Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

Варна, 25.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.10.2011 год.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                              ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                         ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 469/2011 год. по описа  на АпС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на «КРИСТЕЛ – ДЖИ» ЕООД – Варна против решение № 539/06.06.2011 год., постановено по т.д. № 641/2011 год., с което ВОС е отхвърлил молбата на страната за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на «РИЧИ – 2000» ЕООД – Варна.

В предявената въззивна жалба се излага на първо място, че решението на ВОС е неправилно. Ищецът е крeдитор на длъжника с вземане, произтичащо от търговска сделка.  Последната е обективирана в счетоводен документ – фактура. Обстоятелството, че задължението не е осчетоводено в счетоводството на длъжника няма обуславящ характер за активната материално-правна легитимация по спора.

Въззиваемата страна – «Ричи – 2000» ЕООД не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по молба от «Кристел – Джи» ЕООД против «Ричи – 2000» ЕООД – Варна с правно основание чл.625 ТЗ.

Ищецът се легитимира като кредитор с вземане, произтичащо от доставка на стоки, обективирана във фактура № 6/07.01.2011 год.  Счетоводният документ съдържа данни за осъществената стопанска операция, нейната стойност и начислено ДДС. Представената фактура не съдържа необходимите реквизити на данъчна фактура по смисъла на ЗДДС и конкретно – не съдържа обозначение на пореден десетразряден номер по смисъла на чл. 114, ал.1, т.2 ЗДДС. Ищецът е доставчик, а е представил по делото екземпляр на фактурата с гриф  „оригинал”, който по принцип се предоставя на насрещната страна – получател. Представеният счетоводен документ не се ползва с предвидената в закона доказателствена стойност на първичен счетоводен документ.

Задължението на ответника не е осчетоводено, установено от заключението на ССЕ на л.49  - Таблица 3 – „Доставчици”, в която кредиторът не фигурира. С представеното с въззивната жалба и прието от съда доказателство – писмо-потвърждение от 31.03.11 г., с което длъжникът потвърждава на кредитора, че задълженията по ф-ра №6/07.01.2011 г. в общ размер на 1020 лв са отразени в търговските книги и в счетоводството му, не може да се опровергава заключение на ССЕ. Писмото не е изведено при длъжника, няма и входиране на същото при кредитора, от което следва, че е съставено за нуждите на процеса. Липсата на осчетоводяване на задължение към кредитора, подал молбата за несъстоятелност на длъжника, е индиция, че задължението е привидно.

Видно от заключението на ССЕ длъжникът е осчетоводил едностранно поети задължения за неустойки по неидентифициран договор със „Сънрайс”АД на значителна стойност – 1200000 лв, като същевременно няма осчетоводяване на самите задължения, нито на съответстващите им права. Неустойки без да бъдат поискани от кредитора и да са станали изискуеми поначало не следва да се осчетоводяват като задължения. Фактът, че те са за неизпълнение на неясни задължения и без оглед на някакво насрещно задължение на другата страна води до извода, че тези задължения не са действителни, а са също привидни.

Същевременно вземания от „Лекс консулт” ЕООД и „Андончия шипинг” Лтд по договор за заем също в значителен общ размер от 450000 лв са осчетоводени с падеж едва през 2017 г. и 2018 г. Това осчетоводяване води също до намаляване на финансовия резултат на длъжника, тъй като вземанията са дългосрочни и не могат да бъдат взети предвид. При справка в Търговския регистър се установява, че трите посочени дружества са свързани помежду си лица. След като длъжникът едновременно дължи и на него му дължат, е нормално между насрещните парични задължения да се извърши прихващане, каквото не е направено. Нелогично е да имаш значителен дълг към свой кредитор и да не правиш опит да го прихваниш срещу свое насрещно вземане също в голям размер, като същевременно  позволяваш на кредитора си да търси своето вземане, а да не се издължава към теб за дълга си в период на цели 7-8 години напред. Това потвърждава привидността на едностранно поетите от длъжника задължения за неустойки и на отложената изискуемост на вземанията си.

 Като се има предвид всичко изложено по-горе, както и  напълно пасивното поведение на длъжника, който признава не само задължението си към кредитора, но и по същество, че е свръхзадължен и неплатежоспособен, следва изводът, че процесът се води от привиден кредитор по споразумение с длъжника.

С оглед правилото на чл. 175 ГПК, признанието на дълга от насрещната страна, преценено в контекста на събраните по делото доказателства, не обвързва съда. Отделно – производството по несъстоятелност не може да бъде открито по споразумение между длъжника и конкретен негов кредитор.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна поради липса на активна материално-правна легитимация на ищеца. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено от съда.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 539/06.06.2011 год., постановено по т.д. № 641/2011 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7-мо дневен  от съобщаването му от страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

/с особено мнение/

                                                                                               2.

Особено мнение на съдия А.Братанова:

Обжалваното решение е неправилно, респ. предявеният иск – основателен.

Ищецът е активно материално-правно легитимирана страна по смисъла на чл. 625 ТЗ, тъй като е кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка. Вземането е обективирано във фактура и приемо-предавателен протокол. Представените частни удостоверителни документи са двустранно подписани и се ползват с обвързваща съда материално-правна доказателствена стойност. Нарушенията на правилата на счетоводно обективиране  и отчитане на стопанската операция нямат релевантно значение за действителното съществуване на вземането, респ. за активната материално – правна легитимация на страната.  Вземането на ищеца е признато от ответника. Хирографарният характер на вземането и неговия размер са ирелевантни за легитимацията по чл. 625 ТЗ.

Съобразно заключението на ССЕ и извършения  анализ на финансово – икономическото състояние на дружеството, дружеството е в  трайно състояние на неплатежоспособност съобразно коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Дружеството е и свръхзадължено съобразно определените коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост. Извод за привидността на осчетоводените задължения/вземания не би могъл да се формира без наличието на първичните документи, въз основа на които счетоводното записване е извършено и без участие на третите лица по правоотношението.

                                                                           Съдия: