РЕШЕНИЕ
№ 280/28.11. 2011 г. град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На двадесет и пети октомври 2011 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова
ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева
Петя Хорозова
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 484 по описа за 2011 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по реда на чл.196 ГПК /отм./.
Образувано е по въззивната жалба на „П.” ООД в несъстоятелност със седалище гр. Шумен срещу решение № 79/16.05.2011 г. постановено по т.д. 10/2008 г. на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл.86 ал. 1 ЗЗД предявени от въззивника срещу Е.Д.Г.. Иска се отмяната му като порочно и уважаване на исковете. Наведени са оплаквания за неправилност поради незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.
След като констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният съд в качеството си на инстанция по съществото на спора приема:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени от дружеството в несъстоятелност „П.” ООД представлявано от синдика Д.И.. В исковата молба се твърди, че на 19.12.2003 г. от сметката на „П.” ООД гр. Шумен в ТБ”ОББ” АД по лична сметка на Е.Г., който към този момент е бил управител на дружеството е преведена без основание сумата 46 800 лв.и ответникът дължи връщането и. В условия на евентуалност се поддържа, че връщането се дължи поради нищожност на плащането, като действие договорено и извършено в нарушение на забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД. Претендира се мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 18 366,64 лв. за периода от 29.12.2003 г. до 4.01.2008 г. - от датата на поканата за връщане до предявяване на иска.
Ответникът оспорва основателността на иска по съображения, че получаването на сумата е с посочено в платежното нареждане основание на превода ”прихващане на предоставени средства” получени в заем от трети лица за участие на дружеството в търг, като в подкрепа сочи доказателства – договори за заем сключени между него и трети лица и протокол от общо събрание от 14.06.2003 г. съдържащ решения за предоставяне на сумите.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка. В периода 1.03.2002 до 22.12.2003 г. Е.Д.Г. е бил управител на „П.” ООД, дружество с предмет на дейност търговия с горива. По решение на съдружниците дружеството е участвало в два търга за придобиване на недвижими имоти, като необходимите средства са набирани чрез заеми. В съд.заседание на 14.10.2010 г. разпитаните свидетели и на двете страни: З.К.К, В.Б.Х., и Р.С.Р., К.П.К., са обяснили че са знаели за закупуване на имотите и че са дали пари в заем. Свидетелят на ищеца М.Х.И. обяснява схемата за набиране на средства: „Те бяха обявени на търг от съдия изпълнител и Е. имаше идея да ги закупи, понеже неговата идея беше да се обединят повече хора и като се обединят тези хора да закупят базите, после да се извади печалба.” Средствата са набирани чрез няколко лица, включително и М.Х., който към този момент не е бил съдружник, но е осигурил З.К. и В.Б. К.К.. Така видно от квитанция към ПКО №3/04.06.2003 г./ л. 159/ К. е внесъл 28 000 заем за потребление с падеж 1.08.2003 г., а с квитанция № 4/ 10.06.2003 Боянов е внесъл като заем за потребление сума 22 000 лв../л. 159/.
Към 14.06.2003 г. безспорно всички вещи лица по назначените ССЕ посочват, че отразената наличност по сметка 5011 – Каса в лева от обичайна дейност е 13 897, 25 лв., съгл. салдото по дневник за сметка 5011 /л. 293 / Наличност по разплащателни сметки в ТББ”ОББ” клон Шумен и ПИМБ клон Шумен от обичайна дейност е 3 968,44 лв. На същата дата 14.06.2003 г. с протокол от ОС на съдружниците /л. 204 и сл. / са взети решения за участието в търг за закупуване на цех за ел. табла в с. В.Друмево и комбинат за химическо чистене в гр. Шумен с налични и взети в заем финансови средства. В протокола е посочено моментното финансово състояние, като са отчетени приходи 41 000 лв. от бензиностанции и 27 000 лв. от алуминий. Посочени са заеми в размер на 10 000 лв. от К., 10 000 щ.д + 1000 евро от К., 10 000 лв. от ЕТ” Димо Димов” и 4 800 лв. от ЕТ”Г.- Е.Г.” Между данните в протокола и счетоводните записвания има разминаване. Заемът от К. е посочено като 10 000 щ.д. вместо внесените 28 000 лв, а внесените от Б 22 000 лв. не фигурират в протокола. Същевременно вписания в протокола заем от К. 10 000 и от ЕТ „Г. – 4 800 лв. не са счетоводно отразени. От отчетените в протокола като налични 41 000 лв. приходи от бензиностанция, в счетоводството не са налични 23 134,31 лв. / 41 000 – (13 897,25 + 3 968,44 лв. ).
Направените разходи за придобиване чрез търг на недвижимите имоти към 16.06.2003 г. са общо 132 275 лв. Всички плащания за придобиване на имотите са направени чрез банковите сметки на дружеството. На 14.06.2003 г. обща касова наличност /сметки 5011 и 5012 / е 41 860,05 лв. а общата банкова наличност 13 968 лв.. На 16.06.2003 г. Е.Г. е внесъл в ПИМБ по сметка на дружеството 68 195 лв. и 21 500 лв. с основание захранване на сметка, като на подписаната от ответника декларация по чл. 4 ал. 7 от Закона за мерките срещу пране на пари е посочил, че вложените суми са придобити от търговия с горива. Но в счетоводна сметка Каса /501/ поради липсваща документална обоснованост и регистриране на счетоводни операции по заприхождаване на средствата е отразен разход по- голям от наличността на дебита, като общо за сметка Каса 501 крайното салдо на 16.06.2003 г. е отрицателно /-47 839,95 л/ По тези факти няма спор между експертите.
Произхода на постъпилата в дружеството сума от общо 89 695 лв по двете платежни нареждания от 16.06.2003 г. с основание захранване на сметка е неясен. Част от нея представляват заемните средства които са внесени в брой но не са били осчетоводени- напр. заемите от Б. К.. Спорна е останалата сума от 46 800 лв. Според ищеца тя е с произход обичайна дейност, като се аргументира с вписаните в протокола от 14.06.2003 г. 41 000 лв. от бензиностанция и попълнената декларация за произход на средствата . Поради възражения основани на липса на документална обоснованост на заключението първоначалната ССЕ е оспорена и е назначена тройната при която вещите лица, поради разногласие са изложили отделни мнения /чл. 161 /ГПК отм./ Съдът на основание чл. 157 ал. 3 ГПК /отм./ не възприема изложените различни мнения в заключенията по назначените експертизи. Всички вещи лица потвърждават, че счетоводни записвания за процесния период са водени в нарушение на изискванията за редовно водене на счетоводство. Поради липсата на счетоводни данни те са се позовали на различни доказателства, като са тълкували правното значение на отделните договори за заем и протокола на ОС от 14.06.2003 г. Съдът не възприема техните заключения, както и първоначалното заключение в частта относно произхода на внесената от ищеца сума в ПИМБ, тъй като те не се основават на специални знания, свързани с разшифроване на счетоводните записвания, а на направени от тях правни изводи относно значението на едни или други документи. Записванията в счетоводните книги имат доказателствено значение по чл. 146 ГПК (отм.), ако са редовно водени. В подкрепа е и нормата на чл. 55, ал. 2 ТЗ, съгласно който, ако търговските книги са водени в нарушение на Закона за счетоводството, то същите не могат да служат като доказателство в полза на търговеца, който е задължен да ги води съобразно чл. 53 ТЗ. Вярно е, че в декларацията си управителят Г. е посочил, че сумите които внася са от търговска дейност на дружеството, но само въз основа на тази декларация без данни за постъпления от стопанска дейност не може да се приеме, че има приход. Липсата на доказателства „за постъпления от стопанска дейност и липсата на документи въз основа на които да бъде осчетоводен приход по сметка 501” се коментират и в ревизионния доклад № 165/13.01.2006 г. на НАП - ТД Шумен относно процесния период. Поради невярното воденото счетоводство и неспазено данъчно законодателство е издаден ревизионен акт в който е констатирано кредитно салдо по сметка 501 /липсата от укрит приход, т.е. реализиран оборот от дружеството/. Приетия приход е за данъчни цели и не може да послужи като доказателство в настоящото производство, защото се основава само на невярното деклариране. За невярното си деклариране оветникът носи и наказателна отговорност, но само въз основа на тази декларация, която съдът следва да преценява в съвкупност с останалите доказателства не може да се направи извод за постъпления от търговска дейност.
