът Д.П. притежава 30 дяла, представляващи 50 % от номинала на капитала. С дружествен договор от 07.12.2007г. и съдебно решение № 96/21.01.2008г. капиталът на дружеството е увеличен на 70 000лв, разпределен в 700 дяла по 100лв всеки, при запазено съотношение на дяловете – И.П.Б.  и Ж.Д.Ж. – по 175 дяла всеки на обща стойност 17 500лв за всеки един и Д.А.П. – 350 дяла на обща стойност 35 000лв.

С решение на ОСС от 17.09.2010г. Д.П. е изключен като съдружник, а освободените от него 350 дружествени дяла са разпределени между останалите двама съдружника по равно.

Прекратяването на участието на съдружника в дружеството е уредено в чл.125 от ТЗ, съгласно който имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Съгласно чл.127 ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала.

За да определи размера на дружествения дял в.лице е ползвало данните от междинния баланс на дружеството към 30.09.2010г., съгласно който сумата на актива възлиза на 218 797,01лв, а сумата на пасива е 67 522,42лв. Тъй като дружеството няма формиран преоценъчен резерв, нетната стойност на капитала към 30.09.2010г. е в размер на 151 274,59лв. След като общата сума на дяловете е 700, то стойността на 1 дял възлиза на 216,11лв. Съдружникът П. притежава 350 дяла от капитала, следователно дружественият му дял е в размер на 75 638,50лв. С оглед на това частично заявената претенция от 2 000лв е основателна и следва да бъде уважена.

Съобразно изхода на спора в настоящото производство на Д.А.П. се дължат разноски в размер на 1 308 лв. Искането за допълване на решението имплицитно съдържа в себе си и искане за изменението му в частта за разноските по реда на чл.148 ГПК, тъй като и в отговора на въззивната жалба, и в пледоария по същество Д.П. е правил искане за присъждане на разноски. Същият е представил и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р       Е       Ш      И       :

 

ДОПЪЛВА  решение № 264/18.11.2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 502/2011г. в следния смисъл :

ОСЪЖДА „В.П.” ООД, гр.Добрич, ул.”Цар Самуил” № 1, вх.Б, ет.1, ап.2, ЕИК124712605, представлявано от И.П.Б. да заплати на Д.А.П.  с ЕГН ********** *** сумата от 2 000лв /две хиляди лева/ , частично предявена претенция по иск за сумата от 150 000лв – равностойност на дружествения му дял към 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба – 01.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 308 лв / хиляда триста и осем лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :