Р Е Ш Е Н И Е

№ 294./08.12.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.11.2011 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

П.Хорозова

Като разгледа докладваното от А.Братанова в.д.№ 501/2011 год. по описа на АС - Варна, намира следното:

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

С обжалваното решение № 517/31.05.2011 год., постановено по т.д.№ 621/2011 год. ВОС е отменил решенията на ОС на „С. – Т.Г.” ООД -Варна, обективирани в протокол от 12.05.2010 год.  по иск на В.Г.В. *** , на основание чл.74 ТЗ.

По делото е постъпила въззивна жалба от „С.-Т.Г.” ООД –Варна. В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отклонения от принципа на диспозитивното и състезателно начало. Поддържа се, че съдът е извършил служебна справка в ЕСГРАОН при липса на доказателствени искания от страните.

 Навеждат се доводи и за неправилност на обжалваното решение по същество.  Поддържа се, че процесното ОС е редовно свикано. Изключеният съдружник е уведомен чрез нарочна нотариална покана на адреса, вписан в дружествения договор. Дружеството не е задължено служебно да издирва актуалните адреси на съдружниците, отделно – същото не разполага с достъп до данните на ЕСГРАОН /чл.106, ал.1, т.1 ЗГР/. Събраните по делото гласни доказателства за местожителството на ищеца не следва да се кредитират поради представена служебна справка от НАП за прекратяване на трудовия договор със свидетеля  преди две години.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Въззиваемата страна В.Г.В., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

 Съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 267 ГПК констатира, че въззивната  жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. 

I. ВОС е бил сезиран с предявен от В.Г.В. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на „С. – Т.Г.” ООД – Варна, проведено на 12.05.2010 год.  В исковата молба се излага, че ищецът не е бил поканен за проведеното ОС и не е присъствал на него. Узнал за приетите решения чрез справка в ТР, респ. депозирал в срок отменителна претенция. Поддържа порочност на приетите решения поради нарушения на императивните законови изисквания във връзка свикването на ОС. Претендира и порочност на приетите решения по същество поради липса на материалноправните предпоставки на закона и устава за изключването му като съдружник, вкл. и на обусловените от него решения във връзка с поемането на  дружествени дялове и пр. 

Искът е предявен от лице, притежаващо качеството на съдружник към датата на провеждане на ОС. Искът е предявен в преклузивният срок по чл. 74, ал.2 ТЗ – в тази връзка влязло в сила определение № 140/21.03.2011 год., постановено по ч.т.д.№ 157/2011 год. на ВАпС, постановено по реда на чл. 274 и следв. ГПК. На посоченото основание, разглежданата претенция е допустима.

II. ВОС е отменил решенията на ОС с мотива, че съдружникът В.Г.В. не е бил редовно поканен чрез връчване на покана съгласно изискванията на чл. 139, ал.1 ГПК. 

По делото е представена нот.покана за насроченото ОС на 12.05.2010 год., съдържаща отбелязване, че на 19.04.2010 год. в 14.10 часа Нотариус Д.ББ. не е намерила В.Г.В. /управител на „С. – Т.Г.” ООД/ на адрес гр.Варна, ул.”Г.К.” № 83, вх.А, ет.9, ап.24. Съобразно нотариалното отбелязване, нотариусът е „оставил известие за получаване на нотариалната покана, но в 14-дневен срок от датата на посещение на адреса, нотариалната покана не била потърсена за получаване”. Не се спори между страните, че адресът по нотариалната покана е адреса на съдружника, вписан в дружествения договор.  Не се спори и досежно обстоятелството, че В.В. не е уведомявал официално дружеството за наличието на адрес, различен от адреса в дружествения договор. Такъв не се съдържа и във фирмената документация на дружеството, чиито електронен образ е въведен в сайта на търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията.

         На основание чл. 592, ал.2 вр. 1 ГПК по реда на връчване на нотариална покана могат да се извършват всякакви съобщения, предупреждения и отговори във връзка с граждански правоотношения. Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на ОС на ООД  - чл. 139 ТЗ.