Няма забрана доказването на фактите и обстоятелствата относно внасянето на сумите за захранване на сметката на търговеца, да се установява с други доказателства. По делото са приложени и доказателства договор от 15.06.2003 г. с Р.Р. за заем от 10 500 лв. с разписки за връщането и на части до 4.06.2004 г. /л. 136/ Договор с К.К. от 14.06.2003 г. за 10 000 лв. и разписка от 16.06.2003 г. за още 4 800 лв. съдържащи и разписки за връщането им на 6.01.2004 г. /л. 138 и 139/ Разписка от 15.06.2003 г. за получени от Е. А. 10 000 лв. с разписка за връщането им на 15.01.2004 г. /л. 137/ и запис на заповед от 12.06.2003 г. в полза на Е.А. за сумата 8 500 лв. /л. 141/ договор за заем от 12.06.2003 г. с Емилия Димчева за сумата 8 500 лв. /л. 140/. Поради оспорването им от ищеца, който не е страна по тях, са допуснати до разпит заемодателите. Разпитани в съд. заседание на 14.10.2010 г. свидетелите Р. Р. и К.К. са потвърдили подписите си върху договорите, а Е.А. и върху записа на заповед. Всички са обяснили че не са давали парите в дружеството, а директно на Е.Г..
При така установеното съдът приема че с вносни бележки от 16.06.2003 г. ищецът е внесъл 46 800 лв. представляващи заемни средства от трети лица, поради което същите са подлежали на връщане. Затова извършеният на 19.12.2003 г. превод от дружеството на физическото лице Е.Г. с основание ”прихващане на предоставени средства”, доказва наличие на основание за връщане на сумата от 46 800 лв.
По евентуалното възражение за нищожност на разпореждането, с което Е.Г. в качеството си на управител на „П.” ООД е наредил по личната му сметка да се приведе сумата 46 800 лв. съдът приема, че не се доказва хипотезата на чл. 38 ЗЗД, тъй като превода на тази сума е резултат от изпълнение на задължение за връщане на вложени от Е.Г. средства, а за плащането им е взето решение не от управителя, а от ОС на съдружниците за участие в търга чрез събрани заемни средства. Следователно няма договор между дружеството представлявано от управител Г. и физическото лице Г., а решение на ОС на съдружниците, като орган на дружеството за ползване на заемни средства.
Съдът намира, че ищецът би могъл да претендира вреди от Е.Г. като управител за резултатите от дейността му, включително липсата на счетоводна отчетност довела до невъзможност да се установят приходите на дружеството и възможността да се присвояват средства, но такъв иск не е заведен и изрично в уточнителна молба от 4.07.2008 г. /л. 157 / ищецът сочи, че претенцията му за връщане на даденото не е претенцията по чл. 145 от ТЗ.
Поради неоснователността на главния иск неоснователен е и акцесорния иск за мораторни лихви.
Като е стигнал по сходни мотиви до същия краен резултат първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
Поради неоснователността на жалбата на ответника следва да се присъдят поисканите и доказани съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 1 800 лв.
Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/16.05.2011 г. постановено по т.д. 10/2008 г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА „П.” ООД в несъстоятелност със седалище и адрес гр. Шумен ул.„Цар Освободител” № 6Б ап. 23 Булстат 127557074 да заплати на Е.Д.Г. ЕГН ********** сумата 1800 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „П.” ООД в несъстоятелност със седалище и адрес гр. Шумен ул.„Цар Освободител” № 6Б ап. 23 да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса в размер на 1 303,33 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