РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер       283/31.10.2012 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     шестнадесети октомври                                                                     Година 2012 в публично заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                  ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ   

                                                       АНЕТА БРАТАНОВА                           

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер  481            по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на К.Н.М. *** срещу решение №696/03.05.2012 г. и допълнително решение №1043/21.06.2012 г. по т.д. №2883/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против ЗАД „А.” гр. София иск по чл.226 ал.1 КЗ вр. с чл.267 КЗ за разликата над присъдените 16 000 лв. до претендираните 26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпило на 25.03.2011 г. ПТП. Обжалва  и допълнително решение №1043/21.06.2012 г., с което на осн. чл.250 ГПК вр. с чл.247 ГПК окръжният съд е оставил без уважение искането на ищцата за допълване на решението с произнасяне по иска по чл.86 ЗЗД.         

          Въззивникът счита първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявените искове се уважат изцяло ведно с присъждане на разноски.

          В депозираните писмен отговор и нарочна молба въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което е допустима.

          Варненскиат апелативен съд с оглед наведените в жалбата доводи и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Предмет на настоящото производство са предявените от К.Н.М. *** обективно съединени искове по чл.226 КЗ вр. с чл.267 КЗ и чл.86 ЗЗД за разликата над 16 000 лв. до предявените 26 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от настъпило на25.03.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на събитието до предявяването на иска в размер на сумата от 1 678, 39 лв..

          В останалата осъдителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Страните не спорят относно обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по комбинирана полица „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука” № 11 0000168895, валидна към датата на ПТП, между ответника ЗАД „А.” гр. София и собственика на л.а. „Мерцедес МЛ 350” с ДК №С 5959 НХ, „С” АД гр. София, управляван от водача Иван Беценков Вадински.      

          Досъдебното производство е прекратено с влязло в сила постановление на РП – Варна от 20.06.2011 г. на осн. чл.343 ал.2 НК, предвид нежеланието на пострадалата К. Николева М. същото да продължи.         Съобразно горното, в настоящото производство съдът следва да изследва налице ли са предпоставките на деликта относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от протокола за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила относно възприетите от длъжностното лице данни за местопроизшествието, л.а. Мерцедес” МЛ 350 с ДК №С 5959 НХ при завой на дясно на кръстовище е блъснал пресичащите от ляво на дясно пешеходци Митеви. В района на ПТП не са открити спирачни следи. На горен десен ръб на предницата е налице вдлъбнатина с дълбочина 1 см. и ширина 6 см.. По първоинстанционното дело е назначена САТЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно се установява, че произшествието е настъпило при сухо, слънчево време и суха пътна настилка без пътна маркировка, наклони, дупки и неравности. Сблъсъкът между движещия се със скорост от 26-27 км./ч автомобил и пешеходците, измежду които е и пострадалата ищца, е станал преди сработване спирачната система на автомобила. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила при изчислената от вещото лице скорост на движение, е 14 – 15 метра, като отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара към момента на навлизане на пешеходците в пътното платно е било 52 – 53 метра. При това положение дължината на опасната зона за спиране е по-малка от отстоянието на автомобила от мястото на удара. Въз основа на тези констатации вещото лице е приело, че водачът на автомобила Бадински е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране, което не  сторено. С това си поведение водачът Бадински виновно е нарушил вменените му с разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДвП задължения. Видно от скицата към КП за ПТП №934, водачът при навлизане в кръстовището след знак „Стоп” и извършване на завой на дясно не е съобразил пресичащите кръстовището пешеходци М. и Митев. Установява се също, че пешеходците са пресичали кръстовището на място, което съобразно дефиницията на § 6 т.54 от ПЗР ЗДвП, се явява пешеходна пътека, тъй като е продължение на тротоара и банкета върху платното за движение. Установено от САТЕ е още, че не са били налице обекти или други обстоятелства, препятстващи възможността на водача да възприеме пешеходците и да спре, но въпреки това същият не е спрял. Въз основа на тези доказателства, не се установява и наличие на съпричиняване от ищцата.

          С оглед изложеното съдът приема за доказано авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца Иван Бадински. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което и предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочената по-горе в мотивите комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност и злополука”, отговорността на ответника ЗАД „А.” гр. София следва да се счита ангажирана. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 по застраховка „Гражданска отговорност” е функционална на деликтната. Следователно застрахователят по риска ЗАД „А.” гр. София отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващи се на първо място в претърпените от ищцата увреждания и свързаните с тях болки и страдания, както и стрес.             От приложената по делото медицинска документация и СМЕ №183-2011 безспорно се установява и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите в резултат на него увреждания на ищцата, а именно счупване на двете лъчеви кости в долна трета на двете предмишници, което е обусловило трайно затруднение в движението на горните крайници за период от 2-3 месеца. По първоинстанционното дело е назначена СМЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, се установяват конкретно и в хронологична последователност претърпените от ищцата посочени травми. Установено по заключението е, че и по настоящем травмата на лява ръка не е отшумяла напълно, като е налице затруднение в сгъването в фалангеалните стави на същата ръка, а оттам и болезненост и нарушение на пълноценното самообслужване. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че продължителната във времето мобилизация е довела до това затруднение, като ако се провежда активна рехабилитация, то ищцата може и да се възстанови.

          Показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели установяват посочените по-горе обстоятелства – момента на увреждането, неговия характер, продължителността на гипсовата мобилизация, предвид наложилото се повторно гипсиране на крайниците, трикратно проведената безуспешна рехабилитация, както и отражението им върху живота на ищцата и нейното емоционално състояние.

         

          По отношение репарацията на претърпените неимуществени вреди съобразно правилото на чл.52 ЗЗД и отсъствието на съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, настоящият състав на съда отчита изцяло всички обстоятелства по причинените увреждания на пострадалата ищца, както и претърпените болки и страдания от тях. Съдът съобрази и продължителността на оздравителния процес, неотшумялата травма, възрастта на ищцата, както и поставеното под условие евентуално възстановяване, поради което и на осн. чл.52 ЗЗД по справедливост определя  обезщетение за неимуществени вреди на К.Н.М. в размер на сумата от 26 000 лева. Исковата претенция е изцяло основателна и доказана.

          Като е уважил иска за сумата от 16 000 лв., окръжният съд е постановил в частта за разликата над тази сума до предявените 26 000 лв. неправилно решение, което следва да бъде изменено, като на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв.

          Застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД, считано от датата на увреждането. Това обезщетение ищцата претендира от 25.03.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер общо на сумата от 1 678,39 лв, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Окръжният съд го е включил в диспозитива на решението, присъждайки обезщетението за неимуществени вреди именно със законната лихва от датата на увреждането 25.03.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, като по този начин се е произнесъл и по този иск. Ето защо, като е оставил без уважение искането, заявено по реда на чл.250 ГПК, окръжният съд е постановил правилно допълнително решение, което следва да се потвърди.  

          С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените на ищцата разноски от 1 784,62 лв., както и в частта за разноските от 650 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които ищцата е осъдена да заплати на ответника ЗАД „А.” гр. София на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК.

          На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищцата се присъждат сторените от нея разноски за първа инстанция в размер на сумата от 2 900 лв., адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1 400 лв. – за въззивната инстанция, или общо сумата от 4 300 лв. за двете инстанции.  

          На осн. чл.78 ал.6 ГПК, тъй като ищцата – въззивник е освободена от внасяне на държавна такса ЗАД „А.” гр. София следва да бъде осъдено да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд допълнително още 400 лв., държавна такса върху цената на иска, а по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 200 лв. – държавна такса по въззивната жалба.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение №696/03.05.2012 г., допълнено и поправено за очевидна фактическа грешка с решение №1043/21.06.2012 г., по т.д. №2883/2011 г. на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част по иска по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 16 000 лв. до 26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата К.Н.М. ***, неимуществени вреди в резултат на ПТП на 25.03.2011 г., както и изцяло в осъдителните части за присъдените на страните, съответно на ищцата 1 784,62 лв., а на ответника ЗАД „А.” гр. София 650 лв. съдебно-деловодни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА ЗАД „А., ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Ст. Караджа” №2, представлявано от Румен Руменов Георгиев, да заплати на К.Н.М., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вкл. стрес и притеснения в резултат на получени при ПТП на 25.032011 г. увреждания, на осн. чл.226 ал.1 КЗ вр. с чл.267 КЗ, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на увреждането 25.03.2011 г. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА ЗАД „А., ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Ст. Караджа” №2, представлявано от Румен Руменов Георгиев, да заплати на К.Н.М., ЕГН **********,***, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сторените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 4 300 лева, адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА ЗАД „А., ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Ст. Караджа” №2, представлявано от Румен Руменов Георгиев, да заплати на осн. чл.78 ал.6 ГПК допълнително в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 400 лв., а по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 200 лв., представляващи дължимата държавна такса по предявения от К.Н.М. *** срещу ЗАД „А., ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Ст. Караджа” №2, иск и по подадената от К.Н.М. въззивна жалба, предмет на разглеждане по в.т.д. №481/2012 г. по описа на Варненски апелативен съд, за които суми да се издаде служебно изпълнителен лист.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част. 

          В необжалваната му осъдителна част първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.