В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 27.10.2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №47 по описа за 2011 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Л.И.К. *** е обжалвал решението на Окръжен съд-Варна, ТО по т.д.№994/2010 г., в частта му, с която е отхвърлен искът му по чл.74-ТЗ, с молба да бъде отменено, както и в частта за разноските, присъдени на другата страна над сумата 150 лв.

„Еффект” ООД – гр.Варна е обжалвало същото решение в уважената му част по иска, с молба да бъде отменено в тази му част като неправилно, ведно с присъждане на съдебните разноски.

Жалбоподателят К. моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Жалбоподателят „Еффект” ООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата на Л.К. е подадена в срок. Същата е процесуално допустима. Макар че към датата на атакуваното ОСС от 11.06.2010 г. във вътрешните отношения между съдружниците съдружникът да е бил изключен съгласно решение на ОСС от 13.10.09 г., същият е бил поканен на събранието, присъствал е на него и е гласувал по обсъжданите въпроси от дневния ред. На събранието са взети и решения, които касаят съдружника – по т.3 за избор на нов управител и по т. 4 за задължаване на съдружниците да направят допълнителни парични вноски. Освен това съдружникът е бил атакувал по съдебен ред изключването си, като същото е отменено с влязло в сила решение по т.д. №1313/09 г. на ВОС /възз.т.д. № 232/10 г. на ВАС/. Това определя правото на съдружника, макар изключен към него момент, на иск по чл.74-ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 11.06.2010 г. и на жалба срещу постановеното по иска от ВОС решение.

Жалбата на „Еффект”ООД-гр.Варна е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни.

Свикващият събранието управител не е длъжен да изпраща покана сам на себе си в качеството си на съдружник. Релевантно е дали покана за събранието с посочен в нея дневен ред е била изпратена редовно на ищеца, като е безспорно, че последният е бил редовно поканен за събранието.

От всички доказателства по делото се установява, че правото на съдружника на сведения не е било нарушено. Събранието на няколко пъти е било отлагано, именно за да се даде възможност на съдружника да се запознае с материалите по дневния ред. Съгласно чл.123-ТЗ съдружникът има право да бъде осведомяван за дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. Това право досежно свиканото ОСС на 11.06.10 г. му е било осигурено. ТЗ не предвижда копия от писмените материали, свързани с дневния ред на ОС, да бъдат предоставени при поискване на съдружника в ООД. Той също така не предвижда изготвяне на проекто-решения по въпросите от дневния ред. Тези задължения се отнасят до акционерните дружества, а не до дружествата с ограничена отговорност и правилата относно тях не се прилагат по аналогия. Възможно е в дружествен договар на ООД да се възприемат тези по-строги правила в ТЗ относно АД, но след като в случая това не е сторено, тези възражения на ищеца относно законосъобразността на проведеното ОС са неоснователни. Не е налице гласуване по въпрос, различен от обявените такива в дневния ред. Не са налице пороци при вземане на решение по т.3 от дневния ред за избор на нов управител. Мандатът на двамата управители е бил изтекъл. С гласовете на съдружника Т.Д. с дружествен дял – ¾ от капитала е взето законосъобразно решение за избор на същия за нов управител на дружеството. Съгласно чл.137, ал.3 – ТЗ това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. Р.ІІІ, чл.5 от дружествения договор предвижда мнозинство от ½ от капитала. Ищецът не може да формира с дела си от 1/3 от капитала такова мнозинство.

Решението по т.4 от дневния ред за задължаване на съдружниците да направят допълнителни парични вноски е незаконосъобразно взето. Поначало това решение не би могло да визира съдружника Л.К., след като към датата на събранието същият е бил изключен. Изключването има действие във вътрешните отношения между съдружниците, като вписването има действие само по отношение на третите добросъвестни лица. В тази насока е ориентирана практиката на ВКС – така напр. Решение №135/9.11.09 г. по т.д. №184/09 г. на ВКС, ТК, І ТО по чл.290 – ГПК. Даже и да се приеме, че такова решение е могло да бъде взето и спрямо Л.К. предвид атакуване от същия на решението за изключването му, не е налице предвиденото в чл.137, ал.3 във вр. ал.1, т.9 – ТЗ мнозинство повече от ¾ от капитала за вземане на такова решение. Същият текст предвижда, че в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Тази разпоредба на ТЗ изключва възможността с дружествения договор да се предвиди по-малко мнозинство, както в случая – ограничено с р.ІІІ, чл.5 от дружествения договор само до ¾ от капитала. Съдружникът Т.Д. има дял от ¾ от капитала на дружеството и само с неговите гласове решение за допълнителни парични вноски не може да бъде взето. Текстът на чл.137, ал.3 - ТЗ, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството, има предвид само хипотезата на вземане на решение за изключване на съдружника. Това следва от ползваното от закона определение – „изключваният”, а не „изключеният” съдружник.

Обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, в т.ч. и по отношение на съдебните разноски, присъдени на ответника, които не са прекомерни. Въззивният съд препраща и към неговите мотиви на основание чл.272-ГПК.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя – „Еффект”ООД -гр.Варна следва да се присъди сумата 1380 лв, представляваща ¾ от направените съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №566/25.11.2010 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№994/2010 г. изцяло.

ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН – **********,***, да заплати на „Еффект”ООД - гр.Варна, ЕИК 103826406, ул.”Жеравна” №7, представлявано от управителя Т.К.Д., сумата 1380 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.