         Представената по делото нотариална покана не е връчена на адресата и не удостоверява изискуемите обективни факти по чл. 139, ал.1 ТЗ. Ненамирането на адресата – физическо лице не е автоматично свързано с неблагоприятни правни последици - а именно приемане, че е налице редовно връчване. Съдът не може да сподели доводите на въззивника, че дружественият договор е двустранен облигационен договор по своята правна природа и ненамирането на страна по него на посочения в договора адрес следва да се приравни на недобросъвестно поведение и респ. на фикция за редовно получаване на съобщение във връзка с този договор. Ограниченията в правото следва да се тълкуват стриктно, а не разширително, като на конклудентните действия се придава правно значение само от правната норма, а не по тълкувателен път.

         Горният извод не се променя от обстоятелството, че съобразно нотариалното удостоверяване, нотариусът е „оставил” известие за получаването на нотариалната покана, но същата не е потърсена в 14 дневен срок. С оглед препращащата норма на чл. 50 ЗННД в производството по връчване на нотариални покани са съответно приложими разпоредбите  чл. 47, ал.1, 3 и 4 ГПК /така Определение № 479 от 20.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК /. За да се приложи разпоредбата на чл. 47, ал.5 ГПК е необходимо нотариусът за изпълни процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК, т.е. да залепи уведомление и да удостовери това обстоятелство /Определение № 517 от 5.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 187/2011 г., II т. о., ТК/ . В настоящия случай не се установява нотариусът  да е удостоверил осъществени действия по чл. 47, ал.1 ГПК. „Оставянето на известие” е факт, различен от предвиденото в закона „залепване на уведомление”.

Вън от горепосочените принципни правни постановки, съдружникът В. В. не е редовно поканен за проведеното ОС и с оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка. Не се спори между страните, че посоченият в дружествения договор адрес на съдружника съвпада с адреса на управление на ЮЛ. Не се спори и досежно обстоятелството, че дружеството разполага със собствена база в с.Г.Кантарджиево, за която с оглед вътрешното разпределение на функциите отговоря преимуществено управителя В. В.. Съобразно показанията на св. В.Сг.В. /служител в „С.-Т.Г.” ООД/ базата в селото действала целогодишно. Ищецът отговарял за организацията, разпределението и отчитането на работата.  Пребивавал в базата прец целия работен ден, вкл. живеел там. Така установеният режим имал траен, а не инцидентен характер.

Показанията на свидетеля са конкретни, последователни и убедителни. Представените доказателства за прекратяване на трудовия му договор с дружеството през 2009 год. съобразно справка от НАП не разколебават достоверността на показанията. Свидетелят изрично заявява, че продължава да работи в дружеството, вкл. да получава трудово възнаграждение. Предприетите от работодателя действия по чл. 62, ал.3 КТ имат значение единствено с оглед данъчната и осигурителна отчетност на дружеството.

Достоверността на дадените показания се потвърждава изрично и от извършената от ВОС служебна справка за вписан настоящ адрес на ищеца – с.Г.Кантарджиево, Община Аксаково.  Касае се за служебно известен факт, на който по арг. от чл. 155 ГПК съдът може да се позовава.   Действително, съдът е предявил на страните служебно известните факти едва с решението си, но пред въззивната инстанция не е предприето отричане и респ. не е проведено оспорване от въззивника.

С оглед на изложеното съдът приема, че  дружеството е следвало да уведоми съдружника на адреса в базата, съставляващ едновременно адрес на месторабота и настоящ адрес на ищеца.  Отправянето на покана на различен адрес, в работно време,  при установено в производството знание, че лицето не може да бъде намерено там, тъй като работи и пребивава на друг дружествен обект съставлява недобросъвестно упражняване на правата във връзка със свикването на ОС.

Формираните изводи за нередовно свикване на ОС по чл.139, ал.1 ТЗ обуславят основателността на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ. С оглед на изложеното, решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, респ. съдът не присъжда такива. Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 517/31.05.2011 год., постановено по т.д.№ 621/2011 год.  на ВОС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок                                       от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал.1от ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                          ЧЛЕНОВЕ :