Решение по Търговско дело 49/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138/23.06.2011г., Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 07.06.2011 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 49/2011 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.613а, ал.2 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на НАП против решение № 292/18.10.2010 год., постановено по т.д. № 47/2010 год., с което РОС е обявил неплатежоспособността на дружеството «Самуилстрой» ЕООД – в ликвидация с начална дата 02.12.2005 год., на основание чл.630, ал.1, т.1 ТЗ и е открил е производство по несъстоятелност. Постановеният съдебен акт се обжалва само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност.

В предявената въззивна жалба се излага, че въззивникът е кредитор с вземане, произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публично-правно задължение – ДРА № 800268/04.12.2008 год. Поддържа се, че първостепенният съд не е назначил експертиза, установяваща финансовото състояние на длъжника. Съдът не е изследвал цялостно фактическата обстановка и не е издирил обективната истина чрез събиране на доказателства за точния момент, в който е настъпило състоянието на неплатежоспособност. В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа с конкретни твърдения, че началната дата следва да бъде определена към 30.06.2006 год.

Въззиваемата страна – «Самуилстрой» ЕООД – с.Самуил, област Разград не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ. Жалбата е депозирана от НАП, легитимираща се като кредитор по силата на влязъл в сила акт за установяване на публични задължения – ДРА № 800268/04.12.2008 год., издаден от ТД на НАП – Разград. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Производството пред РОС е образувано по молба от «Самуилстрой» ЕООД – с.Самуил – в ликвидация с правно основание чл.626 ТЗ. Към молбата са представени изискуемите приложения съгласно чл. 628, ал.1 ТЗ. С решението – предмет на обжалване РОС е обявил неплатежоспособността на молителя с начална дата 15.10.2008 год.

Спорна пред настоящата инстанция е само началната дата на неплатежоспособността. Във връзка с така очертания спорен предмет, съдът намира следното:

При изследване началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от сочената от молителя дата. Същата не се счита за част от основанието и петитума на разглеждания иск. Задължение на разглеждащия орган е да определи началната дата при съобразяване падежа на вземанията на всички известни в производството кредитори. Задължението за служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ.

Началната дата на неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на неплатено задължение по налични счетоводни данни. При всяко положение обаче към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл.608 ТЗ.

Дружеството – молител е в открито производство по ликвидация, считано от 28.07.2008 год., от която дата е преустановило и търговската си дейност. Съобразно едностранно представените от молителя писмени доказателства по чл.628 ТЗ, последният има задължения с търговско – правен и публичен характер, най – ранното от които датира от 30.10.2006 год. Задължението произтича от сключен срочен договор за заем с дата 05.07.2006 год. /л.36/. Дружеството е задължено и по трудови правоотношение като не е заплащало дължими възнаграждения от м.октомври 2006 год. Налице е неизпълнение и по отношение дължимите консумативни разноски за ток в периода от края на 2006 год. до м.05.2007 год. Молителят е и длъжник на публичноправни задължения по влязъл в сила ДРА № 800268/04.12.2008 год. на ТД на НАП – Разград.

Същевременно, страната не разполага с налични парични средства и ДМА. В хода на висящото производство по ликвидация и преди удовлетворяването на кредиторите, едноличният собственик на капитала е извършил обратно заприходяване на наличните активи, в нарушение на чл. чл.271 и чл. 272, ал.1 ТЗ. Единствените активи на дружеството понастоящем са вземания с неясна събираемост.

Съобразно заключението на назначената от въззивната инстанция ССЕ, вкл. и устните обяснения на вещото лице в о.с.з., финансовите проблеми на дружеството датират от 2006 год. Обективираните в счетоводните отчети данни сочат за коефициент на обща ликвидност 1. Показателят обаче е определен чрез включване в размера на краткотрайните активи на парични средства, които не са постъпвали в касата на дружеството и съставляват липси. Така например с акт за начет № 11040018/09.07.2008 год. е установена пълната имуществена отговорност на Р.М.Ю. /касиер/ за липси в размер на 13 160, 43 лева, част от които датират от 2006 год. Счетоводно обективираният преобразуван резултат чрез увеличаване на касовата наличност с установените липси не отразява в пълна степен действителното съотношение на краткотрайните активи спрямо текущите задължения. За нуждите на производството по несъстоятелност от значение е действителната възможност на дружеството да посреща задълженията си, а не счетоводната такава. С оглед на изложеното, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, че действителният коефициент на обща ликвидност през 2006 год. е 0,89. Считано от 2006 год. е поставена и трайна тенденция на затруднено посрещане на краткосрочни задължения с оборотни средства на дружеството. Сочената негативна тенденция е налице и по отношение на останалите показатели като коефициент за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност и рентабилност.

Пак през 2006 год. дружеството е получило паричен заем по договор от 05.07.2006 год.. Дадената по същия сума не е постъпвала в касата, респ. заемните средства увеличават само фиктивно размера на дружествените активи. Дружеството разполага с равностойна претенция спрямо управителя си по чл.145 ТЗ, но вземането е спорно и с неясна събираемост.

Очертаната фактическа обстановка сочи за наличието на затруднения и невъзможност за погасяване на изискуеми задължения, считано от 30.10.2006 год. – датата на най-стария осчетоводен дълг, произтичащ от търговска сделка. Сочената дата е падеж на задължението за връщане на заемната сума по договор от 05.07.2006 год. С оглед на изложеното, съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена на 30.10.2006 год. Предприетите след посочената дата погашения не дерогират извода за началния момент на неплатежоспособност. На основание чл.608, ал.3 ТЗ неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

С оглед на изложеното, решението на ОС следва да бъде отменено в обжалваната част, ведно с определяне на нова начална дата на неплатежоспособност съобразно правни изводи на въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 292/18.10.2010 год., постановено по т.д. № 47/2010 год. по описа на ОС – Разград досежно определената начална дата на неплатежоспособността и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.10.2006 год.

ОСЪЖДА «Самуилстрой» ЕООД – с.Самуил, Община Разград, ЕИК 116048827 ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за въззивното разглеждане на спора в размер на 125 лева, платими от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото, на основание чл.620 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за отразяване по партидата на «Самуилстрой»ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7-мо дневен от вписването му в ТР при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.